Ўзбекистон республикаси олий ва ўрта махсус таълим вазирлиги “операцион тизимлар” модули бўйича

4 - топшириқ. Маъмур қайд ёзувида паролларни бошқариш
Ресурсдан фойдаланиш учун фойдаланувчи номи ва паролини қўшинг.


5 - топшириқ. Чекланган ҳуқуқли қайд ёзувларида паролларни бошқариш
Ресурсдан фойдаланиш учун фойдаланувчи номи ва паролини қўшинг.


6 - топшириқ. Маъмур қайд ёзуви хавфсизлигини таъминлаш.


7 - топшириқ. Меҳмон қайд ёзуви хавфсизлигини таъминлаш.


8 - топшириқ. Мазкур машғулотда хосил қилинган барча қайд ёзувларини ўчириб ташланг.
IV. Амалий машғулотни бажариш натижалари

Амалий лабораториянинг бажариш натижалари 1-жадвалда келтирилган

1-жадвал

№	Қайд ёзуви	Қайд ёзуви тури	Хосил қилинган (хосил қилиш усуллари)			Ўзгартирилган (ўзгартириш усуллари)				Ўчириб ташланган (ўчириб ташлаш усуллари)				Қайд ёзувини бошқа гуруҳга кўчириш (қайси гуруҳлигини кўрсатиш)		Паролларни бошқариш
			1	2	3	1	2	3	1		2	3
1	Мавзу1
2	Мавзу2
3	Мавзу3
4	Мавзу11
5	Мавзу22
6	Мавзу33

V. Назорат саволлари

1. 
   Фойдаланувчиларнинг қайд ёзуви нима?
   
2. 
   Фойдаланувчиларнинг қайд ёзувини ўрнатиш сиёсати нимани таъминлайди?
   
3. 
   Фойдаланувчилар қайд ёзувлари билан ишлаганда қандай хавфсизлик чоралари мавжуд?
   
4. 
   Фойдаланувчилар қайд ёзувини бошқариш усулларини санаб ўтинг ва уларга қисқача тавсиф беринг.
   
5. 
   Тизми томонидан ўрнатилган қандай фойдаланувчилар қайд ёзувини биласиз?
   
6. 
   Қандай мақсадларда қайд ёзувларини ўчириб қўйиш/ўчириб ташлаш зарур?
   
7. 
   Қандай мақсадларда қайд ёзувларини бошқа гуруҳларга кўчириш зарур?
   
8. 
   Маъмур қайд ёзуви хавфсизлиги қандай таъминланади?
   
9. 
   Меҳмон қайд ёзуви хавфсизлиги қандай таъминланади?
   
10. 
    Қайд ёзувлврини бошқариш тартибини санаб ўтинг?
    

VI. Тавсия қилинадиган адабиётлар

1. 
   Маъруза машғулотлари материаллари.
   
2. 
   Крис Вубер, Гэри Бадур Безопасность в Windows XP. Готовые решения сложных задач защиты компьютеров:Пер.с анг.-СПб:ООО «ДиаСофтЮП», 2003.-464 с.
   
3. 
   Эффективная работа: Безопасность Windows /Эд Ботт, карл Зихерт.- СПб.: Питер,2003.682 с.
   
4. 
   Интернет ресурслари.
   

2-амалий иш. Файлларни бошқариш.

Ишдан мақсад: Файллар билан ишлаш кўникмаларини ҳосил қилиш ва командалар хужжатлари билан мустақил ишлаш.


Амалий тажриба ишини бажаришда зарурий воситалар ва ахборот манбалари таъминоти:

• 
  Ҳар бир тингловчи учун ишчи станция ажратилган компьютер синфи;
  
• 
  Ўрнатилган Windows XP операцион тизими;
  
• 
  маъруза материаллари.
  

Назарий қисм.
Услубий кўрсатмалар
Windows нинг файллар билан ишлаш командалари Attrib – каталог ёки файлларнинг “Только для чтения” ,“Архивный”, “Системный” ва “скрытый” каби атрибутларини ўрнатиш, кўриш ва олиб ташлашга имкон беради.
Chdir (cd) – жорий каталог номини чиқариш ёки бошқа папкага ўтиш.
Copy – бир ёки бир нечта файллардан нусҳа олиш.
Del (erase) – файлларни олиб ташлаш.
Dir – каталог каталоглари ва файлларни рўйҳатини чиқариш.
Fe – иккита файлни солиштириш ва улар орасидаги фрқни чиқариш.
Find – матн берилган қаторини файлдан ёки бир нечта файллардан излаш.
Findstr – матн намуналарини файллардан доимий ифодалар бўйича қидириш.
Ftype – файл типи ва унинг кенгайтмаси орасидаги боғланишни чиқариш ва тахрирлаш.
Mkdir – папка (жилд) ҳосил қилиш.
Move – бир ёки бир нечта файлларни бир каталогдан иккинчисига ўтказишга хизмат қилади.
Rename (ren) – файл номи ёки файллар мажмуасини номини ўзгартиради.
Replace – бир каталогдаги файлларни, бошқа каталогдаги шу номли файллар билан алмаштиради.
Rmdir (rd) каталогни олиб ташлайди.
Trec – дискда каталог дарахтини берилган йўлини график тарзда тасвирлайди.
Xcopy – файл ва каталоглардан нусҳа олади.
POSIX нинг файллар билан ишлаш командалари (ҳамма ОТ ларда бўлиши керак).
cd – каталогни ўзгартириш.
chgrp – каталог ва файл учун фойдаланувчилар гуруҳини алмаштириш.
Chmod – каталог ва файл учун фойдаланувчилар мурожаат даражасини алмаштириш.
Chown – каталог ва файл учун фойдаланувчини алмаштириш.
cp – файллардан нусҳа олиш.
Is – жорий директория каталог ва файллар рўйхатини чиқариш.
file – кўрсатилган файл типини кўрсатади.
find – файлни қидиради.
In – кўрсаткичлар (ссылка) ни яратиш.
mkdir – каталог яратиш.
mv – файл ёки каталог жойини кўчириш.
pwd – жорий каталог номи.
rm – файлни олиб ташлаш.
rmdir – каталогни олиб ташлаш.
cd – диск маконидан фойдаланиш ҳақида маълумот.
сat – файлларни қўшиш ёки чиқариш Linux нинг файллар билан ишлаш каталоги.
сd – каталогни алмаштириш.
chgrp – каталог ва файл учун фойдаланувчилар гуруҳини алмаштириш.
Chown – каталог ва файл учун фойдаланувчини алмаштириш.