174
Оғиз бўшлиғи ш и.ииқ қават и ва лаб касалликлари
л и б , битм айдиган катта эр о зи ял ар ҳосил қилади. О ғр и қ куч-
лилигидан овқат ейиш ва сўзлаш иш ҳам м умкин бўлмай қолади.
О датда, оғиздан ўзига хос қўланса ҳид келади.
Ш и л л и қ қ о б и қ қаватн и н г д о и м и й таъ си р л ан и ш и сўлак аж -
р ал и ш и н и кучайтиради, б ем ор ўзини ём он ҳис этади. С ўлак
оғиз четлари н и м ацерациялаб, оғриқпи ёри ли ш лар қосил қи ла-
ди. Э розия ва пуф аклар л аб н и н г қизил ҳош и яси д а, о ғи з б у р
чагида, .
9
нга(кд а р и вож лан и ш и м ум кин. Бу то ш м ал ар кўп и н ч а
қўш илади ва оғи з ш и л л и қ қ о б и қ қавати ва лаб қизил ҳо ш и я-
си чегараси ни б и р -б и р и д ан ф а р к ^ а н и ш и н и қи й и н л аш ти рад и .
Л абдаги ж ароҳат ўчоғи й и р и н гл и ва қон л и ар а л а ш м а б илан
тўлган бўлади.
О ғиз бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қавати н и н г
себореяли пуф ак-
чалардан ж ароҳатланиш и ю қорида келтирилган вулгар п у ф ак
чанинг белгиларидан ҳеч қандай ф арқпанм айди. Ш и л л и қ қ о б и қ
қаватнинг ж ой л аш и ш и сўрғи чн и н г ч егарасини эслати ш и мум
кин. Ш и л л и қ қ о б и қ қаватининг бу соҳалари эрози ял ан ган , худ
ди ги п ертроф и ял ан ган ва урилиб ёрилган ш акл н и эслатади.
К о р ги костерои д лар п ато л о ги к ж араён га та ъ си р кўрсатиб,
ш и л л и қ қ о б и қ қаватда касал л и к н и н г к л и н и к юзага келиш ига
таъсир қилиш и табиий. Корти косте роидлар билан даволаш таъ
с и р и д а пдиллиқ қа в а тд а , э р о з и я н и н г э п и т е л и з а ц и я л а н и ш и ,
унинг қал и н л аш и ш и , кў к и ш -о қ и ш рангдаги л е й к о п л ак и я ёки
қизил ясси .тем ираткини эслатувчи ш аклда ю зага келади. А й
рим б е м о р л а р д а к о р т и к о с т е р и о д л а р б и л ан узок, д а в о л а н и ш
оқибатида унча катта бўлм аган пуф аклар ҳосил б ўлиб, ун и н г
ичида гем оррагик сую қд и к тўпланади. Б и р о қ,
улар пуф акчали
сим птом бўлиб ю зага келм айди, улар худди суб эп и тели й с и н
гари ю зага кели б , устида қал и н қобиғи бўлади ва бир неча
соат ўтгач қуриб, йўқолиб кетади. Бундай ўзгари ш л арн и кор-
ти к остерои д л арн и н г зарарли таъ сири деб қарайм из.
К ортикостероидлар етарли дараж ада қўлланилм аса, эрози я
к у ч с и з э п и т е л и з а ц и я л а н а д и , а й н и қ с а , улар л у н ж с о ҳ а си д а
ж ойлаш ганда. Бундай э р о зи я л ар н и н г
четлари ш иш ган, енгил
л о й қ ал ан ган , эр о зи я н и н г чуқурлаш иш идан ун и н г ёри л и ш и ва
я р а ҳосил қи л и ш и гача кузатилади, л е к и н ш и л л и қ қ а ватн и н г
таран гл аш и ш и бунда кузатилм айди.
Вулгар п у ф ак ч ал ар н и н г қ ай тал ан и ш и ва қўзғал и ш и , а с о
сан корти костерои д ли д аво л аш к ў р и н и ш и д а т и л н и н г д ево р -
л ар ид а ю зага келади. Тил с а р ғи ш -о қ и ш ҳолга ки ри б , о зр о қ ги-
п е р тр о ф и ял ан а д и , у н и н г ю засида чуқур б урм алар ю зага к е
либ о ғри қл и кечади. Тил деворлари қаттиқ, қ ал и н , ю линм ай-
диган караш б илан қопланади. Тилда
Н и кольски й сим птом и
кузатилм айди. А йрим \о л л а р д а, тилдан оли н ган экм ад а ачит-
қисим он замбуруғлар топилади. В итам инлар билан даволаш жа-
О т з бўш лит ш иллиқ қават и ва лабни жароҳатловчи дерматозлар
175
р оҳатн и н г тузал и ш и га ҳеч қандай иж обий таъ си р қилм айди,
ф ақатги н а корти костерои д ларн и н г кунлик м иқдорини ош ириш
яхш и натиж а беради.
Кечиши.
П уф акчада ж а р а ён н и н г ўткирлиги пуф акчалар ва
э р о зи я л ар н и н г юзага келиш и б илан белгиланади. Яхш и ҳолат-
л ар
тез юз б ерм айд и, 3-6 ҳаф тадан кей и н эр о зи я эпител и за
ц и ял ан ад и , л ек и н ун и н г ал м аш и ш и ёки м авж удлигида ян а я н -
гилари пайдо бўлади. Б ош қа б и р кўри н и ш л ард а, бундай к а
са л л и к я ш и р и н кучайган тар ти б д а к е л и б , ҳаф та ва ойл арга
чўзилади. Б и р о қ , та ъ си р и аҳ ам и ятл и д а в о л а ш л а р с и з э р о зи я
эп и тел и зац и яси кучсиз ёки ум уман кузатилм айди,
тош м ал ар-
н и н г сон и эса кўпаяд и, касал л и к авж олади.
А гар ж араён оғи з бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қаватида ж о й
л а ш с а , д а в о л а н м а с л и к н ати ж аси д а 1-6 о й д а н к е й и н т о ш м а
л ар дум ба, о ё қ тери лари д а пайдо бўлади ва б ем о р н и н г аҳво-
ли кески н ём онлаш ади ва 1-2 йил ўтгач, у ўлади. Б и роқ, бун
д а й ҳолатлар жуда кам кузатилад и, к о р ти к о стер о и д гарм он -
л а р б илан давол ан и ш пуф акчалар кўпайиш ига тў сқ и н л и к қ и -
лади ва к асал л и кн и р ем и сси я ҳолида тутиб туради.
Do'stlaringiz bilan baham: 
