1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
1
|
Қуйи –Амударё,
Қўнғирот –Чимбой,
Беруний-Турткўл,
Хоразм
|
2018
2275
|
Тез пишар
Ўрта пишар
Ўрта пишар
|
82
93
91
|
0,80
0,95
0,90
|
2
|
Жанубий Қизилқум,
Навоий-Маликчўл,
Бухоро,
Қоракўл,
Муборак
|
2350
2454
2685
3064
|
Ўрта пишар
Ингичка толали тез пишар
Ингичка толали
Кеч пишар
|
96
100
110
125
|
0,95
1,00
1,10
1,25
|
3
|
Жанубий Сурхон-дарё,
Шеробод -Сурхон
|
|
|
|
|
4
|
Марказий Фарғона,
Бўз – Ёзёвон,
Қўқон
|
2375
2463
|
Ингичка толали ўрта пишар
Ингичка толали кеч пишар
|
112
105
|
1,10
1,05
|
Типик бўз тупроқлар
|
5
|
Чирчиқ –Оҳонгарон
Янгийўл,
Кўкорол-Пскент,
Чирчиқ –Оҳонгарон
|
2193
2193
2055
|
тез ва ўрта пишар
тез ва ўрта пишар
тез пишар
|
89
89
84
|
0,90
0,90
0,87
|
6
|
Аровон,
Андижон-Шахрихон
|
2053
2261
|
Тез пишар ингичка толали
|
84
109
|
0,851,10
|
Оч тусли бўз тупроқлар
|
7
|
Жиззах-Мирзачўл,
Сирдарё,
Гулистон,
Жанубий Мирзачўл,
Марказий Мирзачўл
|
2325
2345
2418
2164
|
ўрта пишар
ўрта пишар
ўрта пишар
тез пишар
|
95
95
98
88
|
0,95
0,95
1,00
0,90
|
8
|
Зарафшон-Самарқанд,
Октош, Жомбой, Иштихон
|
2272
2252
|
тез пишар
тез пишар
|
93
92
|
0,95
0,90
|
9
|
Избоскан-Учқурғон,
Сух,
Фарғона-Қува
|
2400
2735
2422
|
тез пишар
ингичка толали тез пишар ўрта пишар
|
98
112
99
|
1,00
1,10
1,00
|
10
|
Қарши-Ғузор,
Чироқчи-Шахрисабз
|
2801
|
Ингичка толалаи ўрта пишар
|
114
|
1,15
1,15
|
11
|
Сурхондарё,
Юқори Сурхон,
Ўрта Сурхон
|
3037
|
Ингичка толалаи кеч пишар
|
124
|
1,25
|
Суғориладиган деҳқончиликнинг турли минтақаларида иқлимни баҳолаш - учун пишиб етилиш муддатларига кўра ғўза навларининг қайси гуруҳга мос келишини, шунингдек дон ёки силос учун мўлжалланадиган оралиқ ёки такрорий экинларнинг мумкин бўлган биологик маҳсулдорлигини аниқлаш имкониятини беради.
Тупроқ унумдорлигини белгилайдиган мажмуанинг ҳусусиятлари орасида унинг механик таркиби ҳам муҳим ўрин эгаллайди. Енгил ва ўрта қумоқли тупроқлар унумдор тупроқлар қаторига киради. Улар ишлов беришга қулай, яхши сув-физик хусусиятларга эга. Майда ва йирик тош аралашмалари суғориладиган тупроқларнинг сифатини ёмонлаштиради. Шу билан бирга техник механизмлар билан ишлашни қийинлаштиради ва тупроқнинг сув сингдириш хусусиятларини ёмонлаштиради. Шунинг учун ҳам тупроқ бойишини аниқлаш жараёнида хилма-хил тупроқларнинг механик таркиби бўйича пасайтириш коэффициентлари қўлланилади (3-жадвал).
