В а Х а б о в а. В., Т а д ж и б а е в а д. А., Х а ж и б а к и е в ш. Х

Божхона божларини турли мезонлар бўйича куйидагича гуруқлаш 
мумкин (20.2.1-расм):
1. Ундириш усу лига кура:
— адволор - махрулотни божхона қийматндан фоиз 
шаклида 
ҳисобланувчи ва ундирилувчи бож;
3 5 0

---

— сп еци ф ик - м ақсу л о тн и н г қар би р ў яч о в б ирлигидан белгиланган 
м и к д о р д а ун д и р и л ад и ган бож ;
— ко м б и н ац и я лаш ган - адволор в а сп еци ф ик у зв и й равиш д а биргаликда 
к у ллан и лувчи бож .
2. У н д и р и ш о б ъ ек ти га кўра:
— и м п о р т - и м п о р т қи ли нувчи маҳсулотлардан ундирилувчи бож ;
— э к с п о р т - э к с п о р т товарларидан унди рилад и;
— тр ан зи т - бо ж х о н а ҳ у дуд ин и кесиб ў ту вч и то варлард ан ундирилади.
3 . Х а р а к т е р и г а к ў р а :
— д ав р и й - д а в р и й м ахсулотлар (асосан, қ и ш ло қ хўж алик маҳсулот- 
л ар и )н и н г халқаро сав д о си н и тартибга солиш ни н г ж о р и й дастаги булган 
бож лар;
— д ем п и н гга қ ар ш и — м ам лакат худуд ига ўзи н и н г ҳақи ки й нархидан п а с т
н ар х д а то вар олиб ки р и л и ш и натиж асид а м иллий и ш лаб чикарувчиларга зарар 
етказилса, бу м аҳ су л о т и м п орти дан ун ди рилад иган бож ;
— ком п енсац и он — и м п о р т қилинадиган м аҳсулотн и иш лаб чи қари ш да 
б евоси та ёки б и л во си та субсидиялар кўлланилган бўлса в а бунинг н ати ж аси д а 
м и ллий и ш л аб ч и қ ар у вч и л ар га зарар келгирилаётган бўлса, кулланиладиган 
бож .
4. К ел и б ч и қ и ш и г а кўра:
— автон ом - д а в л а т б о ш қа давлатлар билан кел и ш и б ўтирм асдан ж орий
қи ли нган б и р то м о н л а м а бож лар;
— кон в ен ц и он - и кки ёк и ку б то м о н л ам а келиш ув асосида ж орий
қш ганувчм бож лар;
— п реф ерен ц и ал — сан оат ж иҳати дан р и вож ланган м ам лакатлар р и во ж ­
ланаётган м ам лакатл ар д ан и м п о р т қилинад иган товарлард ан ундириладиган
чеги рм али бож лар.
5. С тавка т у р и га кўра:
— д о и м и й - ш ар т-ш ар о и т ўзгарса ҳ ам ўзгарм асдан турадиган бож ;
~ ўзгарувч ан — х у к у м а т том он ид ан белги лаб к ўйи лган ҳолларда ўзгариб 
ту р у вч и бож дир.
6
. Ҳ и соб лаш у с у л и г а кура:
— н ом и нал - б о ж х о н а тар и ф и д а кўрсатилган б ож ставкалари. Б у став­
калар м ам лакат б о ж х о н а ҳ и м о яси туғриси да ф ақат ум у м и й м аълум отларни 
бери ш и м ум ки н;
— р е а л - қ и см в а д етал л ар д ан ун д ирилувчи б о ж х о н а бож ларини ҳи собга 
ол ган ҳ о л д а я кун и й то в ар л ар д ан ун ди рилувчи ҳақи қи й бож . Б у б о ж тариф
эскалац и яси н и акс эти рад и .
Ҳ ар кан д ай д а в л а т тар и ф сиёсатини кўллар э к ан тариф ларни ягона 
ти зи м га би рлаш ти ради . Б о ж х о н а органи о либ бори лаёгган бож хона сиёсати 
до и р аси д а б ож тў л ам асд ан о л и б чи қили ш и (ёки о либ кирилиш и) м ум ки н
бўлган ё к и б о ж у н д и р и л и ш и лозим б улган товар л ар н и аниқлаш тиради. Б о ж
став кал ар и товар ту р и га қар аб ўзгариб боради.
351

