5- жадвал. Ҳисобий зўриқишлар кўрсаткичлари
№
|
Юкланишлар номи
|
Юкланиш тури
|
Ўзаро истисно этувчи
|
Ишораси ўзгарувчан
|
Юкланишлар
|
Ишончлик Коэф.
|
Давом этиш улуши
|
№ 1
|
№ 2
|
1
|
Доимий юк
|
Пост.
|
|
+
|
|
|
1.1
|
1
|
2
|
Қор юк
|
Қисқа муддатли
|
|
+
|
|
|
1.4
|
0.35
|
3
|
Крандан Дмакс чапда
|
Кран (Кр)
|
1
|
+
|
5
|
6
|
1.1
|
0.6
|
4
|
Крандан Дмакс ўнгда
|
Кран (Кр)
|
1
|
+
|
5
|
6
|
1.1
|
0.6
|
5
|
Тормозланиш чапда
|
Тормоз (Т)
|
|
+/-
|
|
|
1.1
|
0
|
6
|
Тормозланиш ўнгда
|
Тормоз (Т)
|
|
+/-
|
|
|
1.1
|
0
|
7
|
Шамол чапдан
|
Кратковр.
|
2
|
+
|
|
|
1.2
|
0.35
|
8
|
Шамол ўнгдан
|
Кратковр.
|
2
|
+
|
|
|
1.2
|
0.35
|
Топшириқлар прототипидан «Рама-КП30»танлаб оламиз ва «Рама-КП30-Аминов» номи билан сақлаб қўямиз. Сўнгра тугунлар координатасини топшириқда берилганидек тўғрилаб чиқамиз, худи шунингдек рамга бикрлик ва юкланишларни киритамиз. [2] келтирилган тавсияларга рама ҳисобини бажарамиз ва чап ўстун учун ҳисобий зўриқишлар жамланмасини тузамиз. Натижаларини 7 – жадвалга киритамиз.
7- жадвал.Чап устун учун ҳисобий зўриқишлар.
Элем №
|
Тугун№
|
Мезон
|
N (кН)
|
My (кН*м)
|
Qz (кН)
|
№№ загруж
|
1
|
1
|
1
|
-59.39994
|
260.832458
|
-35.094997
|
1 7
|
1
|
1
|
2
|
-59.39994
|
-250.614197
|
30.94681
|
1 8
|
1
|
1
|
1
|
-206.747986
|
297.402618
|
-32.935116
|
1 3 -5 7
|
1
|
1
|
2
|
-143.694
|
-326.872192
|
40.658165
|
1 2 4 5 8
|
1
|
1
|
5
|
-109.673981
|
-326.872192
|
40.658165
|
1 4 5 8
|
1
|
1
|
6
|
-240.76799
|
297.402618
|
-32.935116
|
1 2 3 -5 7
|
1
|
1
|
13
|
-206.747986
|
-278.335175
|
40.658165
|
1 3 5 8
|
1
|
1
|
18
|
-240.76799
|
4.935501
|
5.72821
|
1 2 3
|
1
|
1
|
31
|
-206.747986
|
62.653404
|
-1.349616
|
1 3 -5
|
1
|
1
|
33
|
-223.119995
|
5.48389
|
6.364678
|
1 3
|
1
|
2
|
2
|
-59.39994
|
-41.471317
|
16.196396
|
1 8
|
1
|
2
|
14
|
-59.39994
|
36.082336
|
-15.427794
|
1 7
|
1
|
2
|
1
|
-206.747986
|
99.688705
|
-11.878982
|
1 3 6 7
|
1
|
2
|
2
|
-143.694
|
-42.617416
|
24.027143
|
1 2 4 -6 8
|
1
|
2
|
6
|
-240.76799
|
99.688705
|
-11.878982
|
1 2 3 6 7
|
1
|
2
|
13
|
-206.747986
|
22.330412
|
27.382793
|
1 3 5 8
|
1
|
2
|
14
|
-206.747986
|
83.277878
|
-15.234631
|
1 3 -5 7
|
1
|
2
|
18
|
-240.76799
|
55.229187
|
5.72821
|
1 2 3
|
1
|
2
|
31
|
-206.747986
|
50.803776
|
-1.349616
|
1 3 -5
|
1
|
2
|
33
|
-223.119995
|
61.365765
|
6.364678
|
1 3
|
2
|
1
|
1
|
-59.399937
|
36.082336
|
-15.427794
|
1 7
|
2
|
1
|
2
|
-59.399937
|
-41.471317
|
16.196396
|
1 8
|
2
|
1
|
6
|
-93.419952
|
32.474102
|
-13.885014
|
1 2 7
|
2
|
1
|
18
|
-97.199959
|
0
|
0
|
1 2
|
2
|
1
|
2
|
-93.419952
|
-67.75444
|
24.027143
|
1 2 3 -6 8
|
2
|
1
|
5
|
-59.399937
|
-67.75444
|
24.027143
|
1 3 -6 8
|
2
|
1
