3 бўлим: Шўр ерларда доривор ўсимликларнинг интродукцияси ва биологик хусусиятлари

- Ер ноки - (Топинамбур) Земляная груша (Helianthus tuberosus L.).
Ер ноки - Asteraceae оиласига мансуб, кўп йиллик ўт. Ўсимликнинг асосий ватани Шимолий Америка бўлиб, ҳиндулар унга топинамбо деб ном берганлар. Европага топинамбо ўрта аср (1616) ларда интродукция қилиниб, топинамбур деган ном олган. Ҳозирги вақтда ер ноки маданий ҳолда Ғарбий Европа ва Россияда экилади. Дунёнинг кўп минтақаларида эса манзарали ўсимлик сифатида гулхоналарда ўстирилади. Ер нокининг туганак илдизлари (картошка), хом-ашё сифатида дори-дармон ва озиқ-овқат саноатида ишлатилади. Ўсимлик туганак илдизлари (картошка) кимёвий таркиби жиҳатидан ўзига хос бўлиб, полисахаридлардан - инулин сақлайди. Туганак илдизлари (картошка) истеъмол қилинганда организмда кўп миқдорда фруктоза ҳосил бўлади. Бу жараён қандли диабет касаллигини даволашда ва унинг олдини олишда муҳим усул ҳисобланади [http://vitamax. dp.ua/?ingr_1408] (илова – 295-бет).
Шўр тупроқларда, ер ноки илдизпоядан интродукция қилинди. Илдизпояларнинг кўкарувчанлиги 100 % гача ва сақланиши 66,7 % ни ташкил этди. 3.8 - жадвалда келтирилганидек, 1-вегетация йилида асосий пояларининг ўсиши ва кўпайиши бир оз сустроқ кечган бўлсада, 2-вегетация йилида, уларнинг шўрланишга мослашганлиги, поялар сонининг кўпайиши ва ўсишнинг жадаллашганлиги кузатилади.
1-вегетация йилида бир дона илдизпоядан ўртача 1,0 та асосий поялар ҳосил бўлиб, вегетация давомида 76,1±4,21 см га ўсади. Асосий пояларда эса, ўртача 21,4±1,88 та барглар ҳосил бўлади ва уларнинг ўртача 2,1 та си вегетация давомида тўкилади. Асосий поялар кам ёғочланади. 1-вегетация йилининг ўрталарида, асосий пояларда дастлабки 1-тартибли новдалар ҳосил бўлади ва уларнинг сони ўртача 8,0±1,62 тага, узунлиги ўртача 4,0±0,76 см га етади. 1-тартибли новдаларда ўртача 2,2±0,58 та барглар ҳосил бўлиб, улар вегетация охиригача сақланади. 2-вегетация йилида ҳар бир илдизпоядан ўртача 6,8 та асосий поялар ҳосил бўлади. Асосий поялар 150,0±9,04 см га ўсиб, уларда 50,7 барглар ҳосил бўлади. Вегетация давомида асосий поялар-нинг 20-25% ёғочланиб, улардан 5,1 та барглар тўкилади (3.9 - жадвал).
3.10 жадвалдан кўринадики, 2-вегетациядан кейин ер ноки (топинамбур) ўсимлигининг ер устки (хашак) қисмлари 4,10±0,32 т/га ва ер остки (илдизпоя) қисмлари 2,50±0,33 т/га ни ташкил этган. З. Умурзоқова-нинг (1999,2003) маълумот беришича, ер нокининг асосий поялари шўрланмаган тупроқларда 230 см гача ўсиб, бир туп ўсимликда уларнинг сони ўртача 4-7 та ни ташкил этган. Ер устки қисмлари 4,80 т/га ва ер остки қисмлари 2,20 т/га ҳосилдорликдан иборат бўлган [198,199].
Демак, шўрланган тупроқларда ер ноки тез мослашиб, ўсиш суръати юқори бўлади. Интродукция жараёнида ўсимликнинг шўрланишга чидамли хусусиятлари яққол кўринади.

3.10 - жадвал

Шўр тупроқларда доривор ўсимликларнинг ҳосилдорлиги (шўрланиш даражаси 2,0-2,5 %)

№	Ўсимликлар номи	Ҳосилдорлик, т/га (қуруқ)
		Ер устки қисми	Ер остки қисми	Гул	Уруғ (мева)
1	Calendula officinalis L.	-	-	0,69±0,10	0,09±0,03
2	Matricaria recutita L.	-	-	0,55±0,09	0,05±0,01
3	Althaea officinalis Kr.	3,77±0,86	5,6±1,19	-	0,40±0,05
4	Foeniculum vulgare Mill.	3,11±0,47	-	-	0,80±0,07
5	Inula helenium L.	-	1,80±0,12	-	-
6	Hibiscus esculentus L.	2,5±0,15	-	-	1,80±0,16
7	Mentha piperita L.	2,5±0,11	-	-	-
8	Rubia tinctorum L.	-	0,75±0,07	-	-
9	Urtica dioica L.	1,68±0,31	-	-	-
10	Ricinus communis L.	-	-	-	3,75±0,27
11	Achellea millefolium L.	-	-	0,66±0,09	0,03±0,01
12	Helianthus tuberosus L.	4,10±0,32	2,5±0,33	-	-
13	Amaranthus cruentus L.	5,08±0,68	-	-	0,17±0,02
14	Carthamus tinctorius L.	-	-	-	1,60±0,18
15	Aerva lanata (L.) Juss	1,2±0,23	-	-	0,020±0,006
16	Hyssopus officinalis L.	0,6±0,15	-	-	0,020±0,005