Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в


А Б А З У Т А РН И Н Г И Ж Т И М О И Й -С И Ё С И И Ц А РА Ш Л А РИ



Download 8,71 Mb.
Pdf ko'rish
bet113/130
Sana03.07.2022
Hajmi8,71 Mb.
#736396
1   ...   109   110   111   112   113   114   115   116   ...   130
Bog'liq
Ўзбекистонда ижтимоий-фалсафий фикрлар тарихидан лавхалар. Хайруллаев М.М

7. А Б А З У Т А РН И Н Г И Ж Т И М О И Й -С И Ё С И И Ц А РА Ш Л А РИ
Аваз Утар угли 1884 йилнинг август ойида Хива 
ш а х р и д а с а р т а р о ш о и ла си д а дунёга келди.
Аваз Утар узи бнлап за м о нд ош Комил Хоразмий,
Баёний, Факрфий, Мутриб, Чо к ар, Ми рзо Суфи, Табп- 
бий, Девоний, Рогпб, С а фо М у г а к н и й ла р каби хоразм- 
лик ад и бл ар б ил а н бирга .адабий у а р а к а т д а фао л нш- 
тирок 
1
^илдн ва шу х ар ак а т н нн г олдинги с а ф л а р и д а
булди. Ав аз узининг л ирик ва сатирик а с а р л а р и д а узи 
шо^ и д булган, кузи билан курган ва билган воцеалар- 
ни ростгуйлик билан ^ а л а м г а олди.
Шо ир д а с т л а б к и й ил л а р д а б а д ш ж и жод ва ота кас- 
би с а р т ар о ш л и к билан шу гул л ан ад и . У уз а с а р л а р и да
саройнинг « К аб ш\ ал фоз» 
ва 
«ёлгоп 
нукда» л ари н и
х.ажв остига ола бошлади. L1 ]<>ир бу 
д а в р д а я ра тг ан
а с а р л а р и д а инсофсиз а м а л д о р л а р н п , очкуз мул кд ор л ар-
нк, зам она си да ги а д ол а т е нз л пк л а р н и аёвенз фон] ^илиш 
нулидан борди в а ран г -б ара иг о б р а з л а р яратди. Унинг 
бу хилдаг и а с а р л а р и тезда 
о м м а л а ш п б кегди. Бундам 
д а р г а з а б булган кора 
г урухлар 
шоирни т а ъ к и б цила 
б о ш л ад и л а р ва унга i^apinn 
фитна 
у юшт и рд ил а р, уни 
д ни ен з л и кд а айблаб, хонга арз к н лди л ар. Д а с т л а б хон
207


уЛламан-иетмаи Апазни у ли м г а 
хукм килади, т ез д а бу 
жа зоин 
уни 200 д а р р а
уриш билан а л м а ш т и р а д и ва 
шоирнп «жиннн булган» деб эълон килади. «Жинни» 
булган ва огир ц и й но кр т р да н ^ ол с и з л а н г ан А в а з зан- 
ж н р б а н д з^олда Хива ша х р и д а н ч е кк а д а булг ан Бобо- 
эшон мозормстонига ж у н ат и л ад и.
Аваз эркин фи кр ли шоир булганлиги учун т а ъ ^ и б
остида я ш аш г а м а ж б у р булди. 
Авазнинг 
сароидаги 
д а в рн шоир хаётининг энг огир иил л ари булган эди. 
Уша к е з л а р д а шоир сил к а с а л и г а ч а ли н ад и в а д ав ол а-
н и ш у ч у н
К а в к а з г а
(1905— 1906 й и л л а р д а)
боради. 
К а в к а з с а ф а р и Аваз и ж о д н д а а л о^ и д а а ^ а м и я т г а эга 
булди. У с а ф а р д а в о м и да Россия ва К ав ка з х а л ц л а р и
хаёти, маданияти, ад аб и ёти билан я к ни д а и т а н иш и ш 
нмкоииятига эга булади.
Аваз Утар ни^оятда цнсва умр курдн. У 1919 й илда 
36 ёшид а вафот этди.
Аваз У т а рд а н бизга ж у д а бой ад а б ий мерос ^олди. 
У узининг ^аёт ва ц т ид а ё ц ш е ър л ар ин и бир ж о й г а я-;ам- 
л а б и к к и
девон тузди ва 
у ла рн и «Саодат-ул-икбол» 
( « Ба хт л и 
1
щ б о л » )
деб номлади. 1908 й илда шоир де- 
в онлаопп хаттот мулло Бол таниёз 1\урбоиниёз углига 
б ериб кучиргирадн. Узн хаёт в а ^ т и д а ё к унинг г а з а л л а -
ри Хпвада литографии усулида 
мои 
э тилгаи эди. Аваз 
пжодпдап н а му н а л а р Хора змд а 
кучпрнлган турли хил 
б а ё ! в а ан т о ло ги я ла р да н муноспб урин олди. Шоир 
а с а р л а р н
« Ой па », «Мулло 
Насри дд и н» к а би в а ^ т л н 
ма тбу отд а ^ам босилган.
Аваз Утар и жо ди учун х а р а к т е р л и булган асосий 
хусусият д а с т л а б XIX асрнинг иккинчи я р м и д а Урта 
Осиё х а л к л а р и а да б иё т и да асосий оким с и фа т ид а май- 
донга келг ан м а ъ р и ф а т п а р в а р л и к г ояс ишшг д а в о м эт- 
т ирилиши булиб, аммо ундан априм ж и х а т л а р и билан 
туб да н ф а р к цилади. Ч ун кн Аваз Утар я ш аг а н д а в р д а
а д аб иё т д аг н 
м а ъ р и ф а т п а р в а р л и к
гояси р и во жл а ни б 
узининг энг юкс ак боскичига' к у га ри л га н ва демо к ра- 
тик м а ъ р и ф а т п а р в а р л и к
окнмн 
булиб 
ш а к л л а н г а н
эди.
Унинг «Тил», «Мактаб», «Халрр>, «Фидойи халцим»,
«Тоиар э ка н качон?» ка би а с а р л а р н д а ф еод ал цолоц- 
л и к ка к;арши м а ъ р и ф а т п а р в а р л и к куйланади.
Аваз Утар и л м -м а ъ р и ф а т ^ а к и д а фикр ю ри тар экан,
узбек х а л ^и м а да ни ят и г а нисбатан ма да ни я т и илгор 
булга а х а л к л а р д а н н ам у на олишн.ч т ар г иб этади. У
208