---

Б ож хон а т а р и ф л ар и ю р и д и к в а ж и см о н и й ш ахслар у ч у н ўрнатилади , бож
у н д и р и ш
п р и н ц и п лари ту р л и ч а бўлади. 
Ж и см о н и й
ш ахслар 
ш ахси й
эҳтиёж лари у ч у н зар у р б улган оси б о ж олинм ай диган м и н и м у м чегараси да 
товарларн и б о ж тўлам асдан о либ чи қиш ҳукуқи га эга. О датда, д ав л ат 
товарларн и б о ж тўлам асдан о либ чи қиб кетиш ни нг чегараси ни (қийм атли 
эквивален тин и) б ел ги лаб беради. Б ун д ан таш қари, б аъзи то вар л ар бўйича олиб 
чиқиш ва о л и б ки р и ш н и н г чегар ав и й м еьёр л ар и ўр н аталад и . У зб еки стон д а 
ш ахси й э х ти ёж л ар у ч у н б о ж тў л ам асд ан
2
ли тр гач а сп иртли и чи м ликлар, 
1000 
д он агача 
т а м а к и
м ахсулотлари, 
30 
м етргача 
си н тети к 
м атолар, 
5 
килограм м гача гўпгг, 5 тагач а те р и м ахсулотлари в а ҳ о казоларн и б ож
тўлам асдан о л и б ч и қи ш в а о либ к ири ш м ум ки н. О ли б ўти ластган товарлар 
ҳ аж м и бу м еъ ёр л ар д ан ош ганд а ж и см о н и й ш ахе э ксп о р т ёки и м п о р т 
бож ларин и тўлай д и .
Б ош қа м ам лакатл ар д а товар л ар н и б ож тўлам асдан о л и б ў ги ш м еьёрлари , 
айниқса, сп и р тл и в а там аки м аҳсулотлари у ч у н б и р м у н ч а к ам ўрнатипган. 
М асалан , Ф р ан ц и я , Г ерм ан и я, Я по н и я, А Қ Ш в а У кр аи н ад а б о ж тўлам асдан
200
д о н а си гар ета олиб к и ри ш м ум кин.
А ктив б о ж х о н а си ёсатини о либ бори ш д ан м ақсад и ч к и бозорни и м п орт 
товарлари б и л ан тўл д и р и ш ёки м у ай ян товарларн и нг и ч к и б озорларга кири б 
келиш и н ин г ол д и н и олиш дан и борат. А гар д авлат х о р и ж товарлари н ин г и чки
бозорларга к и р и б к ели ш и н и м аҳалли й то в ар и ш лаб чиқарувчилар билан 
р ақобат қи л и ш и н и х о хлам аса, у н д а бу товарларн и нг олиб кири лиш и бутунлай 
тақиклан ади ёк и у л ар га н и сб атан ю ко р и тари ф лар ж о р и й этилади . М асалан , 
Я п о н и я в а Б у ю к Б ри тан и яд а бож х о н а тари ф л ар и 0 д а н 3 0 -4 0 % гач а ўзгарйб 
туради. М ам лак атд а и ш л аб ч и қарилм айд иган х о м аш ё в а то в ар л ар га нисбатан
0 
ставкали , та й ё р м аҳсулотлар, айниқса, м аҳаллий и ш л аб чиқарувчилар 
том онид ан и ш л а б ч и қари лад иган ту р д о ш м аҳсулотларга н исб атан э н г ю кори
ставкали тар и ф л ар ўрн атилади. Ҳ атто, э н г таракқи й этган м ам лакатлар ҳам 
и чк и б озорлари н и тар и ф л ар ёрдам ид а ҳи м оя қилади. Ю қ о р и бож хон а 
тариф лари м аҳ ал л и й товар и ш л аб чикарувч илар у ч у н ю қо р и хараж атларн и
қоплаш вази ф аси н и ўгайди.
2 0 3 . Б о ж х о н а т а р и ф л а р и в и қ ў л л а п ш и н г ж а ҳ о н т а ж р и б а с и
Т ариф лар Ғ ар б и й Е в р о п а м ам лакатлари да X V II аердан бо ш лаб ж орий
этилган.
С ан оат ж и ҳ атд ан тар акки й этган м ам лакатлар том он ид ан илш ортга 
нисбатан қўллан и лади ган тар и ф ставкалари п аст д ар аж ад а бўлса-да, баъзи 
ту р д аги то вар л ар б ўй и ча б о ж х о н а ставкалари ю қо р и л и ги н а қолм окда. 
К ў пч ил и к истеъм ол, қ и ш ло қ х ^ж али к в а м еҳ н ат си ги м корлиги ю қори
товарларга н и сб атан ж о р и й қил и нган тариф ставкалари у м у м и й тариф
став кал ари дан 1 0 -2 0 баравар ю қори ди р. М и со л учун , А К Щ ц а кийим -кечак ва 
п ойаб зал и м п о р ти г а н и сб атан ж о р и й эти л ган тар и ф став кал ар и 11% д ан 4 8%
352

---

гач а ети ш и м ум ки н. 2001 й и л д а кий и м -кечак в а пойабзал и м п о р ти А Қ Ш
ум ум ий и м п орти н ин г 6 ,5 % и ни таш к и л этган бўлса-да, м азкур товарлард ан
ун д ирилган тар и ф л ар тар и ф л ар д ан туш ад иган даром адларнинг д ея р л и яр м и н и
таш ки л этган в а 20 м лрд . д олларга т е н г бўлган. Х удци ш ун дай ҳо л ат б о ш қа 
саноат ж и ҳатд ан та р а қ қ и й этган м ам лакатлар ам алиётида ҳ ам кузагилади . 
М асалан , Е в р о п а И т ш ф о қ и д а гў ш т м аҳсулоти и м п орти га нисб атан ж ори й
этилган тар и ф л ар 2 3 6 % н и, д о н м ахсулотлари га нисб атан 180% н и , с п о р т о ё қ
кийим ларига н и сб атан э с а 17% н и таш к и л этади.