Болалар ва усмирлар физиологияси ва гигиенаси


Шуни  хам  эътиборга олиш керакки, биринчи ва учинчи заторда



Download 12,5 Mb.
Pdf ko'rish
bet29/301
Sana18.12.2022
Hajmi12,5 Mb.
#890821
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   301
Bog'liq
Bolalar va o\'smirlar fiziologiyasi va gigiyenasi B Sodiqov va b

Шуни 
хам 
эътиборга олиш керакки, биринчи ва учинчи заторда
утирадиган узувчиларни 
х аР 
ярим йилда парта стол гурухларига тугри
келган х°лда уринларини алмаштириб туриш керак, яъни биринчи
Затордагилар иккинчи ярим йилликда учинчи зат о р га, учинчи
Затордагилар биринчи заторга утказилади. Бу нарса узувчи ни нг
доскадаги ёзувни кучиришда ёки бирор к>ргазмага зар аб туришда
www.ziyouz.com kutubxonasi


бош н и чап ёки ун г то м о н га б у р и б з а р а ш од ати п ай до булм асли ги
учун керак.
С и н ф хон аси д ев о р л ар и б и л ан п ар та стол л ар ва п ар та стол л ар
З атори орасидаги о р а л и з м а с о ф а л а р б ел ги л ан ган м е ъ ё р д а були ш и
лозим, яъ ни за т о р л а р о р ас и
0,6
м етр, с и н ф д о ск а си б и л ан б и р и н ч и
п ар та стол о раси 2 метр, ё н б о ш д ев о р б и л ан п а р т а стол о р ас и 0,5 
м етр ва о р за д ев о р билан о х и р ги п ар та стол о р а с и 0,65 м етр були ш и
к ер ак .
С и н ф д о ск а си н и н г у зу н л и ги 3 м етр, э н и
1
м етр 20 см булиб, 
бош лангич си н ф л ар д а полдан 75 — 80 см, ю з о р и си н ф л ар д а 80 — 90 
см теп ага ^фнатилади в а я л ти р ам а й д и ган
туу,
яш ил, ж и г а р р а н г зи л и б
буялади.
3. НЕРВ ТИЗИМИНИНГ ФИЗИОЛОГИЯСИ ВА
УНИНГ ЁШГА БОРЛИК ХУСУСИЯТЛАРИ
И .П .П ав л о в н и н г т а ъ р и ф и б у й и ч а, н е р в т и зи м и т и з и м л а р н и н г
ти зим иди р. У ор ган и зм д аги б ар ч а ф у н к ц и о н а л ти зи м л а р н и н г и ш и н и
бопщ аради, з у ж а й р а , ту зи м а , а ъ з о в а т и зи м л а р н и н г ф у н к ц и о н а л
бутунлигини таъ м и н л ай д и . У ни н г ёр д ам и д а турли т аъ си р л а р и д р о к 
э т и л а д и ва т а х л и л з и л и н а д и , х а м д а т а п щ и в а и ч к и м у х и т д а г и
у зга р и ш л а р га м у в о ф и з р а в и ш д а о р г а н и зм д а ж а в о б р е а к ц и я л а р и
ш акллан ади. Н е р в т и зи м и ах б о р о т н и т е з ва а н и з у зати ш , ун и н г 
у м у м и й л а ш у в и н и т а ъ м и н л а й д и . У т у р л и а ъ з о л а р ф а о л и я т и н и
м у в о ф и зл и ги н и бопщ арад и ва н ати ж ад а о р ган и зм н и дои м о у згар и б
турган тапщ и м ухи тга м ослаш ти ради. Б оп щ ача ай тган д а о р ган и зм
у зи н и идора ^илиш ва м ослаш ув ж а р а ё н л а р и н и н ер в ти зи м и оркали
ам алга ош иради.
Н е р в т и зи м и о р з а л и т ап щ и м ухи т ва и ч к и а ъ зо л а р д а н тур л и
сигналлар заб ул зи лин и б, тахли л этилади ва уларга м у в о ф и з рави ш да 
ж а в о б кайтарилади. М а р к а зи й н ер в т и зи м и н и н г ю зо р и б улим лари 
ёрд ам и д а рухи ят ф у н к ц и я л ар и — тапщ и д унёдаги си гн ал л арн и заб у л
^илиш , уларни эслаб зол и ш , маълум б и р з а р о р г а келиш , м а зсад га 
м у в о ф и з ф еъ л —а тв о р н и н г ш акл л ан и ш и
хамДа 
аб ст р а к т т а ф а к к у р
ва н у т з ж а р аён л ар и руй б ерад и . Н ер в т и зи м и н и н г ф аолли ги ту ф ай ли
одам тапщ и мухитга т а ъ с и р и н и у тк а за олади. Ю к о р и д а к ур сати лган
м у р а к к а б ф у н к ц и я л а р ж у д а куп с о н д а ги н е р в х у ж а й р а л а р и — 
н е й р о н л а р о р за л и ам ал га ош и ри лади . Н е р в х у ж ^ р ^ а р и н е й р о н
зан ж и р л ар ва н ер в м а р к азл ар и га б и р и ки б ф ун к ц и я л ар н и бопщ аради. 
Хуллас, нерв ти зи м и — бу электр о ки м ёви й ком м ун и кац и он м у р аккаб
ту зи л м а булиб, 
х аР 
За ндай ф е ъ л —атворд аги
х аР 
б и р ха Ра катни, уй — 
ф и к р н и , с е з у в ч а н л и к н и ва ф а з о д а
х аРакатни 
м у в о ф и з т а р з д а
www.ziyouz.com kutubxonasi


