А. С. К а р и м о в, М. М. М и р а й д а р о в, F. Р. Ш о ё к у б о в

R = 2 lltiq ).
( 14 . 7)
А и—2Р L l h q U г. ).
НОМ 
/V17 
ном *ном'
(14.8)
Ati = hrUnJ 100%.
(14.9)
(14.10)
ku = Y
3 
/ R
cos 
cp
(14.11)
л (ном
( 14.12)
( 14.10)
ф о р м у л ад а г и 200 р а к а ми ур ни г а (14.12) ф о р м у л а д а
100 кУйилганлигига сабаб у ч фазали т а р м о к д а то кн ин г кайти- 
ши у ч у н бошка фазалаонинг сими х и з м а т к илишида дир,
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

А г а р истеъмолчилар бир фазали икки симли э л е к т р т ар мо - 
г иг а т а к си м ла б у л ан г а н б у л са ( 1 4 . 1 5 - р а ем ) , симларнинг к у н -
д а л а н г кесими к у й и д а г и ч а ан и кл ан а д и .
“
З а д
<ИЛЗ)
б у е р д а
Р t
— 
i-
номерли бир фазали истеъмолчининг дисобий 
к у в в а т и , Вт;
Ll - i -
номерли истеъмолчи билан т а ъ м ин л ов ч и
манба орасида г и масофа, 
— манбанинг номинал фаза к у ч ­
ланиши, В.
Агар и стеъ молчилар у ч фазали эле к т р т а р м о г и г а т а к си м ла б
у ла н г ан ( 1 4 . 1 5 - раем) ва и н д у к т и в к а рши лик х ис об г а олинма- 
ган булса, у х о л д а у ч фазали т а р м о к а а г и к у ч л а н и ш исрофини 
к у й и д а г и ч а а ни клаш м у мк ин :
битта фазаси у ч у н
=
I3R
з cos 
9
з + /2/?2 
c o s
ф2 + /,/?, cos Ф1 
ё ки у м у м и й х ° л д а
Дмф = 2 ] /Я c o s ? *
Уч фазали с ис т е ма д а фазалар орасида ги к у чл а н и ш иерори:
Аил — У З А й ф .
Аг ар уч фазали истеъмолчилар уч симли э л е к т р т а р м о г и г а
тацеимлаб у л ан г ан булса, симлар кесими к у й и д а г и ч а б у л а д и :
П
10° >] 
P,tLt
, 
( 14 . 14 )
ЧЛи
9 
*
б у е р д а Я . — г - н о м е р л и у ч фазали истеъмолчининг дисобий 
Куввати, Вт; 
Ия —
линия к у чла ниши , В.
Симнинг шу нда й стандарт кесими 
(д)
ни т анлаш к е ра к к и »
у топилган к е сим (<7Дц) дан ка тт а ёки у н г а т е н г булсин.
14.6. Э Л Е К Т Р Х А В Ф С И З Л И Г И А С О С Л А Р И
Э ле к тр э не рг ия с ид а н барча со.\аларда к е н г фойдаланили- 
ши туфайли о да м ла р к у н д а л и к т у р м у ш д а т ур л и хил э ле к т р
Курилмалари билан а л о к а д а бу ла д и. Э ле к тр к у ри лм ал а ри н и н г
носозлиги ва у ларни ишлатиш коидала рининг бузилиши с а -
бабли у л а р д а г и нисбатан кичик к у ч л а ни ш х а м о да м с о г ли г и-
г а зарар келтириши, ха т т о х а ё т и г а хавф туг ди р иши м у м к и н .
Одамнинг электр токи билан шикастланиш хавфини к а м а й т и - 
риш у ч у н электр к у ри лм ал ар ин и хавфеиз ишлатиш цоида ла-
рини билиш ке ра к.
36 ?
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