боищ а ^ а р д о ш х а л ^ л а р ^ аё ти д а ги я н г н л и к л а р га хйй- 
рихо^лик билан ^ а р а й д н .
Д ар тилни билув эмди бани одам а ж ондур,
Тил воситайи робитайи оламиёндур.
Райри тилни саъй к.илинг билгали ёш лар,
Ким илму з^унарлар биланки ондин аёндур.
Л озим сиза ^ар тилни билув она тилидек,
Б илм акка они 
FaftpaT 
этинг фойдали кондур.
Б у р а з а л д а А ваз У тар м а д а н и я т ва т а р а щ и ё т н и н г
кизрин
тарриботчиси, ^ о л о ^ л и к ва р азо л а тн и н г д у ш м а - 
ни с и ф ати д а намоён булади. Унинг сатири к а с а р л а р и д а
э са чор чин овни клари в а м а х а л л и й а м а л д о р л а р , дав- 
л а т орттириш й ^ли д а ал д ам ч и ли к, р и ё к о р л к к ^илувчи 
б ойлар, руя'онийлар ва ш у л а р г а ^ х ш а ш к и ш и л ар ш ш в
к.илмишлари фош этилади.
А в аз Утар бир цатор а с а р л а р и д а ижтимоий тенгсиз- 
ликни ва' унинг кески н лаш н б б ораётга ш ш ги н и ^а^к;о- 
jmfi гасни р л а б ф а л а к и и «гаддор» (хи ён атчи ), зам о н а н и
« к а ж » деб атади.
«Хуррият», 
«Сгшо.\ийларга», «Халк;», «Топар з к а н
качон?»,. «Фидойи хал ки м », « У л а м о л а р г а » к а б и ^ а т о р
а с а р л а р и д а А ваз У тар к е л а ж а к ^ а ^ и д а и н^илобий фикр 
билдирди.
А в а з Утар 
з а м о н а с и бир-бирига 
1
\а р а м а - ^ а р ш й
б улган икки синф — бой ва к а м б а г а л л а р ^ а ё т и д а н ибо- 
р а т эканлигини а ж р а т а боради. Ш оир зу л м в а з^ра - 
в онли к .хисобига т у п л ан га н б о й л и к л ар э в а з и г а
кеча- 
кундуз аи ш -и ш рат билан ш урулланувчи бир з^овуч те- 
ки и х у р ла р б и л ан бирга, ж а м и я т н и н г гули булган, ам м о 
сон-сано^сиз с о л и ^ л ар солиниши н а т и ж а с и д а хонавай- 
рон а ^ в о л д а з^аёт кечи ри ш га м а ж б у р эти л ган ме^нат- 
к а ш х а л ^ м а вж у д л и г и н и уцувчи онгига е тк азад и .
Асримизнинг унинчн й и л л а р и д а Х о р а зм узининг энг 
ofhp
в а м усиб атли д а в р и н и б ош и да н кечирди. Б и р то- 
мондан И сф ан ди ёрхон , иккинчи том он дан , т у р к м а н ёв- 
м уд л ари ни н г бош лиги ^ у р б о н м а м а д — Ж у н а й д н и н г та- 
ловчилиги х а л ^ бошига ж у д а к а т т а к у л ф а т л а р н и кел- 
тирди.. Б у в о ц е а л а р г а б а г и ш л а б А в аз Утар « ^ о л д и м у »
р а д и ф л и ш еър ёзди в а д ав рни н г р еа л и ст и к м а н з а р а л а -
рини чизиб берди.
Ш оир «Х ал^» р ад и ф л и ш е ъ р и д а озод, ф аров он ц в ­
етни ку й л а ш б и л ан ч ек л ан м а сд ан , б а л к и з а м о н а ва 
унинг я р а м а с тар т и б л а р и н и ^ зга р т и р и ш учун « З у л м ти-

Download 8,71 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   109   110   111   112   113   114   115   116   ...   130




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish