Коникотомия Коникотомия – шошилинч операция бўлиб, ҳиқилдоқ ўткир обструкцияси натижасида юз берган асфиксияда қўлланилади. Қалқонсимон ва узуксимон тоғайлар ўртасидаги конуссимон бойламни кесишдан иборат. Техникаси: Бемор боши максимал орқага ёзилади, юқоридаги тоғайлар ораси топилади ва кўндаланг равишда тери, ундан сўнг конуссимон бойлам кесилади. Ҳосил булган тешикка трахеостомик, интубацион ёки бошқа трубка киритилади. Камчилиги: яранинг тузалиши қийин, айрим пайтлар пластик операция килиш керак бўлади. Асорати: кесим чуқур қилинса ҳалқум орқа деворини ва қизилўнгачни жарохатлаш мумкин. - Трахеостомия
- Керакли асбоблар
- - ингичка, ўткир учли скальпель
- - қон тўхтатувчи пинцетлар
- - хирургик ва анатомик пинцетлар
- - ярани очиш учун тўмтоқ илмоқлар
- - трахеостомик трубкалар набори
- Турлари
- Юқори - қалқонсимон без бўйинчасидан юқорида
- Ўрта - қалқонсимон без бўйинчасини кесиб
- Пастки - қалқонсимон без бўйинчасидан пастда
- Техникаси:
- 1. Елка остига 12-15 см баландликдаги валик қўйилади, бош максимал ёзилади.
- 2. Махаллий анестезия қилинади, ромб шаклида.
- 3. Трахеянинг 2-3 ҳалқалари соҳасида тери кўндаланг, ёқасимон 6-7 см кесилади ёки вертикал равишда узуксимон тоғайдан бошлаб 4-5 см кесилади. Фасция кесилади.
- 4. Тўмтоқ йўл билан трахея очилади. Қалқонсимон без юқорига, пастга силжитилади ёки бўйинчасидан кесилади.
- 5. Трахеяни очишдан олдин ушлаб туриш учун тикилади ва тоғайлар ораси ундан юқорида кесилади, трапециясимон лоскут ҳосил қилинади.
- 6. Ҳосил қилинган тешикдан манжеткали канюля киритилади, шприц ёрдамида манжеткага ҳаво юборилади ва фиксацияланади.
- АЭРОЗОЛ ТЕРАПИЯ
- Нафас газ аралашмасига асосан маҳаллий таъсирга эга препаратларни киритишда қўлланилади. Кўпинча муколитик, бронхолитик ҳамда яллиғланишга қарши ва антибактериал препаратлар юборилади.
- Аэрозол терапияга бронх ва ўпкаларда кўп миқдорда ёпишқоқ балғам йиғилиши билан борувчи касалликлар ва бронхиал астма кўрсатма бўлади. Аэрозол ингаляция пневматик ёки ультратовушли пуркагич ёрдамида амалга оширилади.
- Муколитик моддалар балғамнинг реалогик хусусиятини яхшилайди ва эвакуациясини енгиллаштиради. Муколитиклар 2 гуруҳга бўлинади:
- 1. Детергентлар – натрий гидрокарбонат
- 2. Ферментатив моддалар
- - дезоксирибонуклеаза
- - хемопсин
- - химотрипсин
- Ферментатив перапаратларни беришда уларнинг муколитик эффекти билан биргаликда цилиар эпителий функциясини бузиши, сурфактантни парчалаши ва аллергия чакиришини ёдда тутиш лозим.
- Аэрозол терапияда кулланиладиган бронхолитикларга адренергик таъсир кўрсатувчи (адреналин, эфедрин, изадрин) ва пурин ҳосилалар (эуфиллин) препаратлар киради. Бу препаратларни ингаляцион йўл Билан киритиш камчилиги – улар ўпкада нотекис тарқалади, яъни дорининг кўп қисми вентиляция яхши ва обструкция кам жойларда чўкади.
Do'stlaringiz bilan baham: |