1. Электр заряд тушунчаси. Зарядланган зарраларнинг узаро харакати. Электр майдон

50.Яримўтказгичли диод вольт-ампер характеристикаси.



51.Яримўткагичли стабилитрон вольт-ампер характеристикаси.


52.Ярим ўтказгич диодда ясалган ярим даврли тўғрилагич схемаси.
53.Ярим ўтказгич диодда ясалган тўлиқ даврли тўғрилагич схемаси.

64.БТ импульс хусусиятлари, қолдиқ ток ва кучланиш.
БТ электрон калит шартига кўра ёки берк режимда, ёки тўйиниш режимида ишлаши керак.
Киришга манфий қутбли сигнал берилсагина транзистор берк режимга ўтади. Маълумки, берк режимда транзистор токлари

, ,
га тенг бўлади. Бу ерда “-” белгиси, база токи актив режимдаги база токи йўналишига тескари йўналишда оқиб ўтишини билдиради. Калит режимида I_К0 токи колдиқ ток деб аталади. У жуда кичик бўлганлиги сабабли чиқиш кучланиши U_ЧИҚ манба кучланиши Е_М қийматига яқин бўлади


,
яъни манба занжиридан юклама узилишига мос келади (калит узилган).
Агар U_КИР мусбат қутбга ва етарлича катта қийматга эга бўлса, у ҳолда транзистор актив ёки тўйиниш режимига ўтади, яъни очилади (калит уланган). Юклама занжирида


ток оқиб ўтади, калит чиқишидаги кучланиш эса га тенг бўлиб, қолдиқ кучланиш деб аталади.


65.БТ импульс хусусиятлари, тўйиниш токи ва кучланиши.
Статик режимда R_Б қаршиликнинг берилган қийматларида база токининг U_КИР кучланишига боғлиқлигини кириш характеристикаси (4.9, б– расм) ёрдамида аниқлаш мумкин. Бунинг учун EF юклама чизиғини ўтказиш керак. Е нуқта U_БЭ = U_КИР, F нуқта эса – U_КИР / R_Б қиймати билан аниқланади. Кириш характеристикаси билан юклама чизиғи кесишган К нуқта база токи ва U_БЭ кучланишининг ишчи қийматларини аниқлайди. U_КИР нинг вақт бўйича ўзгариши EF тўғри чизиқни параллель силжишига ва мос равишда К нуқтанинг силжишига олиб келади (штрих чизиқлар).
Д нуқта билан аниқланадиган тўйиниш режимига ўтиш учун, кириш токи I_Б ни базанинг тўйиниш токи деб аталувчи I_Б.ТЎЙ қийматгача ошириш керак. Бу вақтда унга мос келувчи коллектор токи коллекторнинг тўйиниш токи I_К.ТЎЙ, кучланиш эса – тўйиниш кучланиши U_КЭ.ТЎЙ ёки қолдиқ кучланиш деб аталади.