3-жадвал
Тупроқнинг механик таркиби ва тошлоқлиги бўйича пасайтирувчи коэффициентлар
Механик таркиби
|
Бўз тупроқлар минтақаси
|
Чўл минтақаси
|
лёсс
|
Пролювиал
|
аллювиал
|
пролювиал
|
Элю-вий
|
Асосий тоғ жинслари
|
Ал-лю-вий
|
пролювиал
|
элювий
|
Асосий тоғ жинслари
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
Соз
|
0,8
|
0,90
|
0,85
|
0,80
|
0,75
|
0,70
|
0,80
|
0,75
|
0,70
|
0,85
|
0,95
|
0,80
|
0,70
|
0,80
|
0,75
|
0,70
|
Оғир қумоқ
|
0,9
|
0,90
|
0,85
|
0,85
|
0,80
|
0,75
|
0,85
|
0,80
|
0,75
|
0,90
|
0,85
|
0,85
|
0,80
|
0,90
|
0,85
|
0,75
|
Ўрта қумоқ
|
|
1,0
|
0,95
|
0,95
|
0,90
|
0,85
|
0,95
|
0,90
|
0,80
|
0,95
|
0,95
|
0,95
|
0,80
|
0,95
|
0,85
|
0,75
|
Енгил қумоқ
|
0,95
|
0,95
|
1,0
|
0,80
|
0,85
|
0,75
|
0,90
|
0,85
|
0,75
|
1,0
|
1,0
|
0,95
|
0,85
|
0,90
|
0,85
|
0,75
|
Қумоқли
|
0,85
|
0,85
|
0,85
|
0,85
|
0,80
|
0,75
|
0,85
|
0,80
|
0,65
|
0,95
|
0,90
|
0,80
|
0,70
|
0,85
|
0,80
|
0,70
|
Қумли
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
0,90
|
-
|
-
|
-
|
0,70
|
0,60
|
0,50
|
Изоҳ: 1- тошсиз – 1,0
2-сийрак тошли – 0,95
3-ўрта тошлоқлиқ – 0,90
4-юкори кўп тошлоқлик – 0,85
Суғориладиган деҳқончилик шароитида тупроқларни баҳолашда унинг шўрланиш даражасини ва мелиоратив ҳолатини ҳисобга олиш муҳим аҳамиятга эга. Ернинг сизот сувларини ўтказувчанлиги ва унинг қандай даражада шўрланганига қараб, бойитишни табақалаштириш коэффиценти 4- жадвалда келтирилган. Ушбу жадвалда турлича баҳоланиши керак бўлган тупроқлар қуйдаги гуруҳларга ажратилади:
1. Шўрланмаган ва иккиламчи қайта шўрланишга учрамаган ерлар. Бу гуруҳга сизот сувлари чучук бўлган ёки чуқур жойлашган ерлар киради;
2. Шўри батамом йўқ бўлиб кетмайдиган ерлар. Бунга сизот сувлари чуқур жойлашган, шўр бўлган ерлар киради;
3. Тез эрувчан тузлар билан шўрланган ерлар. Бу гуруҳга кирувчи ерлар шўр ерларнинг асосий қисмини ташкил этади. Агар шу сизот сувлари юза жойлашган бўлса ва секин ҳаракат қилувчи бўлса, бундай ерлар шўрланишда давом этаверади;
4. Карбонат-магний тузлари билан шўрланган, зич гипс ва корбонатли қатлами бўлган ерлар. Бу гуруҳга кирувчи тупроқлар чучук гидрокорбонатли сизот сувлар юза жойлашган тартибда ривожланиб боради.