|
13
|
-59.399937
|
-51.343609
|
27.382793
|
1 3 5 8
|
2
|
1
|
14
|
-59.399937
|
9.603856
|
-15.234631
|
1 3 -5 7
|
2
|
1
|
31
|
-59.399937
|
-22.870247
|
-1.349616
|
1 3 -5
|
2
|
2
|
1
|
-59.399937
|
25.900282
|
-13.646293
|
1 7
|
2
|
2
|
18
|
-97.199959
|
0
|
0
|
1 2
|
2
|
2
|
1
|
-59.399937
|
18.255053
|
-10.275631
|
1 3 6 7
|
2
|
2
|
2
|
-93.419952
|
-51.351444
|
12.026989
|
1 2 3 -5 8
|
2
|
2
|
5
|
-59.399937
|
-51.351444
|
22.826994
|
1 3 -6 8
|
2
|
2
|
6
|
-93.419952
|
18.255053
|
0.524375
|
1 2 3 5 7
|
Керакли элементлар ва тугунлар учун ҳисобий зўриқишлар биргалигини танлаш мезонлар асосида танланади. Нормал кучланишлар учун энг асосий зўриқишлар биргалиги бу 1 билан 8 юкланишдан ҳосил бўлгани, яъни доимий ва шамол юки.
Бундан хар бир ҳисоблашда N ва Му зўриқишлар биргалиги жадвалнинг бир қаторидан қабул қилинади.
Устун кесимини танлашда, унинг баландлиги бўйича N ва Му зўриқишларнинг максимал қийматлари 1,3,5,7 юкланишдаги зўриқишлар биргалиги қабул қилинади. Жадвалдан кўриниб турибди, энг катта сиқувчи куч N = 240.76 кН.м, ва катта эгувчи момент М = 326.87 кН.м ҳар хил зўриқишлар биргалигидан ҳосил бўлаяпди. Шунинг учун қуйидаги зўриқишларни қабул қиламиз.
N= 240.76 кн , My= 297.40 кнм (критерий 6);
N= 143.69 кн , My= 326.87 кнм (критерий 2).
.
Устун ҳисобий узунликлари
Ригели шарнирли бирикган бир равоғли рама устуннинг ўз текисликдаги ҳисобий узунлиги
lx= 2H = 212 = 24 м.
Устуннинг перпендикуляр текисликдаги ҳисобий узунлиги, шу йўналишда боғланлигига боғлиқ бўлади. Бу кран ости тўсинлар билан боғланган, лекин устуннинг кран ости қисмининг баландлиги HН = 8.55, бу жуда катта, шунинг учун устун бу қисмини ўрталаридан тиргак қўйиб, унинг ҳисобий узунлигини камайтирамиз. У холда ly= HН/2 = 8.55/2 = 4.275 м.
ly= HН/2 = 9,45/2 = 4,725 м.
Устун кесимини ейма кўштаврдан танлаш мумкин, лекин ўқув мақсадлари учун уни тузма пайванд қуштавр кўринишида қабул қиламиз. Рама ҳисобидан устун энини h = bk= 750мм. оламиз.
Талаб қилинган устун кесим юзаси устиворликка текшириш формуласи орқали топамиз.
Симметрик қуштавр кесим учун инерция радиуси ва кесим ядроси масофасини ҳисоблаймиз:
ix= 0,43h, x= 0,35h.
ix= 0,4375 = 32,25 см; x= 0,3575 = 26,25 см.
.
Рис. 3. Усутуннинг кўндаланг кесими ўлчамлари
Ҳисоблаш учун 1 чи зўриқишлар биргалигини қабул қиламиз, 2 чи биргалик бўйича танланган кесимни текширамиз. Рама текислигидаги шартли эгилувчанликни аниқлаймиз.
=2.59
нисбий эксцентриситет:
см
Келтирилган эксцентриситет:
mef= mx.
- кесим шаклини таъсир этишни ҳисобга олиш коэффициенти, иловадан олинади. Қўштаврли кесим учун (Af/Aw=1, бўлса)
= (1,9–0,14,71) – 0,02(6–4,71)2,59 = 1,36;
Қийматини ҳисоблаш
mef= 1,364,71 = 6,42.