Од а мн инг э л е к т р токи билан ши к а ст ла ни ши э л е к т р ж а р о -
^ати ва э ле кт р ( то к) у р и ш г а ф а р к ла н ад и . Э л е к т р ж а р о ^ а т и г а
к у й и ш , э л е к т р ёй билан ку знинг зара рланиши, э л е к т р токи 
билан шикастланиши оцибатида о да м ни н г х ушини йук отиши 
н а т и ж а с и д а йикилиши туфайли в у ж у д г а к е л г а н синиш, чи- 
,и;.иш ва шу нг а у х ш а ш м ех а н и к шик а ст ла нишла р кира ди.
Од ам тана сида н э л е к т р токи у т г а н д а уни циздиради. Ку ч-
ланиш к а т га ва о да м танасининг э л е к т р царшилиги к а нч а ки- 
ч и к б у л са унинг тана сида н у т у в ч и ток шу нча ка тт а б у л а д и .
Бу эса о да м танасини к у чл и к и зд и р ад и ва о ки б а т ла у н д а г и
д у ж а й р а т у к и м а л а р и к у я д и . Куйиш ка нча ч у к у р ва к а т т а
' б у лс а, уни д а в о л а ш ш ун ч а у з о к д а в о м этади ва, ^атто, к у -
'линча д а в о л а б х а м б у л м а с л и г и м у мк и н .
Э л е к т р токи у р г а н д а о да мнинг ички а золари шик а ст ла н а - 
ди. Э л е к т р токи уриши унча к а т т а б у л м а г а н 2 5 — 100 мА 
т о к л а р д а содир б ул ад и . 10 мА га ча б ул га н т ок инсон ха ё т и 
у ч у н хавфсиз булиб, ёцимс и з сезги хосил килади. А г а р т ок
10 — 25 мА дан ошса,
к у л м у с к у л л а р и тортишиб 
колиши 
м у мк и н . Н а т и ж а д а о да м узини ток у т к а з у в ч и к ис мд ан м у с -
т а к и л а ж р а т и б ололмайди. Бу н да й т ок 15 — 20 с е к у н д д а н ку п 
т аъс ир килса, одамнинг нафас олиши кийинлашиб, б у т к у л т у х -
таши мумкин. Агар т ок 100 мА ва у н д а н к уп б у л са ода мнн 
д а р х о л у л д ир а д и .
О д а м танасидан у т у в ч и ток микдори тегиб кетиш к у ч л а н и ­
ши ва т ок частотасйга ^ а м д а оДам танасининг э л е к г р к а р шй - 
ли г иг а боглик. Од ам танасининг э л е к т р к а ршилиги у нинг к а й -
фиятига, ваз нига, жисмоний чиникканлигига. 
терисининг хо- 
лати ва ^ ок а з ола рг а боглик . О д а м териси КУРУК ва шика ст- 
л а н м а г а н б у л г а н д а у нинг э л е к т р ка ршилиги 1 0 — 100 к О м
атрофида б у л ад и . Бу н да й терининг к а линлиги 0, 05 — 0,2 мм 
б у л а д и . Одамнинг э л е к т р ка ршилиги з а х , чангли м у ^ и т д а ва 
а т р о ф - м у ^ и т т е м п е р а г у р а с и юкори б у л г а н д а ( ч у н к и б у н д а
т а н а
т е р билан к о пл ана ди) энг кичик к и й ма т г а эришади. Од ам 
т а н а с и д а г и х; ужайра т у к и м а ла р и н и н г э л е к т р к а рши лиг и 800 —
— 1000 Ом дан о ш м а йд и . Шун инг у ч у н хавфсиз к у ч л а н и ш ­
нинг к а н д а й д и р м ик д о ри т у г р и с и д а гапириш ж у д а кийин. 
Э л е к т р к у ри л м а л ар н и и ш л а ш ш д а г и к у п йиллик т а ж р и б а ш у -
.ни к у р с а т д и к и , энг ёмон шароитли х о н а л а р у ч у н
1
2
В да н 
'кичик ^ а м д а КУРУК. т оз а хо на л ар у ч у н 36 В дан кичик к у ч -
.ланишларни хавфсиз к у ч л а н и ш л а р д е б ^исоблаш м у м к и н . Ш у -
н и н г д е к , КУРУК х о н а л а р д а одам танасининг э л е к т р к а ршилиги 
бир неча ун минг О м г а е г а д и , шу ни н г у ч у н б у х,олда юз 
в о л ь т
атрофидаги к у ч л а н и ш ^ам хавфсиз булиши м у м к и н .
О д ам танаси оркали у т у в ч и токни олд и н д а н а ни кл аш м у мк ин .
Ш у сабйбли, я м а л д а хавфсиз ш ар г ла р
ч егарасини б ел ги -
л а ш д а „хавфсиз 
т о к “ 
га эмас, балки „ ж о и з к у ч л а н и ш “ г а м у л -
ж а л ки лк нк д и. Э л е к т р к у р и л м а л а р н и н г к о и д а л а р и д а атроф- 
му.хит адароитларига к ар аб к у й и д а г и ж о и з к у ч л а н и ш л а р бел- 
г и л в и г а ч : С5 
36
В\
12 В. 36 ва 12 В ли э л е к т р к у р и л м а л а р
■'*68
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