4-жадвал
Шўрланиш даражаси ҳамда сув ўтказувчанлик даражасига нисбатан тупроқ бонитетининг табақаланиши
Т.р
|
Тупроқларнинг шўрланиш даражаси
|
Бўз, тақир сур тусли қўнғир тупроқлар, ер ости сувлари
(5 м)
|
Бўз ўтло-қи ва ўтлоқи тақир тупроқлар, ер ости сувлари (3-5 м)
|
Бўз минта-қасидаги ва чўл зонаси-даги ўтлоқи бўз, ўтлоқи тупроқлар, ер ости сувлари
(1,5-3 м)
|
Бўз минта-қасидаги ва чўл зо-насидаги ботқоқ ўт-лоқи ва ботқоқ тупроқлар, ер ости сувлари (0,5-1,5 м)
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
1
|
Шўрланмаган ва қайта шўр-ланмаган (бўз тупроқлар минтақаси)
а)сув ўтказмайдиган ва кам сув ўтказувчан, соз ва оғир қумоқ қатлами қумли тупроқлар
б) сув ўтказувчан тупроқлар
|
0,95
1,00
|
0,90
1,00
|
0,90
1,00
|
0,90
1,00
|
2
| Кам шўрланган
а) ер ости сувларининг ҳаракати таъминланган сув ўтказувчан тупроқлар
б) ер ости сувларининг ҳаракати таъминланган сув ўтказувчанлиги паст бўлган ҳамда сув ўтказмайдиган тупроқлар
|
0,95
0,90
|
0,90
0,85
|
-
-
|
-
-
|
3
|
Тез эрийдиган тузлар билан шўрланган
Ювилган
Кам ювилган
Ўртача шўрланган
Кучли шўрланган
|
-
-
-
-
|
1,00
0,95
0,90
0,85
|
0,95
0,90
0,85
0,80
|
-
0,85
0,80
0,70
|
Сизот сувларининг оқиб чиқиб кетиш имкони катта бўлган ерлар учун тузатма коффицентлари 5-жадвалда келтирилган.
5- жадвал
Кучли сув ўтказувчан тупроқ ости жинслари, бўйича тупроқ бонитетини таққослаш
Сув ўтказувчанлик даражаси
|
Бонитет коэффициенти
| Қумоқ ҳамда қумли
50 см чуқурликдаги майда тошли қумоқ
30 см чуқурликдаги майда тошли қумоқ
|
0,90
0,80
0,70
|
Тупроқ унумдорлигини пасайтирувчи омиллар қаторига сув ҳамда шамол таъсиридан емирилиши (эрозия) ҳам киради. У нотекс рельефли, янги суғорилаётган майдонларда, юқори қияликларда ёрқин намоён бўлади. Бу минтақаларда тупроқ жинслари асосан лёсс пролювал ва аллювиал ётқизиқлардан иборат бўлади.
Ювиладиган тупроқларнинг сифати нисбатан лёссларда камроқ пасаяди, чунки майдонларнинг тупроқни чуқур қатламларида ҳам потенциал унумдорлиги юқори бўлади. Ювиладиган тупроқларнинг пролювиал ва аллиювиал-пролювиал ётқизикларда майдонларнинг сифатини кўпроқ даражада пасайиши кузатилади (6-жадвал).
6-жадвал
Эрозияга учраганлик даражасига нисбатан тупроқ бонитетини таққослаш
Ювилиш даражаси
|
Тупроқ ҳосил қилувчи тоғ жинслари
|
Соз (лёсс)
|
Пролювиал –аллювиал
|
Ювилмайдиган
Кам ювиладиган
Ўртача ювиладиган
Тез ювиладиган
|
1,00
0,95
0,80
0,70
|
1,00
0,90
0,75
0,60
|
Маълумки, кейинги йилларда суғориш мақсадлари учун хилма-хил даражали гипсланган катта майдонлар ўзлаштирилган ва қишлоқ хўжалиги мақсадларида фойдаланиш учун қабул қилинган. Гипс эса ернинг мелиоратив ҳолатини ёмонлаштиради ҳамда тупроқ унумдорлигини пасайтиради. Бонитет балларини аниқлашда бошқа омиллар қатори алоҳида тупроқ хилларида гипс горизонтининг жойлашиши ва гипс миқдорига нисбатан ҳам пасайтирувчи коэффциентлар қўлланилади (7-жадвал).
7-жадвал
Do'stlaringiz bilan baham: |