б о п щ ар ад и ган тузи лм адир. Н ерв ти зи м и гум орал ти зи м би лан у зар о
б о гл и з 3 олАа ор ган и зм д аги б ар ч а ф у н к ц и я л ар н и бопщ аради .
Н ер в ти зи м и м аркази й ва п ер и ф ер и к н ерв тизим ларга аж ратилади. 
М а р к а зи й н ер в ти зи м и — бош ва о р з а м иялардан и б о р ат булиб, у 
у за р о б о гл и з булган н ей р о н л а р туп лам лари — н ер в м а р к азл ар и ва 
н ер в т о л ал ар и н и н г й и ги н ди си д ан и боратди р. Бош ва о р з а м иядан 
ч и з а д и г а н н е р в то л ал ар и б утун гав д а а ъ з о л а р и б и л ан б е в о с и т а
б о г л а н г а н . Ш у н и н г у ч у н б о ш ва о р з а м и я д а ж о й л а ш г а н н е р в
З у ж а й р а л а р и бутун гавдан и и дора зи лад и. Бош ва о р з а м и ян и н г 
кун д ал ан г к еси м л ар и д а кулран г ва 
03
м оддалар аж рати лади . К улран г 
модда н ерв зу ж а й р а л а р и н и н г танасидан, 
03
модда эса миелин п ардаси 
б илан у р ал ган н ер в толал ари д ан таш к и л топган.
Н е р в т и зи м и н и н г п е р и ф е р и к зи с м и н ерв ган глиялари (бош ва 
о р з а м и яд ан тап щ ари д а ж ой лаш ган н ей р о н л а р туплам лари) за м д а
н ер в тола ва б ой лам лари дан и боратди р (3 — 
1
раем).
Ю зо р и д аги л а р д а н тап щ ари, в егетати в ва сом ати к н ерв ти зи м л а р и
ф а р зл а н а д и . В егетатив н ер в ти зи м и ички аъ зо л а р н и н г ф ао л и яти н и
Зам да модда ва эн ер ги я ал м аш и н у ви н и бопщ аради. С о м ати к н ер в
ти зи м и эса кундаланг таргил мускулларнинг зи езар и ш и н и ва тан ан и н г 
ф а зо д а за р а к а т и н и таъ м и нлай д и.

Download 12,5 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   301




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish