Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в

м у ст ам лакач илик
реж им ига цан- 
ч а л и к мослаш иб ол иш ига борлик; эди.
С а н о а т м о л л ар н билан р а ^ о б а т ^ и л а олмаслнк, чо­
ризм ^ а р б и й -м у с т а м л а к а ч и л и к м а ъ м у р и я ти га ^ а р а м л и к
миллий б у р ж у ази я н и н г ф ео д ал т а р т и б л а р г а ^ам , м ус­
т а м л а к а ч и л и к м а ъ м у р и я т и га хам кескин царш и чици- 
ш ига имкон б ерм ас эдн. М а н а шу тари хи й в а зи я т ху- 
с усия тл ари ж а д и д и зм ^ а р а к а т и д а хам уз аксани топдн. 
У нда ф ео д ал т а р т и б л а р н г а ва м у с т а м л а к а ч и л и к р е ж и ­
мига царш и ц ар а т и л г а н го ял ар бил ан бирга икк-ила- 
ниш лар, м у ъ т а д и л л и к роялари у й гунл аш ган эди.
Т урки стои да ж а д н д и зм н и и г ш а к л л а н и ш и в а ривож - 
л а р и ш и г а Туркия, Т атари стои ва Бош к ирд и стон илгор 
зд ё л и л а р и к а т т а таъ си р к у р с а тд и л а р . Ж а д и д л а р у л ар
билан шахсий а л о ц а л а р у р н атд и л а р , уларн и нг рузн ом а 
ва о й к о м а л а р и Турки стои да кенг тарк,ала бош лади.
1906 йилдан б о ш л аб ж а д и д л а р Туркистоида у з л а - 
ринииг рузнома на о й ном ал ари ни нашр г^нла б ош лади- 
лар. У муман олган да, бу м атбуот м у ъ т ад и л б у л с ад а, 
унинг с а ^ и ф а л а р и д а м у с т а м л а к а ч и л и к сиёсатига, ф е о ­
д а л тар ти б л ар и н и н г х и м о яч и ла р и га к а р ш и ц ар ати л гаи
к е с к и н
м а ц о л а л а р хам босидиб турди.
Ж а д и д л а р
^ а р а к а т и н и н г йирик нам ояндаси, унинг 
н а за р и й асосч и л ар и д ан бири М а х м у д х у ж а Бе^будий- 
дир (1879— 1919 йй.).
Б е^ б уд и й С а м а р к а н д ш а ^ р и д а имом Б е^ буд и й Ху- 
ж а о и л а си д а д уиёга келди. У б о л а л и к ч о гл а р и д ан илм- 
ф а н г а ^изицди, ^исоб, ^у^у^, дин, а р а б в а ф орс тил- 
л а р и д а н с а б о ^ олди. М а х м у д х у ж а
Б е^ б у д и й отаси 
^ л и м и д а н сунг 1894 йили ^ о зи х о н ад а м и рза булиб иш- 
л а й б ош лай ди . Узининг ^уцуцш унослик с о ^а си д а чуцур 
б илгш га эгалиги туф ай л и куп утм ай муфти л а в о зи м и га
к утарилди .
1900 йили у х а ж цилиб М а к к а ва М а д и н а г а борди, 
Миср ва Т урки я ш а х а р л а р и г а
с а ёх ат цилди. 
1903— 
1904 т ш л а р д а П етербург, М осква, ^ о з о н , У фа, О р е н ­
бург набп Россиянииг йирик ш а ^ а р л а р и д а рус м а д а н и ­
яти, т а т а р ж а д и д ч и л и к ^ а р а к а т и б и л ан я ^ и н д а н таниш - 
ди, у и инг йирик н а м о я н д а л а р и билан мулок;отда булди.
Б е^ буд и й уз уй ида к а м б а р а л о и л а л а р б о л а л а р и учун 
янги усул м а ктаб и н и очди в а ш у м а к т а б д а тарих, ге-
223