( к у ч м а ё рит иш л ам па л ар и ва э ле к т р ла шт и р и лг ан к у л асбоб- 
лари) к и чи к ку чланишли к у р и л м а л а р г а ки ра ди . 65 В ли э л е к т р
к у р и л м а л а р паст ку чл ан и шл и 
к у р и л м а л а р г а к и ра ди. Ага р 
э л е к т р к у ри лма ла рнинг ку чл ан и ши е р г а ё к и э л е кт р машиналар 
Хам д а аппаратларнинг асосига нисбатан о л г а н да 250 В дан 
к и чи к б у л са , бунда й к у р и л м а л а р паст к у чл ан и ш ли электр к у ­
рил малар де б а т а л а д и . А г а р э ле кт р к у ри л ма л ар н и н г к у ч л а н и ­
ши е р г а ё к и э л е к т р машиналар ^ а м д а а ппаратла рнинг асосига 
нисбатан о л г а н д а 250 В дан к а т т а бу л са , у л а р юкори к у ч л а ­
нишли к у р и л м а л а р д еб а т а л ад и ва у л а р г а юкори к у чл а ни шл и
к у ри л м а л ар н и ишлатиш к о и д ала ри татбик этилади.
Х авфсиз лик т е х н и к а с и д а к у з д а т ут и л га н катор ^имоя воси- 
т а л а р и ва та дбирла рини к у л л а ш э л е к т р к у р и л м а ла р ин и н г х а в ф ­
сиз ишлашини т а ъмин ла й д и. Бу н да й т а д б и р л а р г а х а м м а ток 
у т к а з у в ч и кисмларни м а х с у с ^имоя т у с и к л а р и ё р ; а м и д а *и- 
мо я л а ш, э ле к т р к у ри л м а л ар и н и х и м о я л и ерга ёки нолга у л а ш
в оситасига бириктириш. ^ имоя лов чи т а г ли к л а р , резина к а лиш,
Кулцоп в а бошка ^ и м оя ло вч и воситаларни к у л л а ш , к а ма йт и-
рилган к у чл а н и ш д а н фойдаланиш ва ^ о к а з о л ар кира ди.
Од ам танаси м ет а л л сиртига тег иб т у р а д и г а н к у р и л м а л а р
( б у г коз онлари) х а м д а ж у д а хав фли х о н а л а р д а ишл ат ил ад и-
ган э л е к т р к у р и л м а л а р к и чи к к у ч л а н и ш г а , яъни 
12 В дан 
юкори б у л м а г а н к у ч л а н и ш г а м у л ж а л л а н а д и . Кичик к у ч л а н и ш
манбаи булиб, о д а т д а , т ра нс ф о рм аг о р ла р ( б у н д а а в т от ра нс фор­
матор ишлатиш ман к и лина ди) , г а л ь в а н и к э л еме нт ла р, а к к у -
м у л я т о р л а р ва т у р ри л аг и чл ар х и з м ат килади.
С а н о а г к о рх о н а ла р и д а г и к у ри лм ал ар ни н г т ок у т к а з у в ч и
барча кисмлари я х ш и л аб из ол яция ла н а д и ёки т ок у т к а з м а й д и -
ган материал билан к оплана ди. Ш у туфайли о д а м танасининг 
т о к у т к а з у в ч и к и смл ар г а тегиб кетиш э хтимоли бартараб ки- 
линади. Корхонанинг уч фазали эле к т р т а р мо г и уч симли ва 
т у р т симли 
булиб,
э л е к т р энергияни трансформаторлардан 
олади Уч симли т а р мо к д а трансформаторнинг нейтрали и з о ­
л я ц и я л а н а д и (ер билан у л а н м а й д и ) . Т у р т симли т а р м о к д а
т р ан с ф о р ма юр нейтрали нейтрал (ноль) сим билан бирикти- 
рилган ва ер билан м у с т а ^ к а м у ла нг а н б у л а д и .
Э л е к т р ц у р и л м а л а р н и е р г а в а н о л г а у л а ш .
Э л е к т р к у р и л ­
ма л ар нормал ^ о л д а к у ч л а н и ш т аъс ирида б у л ма йд и , аммо 
и з ол яц и я н и н г шик а ст ла нишида к у чл ан и ш т а ъ с и р и д а булиши 
м ум к и н б у л г а н барча цисмларини о л ди н д а н э л е к т р ж и ^ а т д а н
а т а й ла б е р г а бириктириш б у ^имояли е р г а у л а ш д еб а т а л а д и .
Химояли е р г а у л а ш тасодифан к у ч л а н и ш таъсири остида б у ­
либ к олг ан э л е к т р к у ри л м а л а р н и н г ме т а л ли кисмларига о да м-
ла р тегиб к е тг ан л о л л а р д а у л ар ни э л е к т р токи билан шик а ст -
ла нишд а н 
с а к л а й д и . Х и м о я л и е Рг а
у л а шн и н г
и ш л а ш
гаринци- 
пи э л е к т р к у ри л м а н и н г
о ч и л и б к ° л г а н
т о к
у т к а з у в ч и
к исми-
н и н г к о р п у с г а
у л а ни б
к о л и ш и в а б о ш к а с а б а б л а р
т уфайли 
в у ж у д г а
к е л у в ч и т е г и б к е т и ш в а к а д а м д а г и
ку чл а ни шл а рн и н г
х а в ф с и з к и й м а т л а р г а ч а п а с а й и ш и г а а с о с л а н г а н .
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

Ie
i-i.iо- раем
Ерга у л а н м а г а н к о р п у с г а одам т е к к а н д а ( 1 4 . 1 6 - р ае м ) у н -
дан е р г а у т у в чи т о к