Ўзбекистон республикаси олий ва ўрта махсус таълим вазирлиги фарғона политехника институти «электр техникаси, электр механикаси ва электр технологияси»

Айланма диаграмманинг тадбиқ килиниши .


Токларни аниклаш.О нуқтасидан ток масштабида , охири токлар айланасида (D нуқтада) ётадиган килиб статорнинг номинал токини вектори чизилади(расм);
(7.5)
Сунгра D нуқтани Н нуқта билан бирлаштириб ODH учбурчак ҳосил килинади. Бу учбурчак томонлари токларни белгилайди,яъни
I₀= m_i OH, (7.6)
I₂’= m_i HD,
I₁= m_i OD.
энди D нуқтадан абсцисса укига тик (Dа) чизиги утказиб ОDа учбурчаги ҳосил килинади ва статор токи-ни актив ва реактив ташкил этувчиларни аниклаймиз.
I_1a= m_i Da; I_1p= m_i Oa (7.7)

Двигателга берилган қувват P₁. Маълумки, P₁= m₁U₁I₁cos₁. Агар U₁=const ва I_1a=I₁cos₁ бўлса , P₁ қувват I_1a токка пропорционал бўлади. Диаграммада I_1a ток Da чизиги билан аниқланади шунинг учун P₁= m_pDa
Бунда; m_p= m₁U_1Hm_i — қувват масштаби.
Диаграммада двигателга берилган қувват P₁ абсцисса укидан токлар айланасига берилган нуқтагача тик утказилган чизик Da билан аниқланади.(расм). шунинг абсцисса ўқи двигателга берилган қувват чизиғи дейилади.
Фойдали қувват P₂. Фойдали қувват тўғри чизиги токлар айланасининг 0 га тенг бўлган икки нуқта, яъни салт ишлаш нуқтаси Н ва қисқа тўташиш нуқтаси К дан ўтади демак НК чизиги фоудали қувват чизигидир(расм). фойдали қувват НК чизиғидан токлар айланасигача ўтказилган вертикал чизик D_b билан аниқланади. OD= I_1H Ток учун фойдали қувват P₂= m_pDb
Расм- . Айланма диаграммадан асинхрон машинанинг иш характеристикаларини қуриш учун параматрларни аниқлаш.


Электромагнит қувват P_эм . Электромагнит қувват чизиги ҳам шу қувват чизиги 0 га тенг бўлган икки нуқта, яъни сирпаниш s=0 бўлган Н ва s=±∞ бўлган Т нуқталардан ўтади. Н нуқтада салт ишлаш тажрибаси аниқланади. Т эса тажрибада аниқланмайди Шунинг учун электромагнит қувват чизиги Н ва K₂ нуқталари орқали ўтказилади . K₂ нуқтаси чизигини
Нисбати 2 бўлади, шундан аниқланади, яъни;
(7.8)
Бунда: статор фаза чўлғамининг актив қаршилиги,
—қиска тўташиш актив қаршилиги.
D нуқта учун (бу I_1H номинал токга мос нуқта ) электромагнит қувват:
P_эм = m_pDc (7.9)
Қуввaт коэффицентини, яъни cos₁ ни аниклаш учун ордината ўқида исталган диаметрда
ярим айлана чизилади бунда токлар айланасига берилган D нуқта учун; cos₁= . ҳисоблаш кулай булиши чун айлана диаметри Of 100 мм га тенг килиб олинади у холда:
cos₁= (7.9)
Сирпаниш. Айлана диаграммада сирпанишни аниқлаш абсцисса ўқига H₀ нуқтадан H₀Q узунлиги истаганча тик чизиқ чизамиз. Сўнгра Q нуқтасидан фойдли қувват чизиги билан кесишгунча электромагнит қувват чизигига параллел QE чизиғи чизилади. QE Чизик сирпаниш шкаласи бўлади ва чизик 100 та тенг булакка булинади. Берилган Д нуқта учун HD сирпанишни топиш учун НД чизигини сирпаниш шкаласигача давом эттирилганда, кесишиш нуқтаси сирпаниш бўлади (процент ҳисобида).
Двигателнинг фойдали иш коэффиценти. Маълумки . Айлана диаграммада; P₂= m_pDb, P₁= m_pDa
у холда
(7.10)
бу усулда фойдали иш коэффиценти аниқ топилмайди бунда қўшимча қувват исрофи эътиборга олинмайди. Шунинг учун двигателнинг ФИК куйидагича аниқланади; (7.11)
бунда : ∑P= P_мех+P_n1+ P_э1+ P_э2+ P_{қў ш}
Моторнинг ўта юкланиш кобилияти. Моторнинг максимал моменти юкорида Nn чизиғи М_макс=Nn m_M билан аниқланади .
Агар токлар айланасидаги D нуқта номинал ишлаш шароитига мос нуқта бўлса двигателнинг ўта юкланиш қобилият қуйидигича аниқланади;


(7.12)
Айлана диаграмма асосида двгателни иш характеристикаларини қуриш. Двигателниг иш характеристикаларини қуриш учун айлана диагараммада статор токининг
I₁=(0,25;0,4;0,75;1,0;1,25;) I_1H (7.13)
қийматлар учун D₁; D₂; D₃ ва бошка нуқталар аниқланади. Токнинг хар бир қиймати учун двигателнинг параметрлари аниқланади. Бу параметрлар асосида унинг n₂η, M₂, cosφ₁, ва I₁=f(P₂) богланишларидан иборат бўлган иш характеристикалари чизилади. .