---

о граф н я, а д а б и ётд ан д а р е берди, у зб е к ва форс тилла-. 
рнда бир неча д а р с л и к л а р ёзди. «Алифбо», «Китоб; ат-. 
тифи», «А малиёти исломия», «М ухтасари та р и х и исло-. 
мим», «Ж угрофм умрони ва руси», «М ухтороби ж угро-. 
фияти турки» к а б и л а р ш у л а р ж у м л а си д а н д и р .
Б е^будий С а м а р к а н д ц а
кутубхона 
т а ш к и л килади. 
1913 йилдан « С а м а р к а н д » рузномаси в а «Ойна» ойно- 
масини нашр ^ и л а б ош л ад и. Б е^ буд и й миллий театр, 
д р а м а т у р г и я , у зб е к театрш ун осл и ги га х;ам к а т т а х,исса 
^ушди. Унинг « П а д а р к у ш » пьесаси, театршуносликка! 
оид куп лаб м а ^ о л а л а р и ф икримизнинг д ал и л и д и р.
Р осси я м усулм онлари н ин г м и ллий -озодлик ^ а р а к а т и
н а т и ж а с и д а 1905 й и л д а т а ш к и л топган м усулм онл ар 
партиясининг р а ^ б а р л а р и д а в л а т д ум асин и нг м усулм он ­
л а р
ф р ак ц и я си
Бе^буд и йн и нг 
ф ао л и яти н и
гоксак 
ба,%олади. Д а в л а т дум асин и нг м усулм онл ар ф р ак ц и я си
Туркистон м а с а л а л а р и буйича 
Б е^ буд и й бил ан м а сл а- 
^ а т л а ш и б т у р а р д и в а 1914 йилд а ф р ак ц и я н и н г даету- 
рини; иш л аб чи^иш и ш и да иштирок цилиш учун уни- 
П етерб ургга т а к л и ф ^и л г ан эди.
Бехбудий ж а д и д ч и л и к ^ а р а к а т и н и н г бош ц а б и р ^ а н -
ча рах.барлари — М у н а в в а р ^ори, Ф итрат, Ф а й з у л л а Ху- 
ж а е в б и л ан б и р г а л и к д а умрининг охирги д а ^ и ц а л а р и - 
гач а ;уз, халцининг м а ъ н а в и й ва сиёсий озодлиги- учун 
оташ ии кураш чи б^л иб цолди. Б ехбудий 1919 йил' Б у ­
хоро амири кул и га тушиб, унинг буйруги билан Кар'ши 
ша,\рида у л ди ри л ди ,
j
Ж а д и д ч и л и к ^ а р а к а т и н и н г асосий м а ^ с а д и м а о р й ф ’ 
тизимини исло^ ^ и л и ш д а н и б о р а т эд». Ж а д и д л а р миллий 
м у с т а е д л л и к м а н ф а а т л а р и н и з^имоя ^ и л а о л ад иган, 
щ *
тисодий э а сиёсий ц а р а м л и к ва ц о лоц л и кд ан чициш 
м у а м м ол ари н и б и л ад и ган зам о н а ви й били м га э г а са- 
водли к а д р л а р булиши зарурл и ги н и яхш и а н г л з ш а р - 
дн. М а н а шунинг учун ^ а м дунёвий б и л и м л арн и урга" 
ниш и ш л ари , м аори ф тизимини исло^ ^и лиш м а с а л а с и
XIX аср охири ва XX аср б ош л ар и Туркистон ижтимоий 
ф икрннинг д ш д а т м а р к а з и д а г и м а с а л а булиб ^олдй-
Б ехбудий, исло^ни м а к т а б в а м а д р а с а л а р д а н б'ош- 
л а ш зарур, чунки м и л л а т ^аёти т а ъ л и м - т а р б и я бил ан
б ел ги л а н а д и , дейди >. Б и зн и н г б о й л ар и м и з у зл ар и н и н г 
саводси зли ги учун ^ а м си н ад ил ар, чунки у л а р савдо'
1
«Ойнз», 1913, 1- сон.
224

---

килиш , ■молиявий о п е р а ц и я л а р н и олиб бориш и ш л ари н и
б и л м а й д и л а р 1. А гар биз м а д а н и я т в а ицтлсод со^ала- 
р и д а боищ а м и л л а т л а р г а ц а р а м булишн и пстамасак,- 
биз миллий с у д ь ял ар , а д в о к а т л а р ,у ц и т у в ч и л а р , д а в л а т
а р б о б л а р и ,’ инж енер, савод ли ти ж о р атч и л а р п и тайёр- 
л а ш и м и з зар у р . У ла р савдо и д о р а л а р и ва б а и к л з р д а - 
б изга ё р д ам бери ш л ари , бизни м а н ф а а т л а р и м и з, дини- 
мизни х и м ояч и ла ри б у л м о ^ л а р и зарур. 
Б уси з бизни 
кунимиз с а н о ^л а н га н д и р . М а с а л а ш ун д ай экан , сиз ^ур- 
м а тл и в ат а н д о ш л а р , ^з ф а р за н д л а р и н г и зн и дин ва мил- 
л а т г а х и зм а т к;илмок;лари учун зам о н а в и й б или м га ур- 
гати ш га ^ а р а к а т цилишингиз зарур; м и л л а т в а д и н г а
ф а ^ а т билим в а м а б л а г билан х и зм а т цилиш м у м ­
ки н 2.
Б а р ч а м и л л а т л а р jte ф а р з а н д л а р и н и дин ва м и ллат- 
га содиц б^лиш р у ^ и д а т а ъ л и м б ер а д и л а р . Ш унинг учуй 
у л а р м а к т а б г а а л о ^ и д а а ^ а м и я т б ер ад и л а р . Б и з д а ма- 
н а шуни >^ис цилиш iiyi\- Б и з дин ва м и л латн и з^имоя 
^илувчи и ш он арли ва муста>;кам в оситага эга булмоги- 
миз ш арт. Бу восита — м а о р и ф д и р 3.
Б е ^ б у д и ш ж и г бу ф и к р л а р и уз а^ а м и я т и н и
^озир 
хам йуцотгаии йук. Б ехбудий икки д а р а ж а д а г н мута- 
х ас си слар т а й ё р л а ш зарурл и гин и м а с л а ^ а т беради. Би- 
ринчи д а р а ж а д а г и л а р диний м а ъ л у м о т э га л ар и . Б у л а р
хал ц н ин г м а ъ н а в и й н аси ^а тгу й л ар и , исломнинг иокли- 
гини са ц лов чи лард н р. И ккинчи д а р а ж а д а г и л а р з а м о н а ­
вий били м га эга б ^ л га н л а р . Б у л а р м усулм онл ар м а н ­
ф а а т л а р и н и и ж тим оий ^ а ё т сохасн да ^и м оя ц и л а д и л ар . 
Ш унинг учун, дейди Бехбудий,