Иловадаги жадвалдан e= 0,160 ни қабул қиламиз ва талаб қилинган кесим юзаси.
Қўштавр деворчасининг қалинлиги 6-10 мм қабул қилиш тавсия этилади. Бизнинг мисол учун tw= 8 мм кесим токчасининг қалинлиги tf= 16мм га тенг деб , деворча баландлигини аниқлаймиз.
hw= h– 2tf = 75 – 21,6 = 71,8 см.
Деворнинг эгилувчанлиги
Бу ҳолда девор махаллий устиворлигини юқотиш мумкин.
Деворчанинг махаллий устиворлигини текширамиз.
,0352=3,16<6,42
Чекланган эгилувчанлик
,59=2,11>2
Деворнинг эгилувчанлиги чекланган эгилувчанликдан катта. Деворнинг қалинлигини ўзгартирмасдан , деворнинг токчага туташ жойидаги чекка устивор жойи ўлчамини аниқлаймиз.
,11*28,42=21,58
У ҳолда талаб қилинган қўштавр токчасининг кесим юзаси
Af= (Aтр – 2twh1)/2 = (60,2 – 20,821,58)/2 = 12,84см2.
Токча эни:дан ва bf= 22 см ли пўлат лист қабул қиламиз кесим юзаси эса Af= 221,6 = 30,32см2.
Токча махаллий устиворлигини текширамиз. Токчанинг эркин чиқиб турган қисмининг шартли эгилувчанлиги:
,63*0,035=0,232
Токча шартли эгилувчанлиги:
=0,232≤0,36+0,1*-0,01(1,5+0,7)*mx=
=0,36+0,1*2,59-0,01(1,5+0,7*2,59)*4,71=0,459
Шарт бажарилаяпти:
A=2*h+2*=2*0.8*21.58+2*1.6*22=104.93
Iy=
ix=√Ix/A=√119497.5/104.93=33.75
Wx=2Ix/h=2*119497.5/75=31.86
px= Wx/A=3186.6/104.93=30.37
iy=√ Iy/A=5.20
Устунни рама текислигидаги устиворлигини текшириш
Дастлаб 1 чи зўриқишлар бирикувини қабул қиламиз. Шартли эгилувчанлик ва нисбий эксцентриситет:
=24*100/33.75*√250/206000=2.471
.40*100/240.76*30.37=4.067
Кесим шаклини таъсир этишни ҳисобга олиш коэффициенти ни аниқлаш учун
.6*22/0.8*71.8=0.61
Af/Aw=0,5 бўлганидаги коэффициент
(1.75-0.1*4.067)-0.02(5-4.067)*2.474=1.297
Af/Aw=1 бўлганда
(1.9-0.1*4.067)-0.02(6-4.067)*2.474=0.54
.
Af/Aw=0,61 бўлганда = 0.651
келтирилган эксцентриситет
mef= mx = 0.6514.067 = 2,65.
Иловадан e= 0,289, устун устиворлиги:
.76/0.289*104.93=7.93Текшириш бажарилаяпти.
2 чи зўриқишлар бирикуви учун нисбий эксцентриситет
.87*100/143.69*30.37=7.49
Коэффициент Af/Aw=0,5 бўлганда
(1.75-0.1*7.49)-0.02(6-7.49)*2.474=1.0308
Бўлганда Af/Aw=1
(1.9-0.1*7.49)-0.02(6-7.49)*2.474=1.1808
Келтирилган эксцентриситет
mef= 1,8087.49 = 8.28.
Иловада e= 0,075, оламиз. Устун устворлиги
.69/0.075*104.93=18.26Шарт бажарилаяпти.
Перпендикуляр текисликдаги устун устворлигини текшириш.
1 чи зўриқишлар биргалигидан фойдаланиб текширишни бажарамиз. Рама текислигига перпендикуляр текисликдаги устун эгилувчанлиги ва шартли эгилувчанлик.
427.5/5.20=82.2<120
.2√250/206000=2.85
Устун 2/3 қисми баландлигидаги ҳисобий эгувчи момент
*297.40=198.26kNm
Нисбий эксцентриситет
.26/240.76*30.37=2.71
mx 5 ва бўлганда
.71=0.785
.85/11(2.12-22/71.8)=0.63
/2.342=0.426
y қараб бўлганда эгилиш коэффициенти y = 0,761. Устун устворлиги:
.76/0.426*0.761*104.93=7.07120>
Do'stlaringiz bilan baham: |