БИТУМЛИ БОҒЛОВЧИ МОДДАЛАРНИНГ ХОССАЛАРИНИ ЎРГАНИШ
9– ЛАБОРАТОРИЯ ИШИ
Битумнинг юмшаш ҳароратини аниқлаш
Ишлатиладиган асбоб – ускуналар:
“Ҳалқа ва шар” асбобининг схемаси:
Тажрибадан олинган натижалар
Кўрсаткичлар
|
Ўлчов бирлиги
|
Намуналар
|
Ўртача арифметик қиймат
|
1
|
2
|
1.Битумни синашдан олдин стакандаги сув харорати.
|
0С
|
|
|
|
2.Хароратни кўтарилиш тезлиги.
|
0С/мин
|
|
|
|
3.Битумнинг юмшаш ҳарорати.
|
0С
|
|
|
|
Хулоса:
Ишни бажарди:
Ишни қабул қилди:
ЛАК – БЎЁҚ МАТЕРИАЛЛАРНИНГ ХОССАЛАРИНИ ЎРГАНИШ
10– ЛАБОРАТОРИЯ ИШИ
Пигментнинг беркитувчанлигини аниқлаш
Ишлатиладиган асбоб ускуналар:
Пигментнинг беркитувчанлигини аниқлашда ишлатиладиган шиша пластинка:
Ишчи формула:
Тажрибадан олинган натижалар
Кўрсаткичлар
|
Ўлчов бирлиги
|
Белгила-ниши
|
тажриба
|
Ўртача арифметик қиймат
|
1
|
2
|
1.Ойнанинг бўяшдан олдинги аввалги массаси.
|
г
|
m
|
|
|
|
2.Ойнанинг бўялгандан кейинги масса.
|
г
|
m1
|
|
|
|
3.Бўяш учун сарфланган бўёқнинг миқдори.
|
г
|
а
|
|
|
|
4.Бўёқдаги алиф миқдори.
|
%
|
в
|
|
|
|
5.Ойнанинг бўялган юзаси.
|
см2
|
S
|
|
|
|
6. Пигментнинг беркитувчанлиги
|
г/м2
|
Б
|
|
|
|
Ҳисоблашлар:
Ҳулоса:
Ишни бажарди:
Ишни қабул қилди: Бахо:
11– ЛАБОРАТОРИЯ ИШИ
Пигментнинг мой сиғимини аниқлаш
Ишлатиладиган асбоб ускуналар:
Ишчи формула:
Тажрибадан олинган натижалар
Кўрсаткичлар
|
Ўлчов бирлиги
|
Белгила-ниши
|
тажриба
|
Ўртача арифметик қиймат
|
1
|
2
|
1.Бюреткадаги аввалги кўрсатгич
|
мл
|
а
|
|
|
|
2. Бюреткадаги кейинги кўрсатгич.
|
мл
|
б
|
|
|
|
3.Сарфланган мой миқдори.
|
мл
|
V
|
|
|
|
4.Мойнинг зичлиги.
|
г/см2
|
|
|
|
|
5.Қуруқ ҳолдаги пигмент массаси.
|
г
|
m
|
|
|
|
6. Пигментнинг мой сиғими
|
%
|
М
|
|
|
|
Ҳисоблашлар:
Ҳулоса:
Ишни бажарди:
Ишни қабул қилди:
Бахо:
12– ЛАБОРАТОРИЯ ИШИ
Бўёқнинг қуриш муддатини аниқлаш
Асбоб-ускуналар:
Ишни бажариш тартиби:
Бўёқ маркаси
|
Қуриш вақти
|
1 даража
|
2 даража
|
3 даража
|
|
|
|
|
Ҳисоблашлар:
Хулоса:
Ишни бажарди:
Ишни қабул қилди:
Бахо:
ЁҒОЧ МАТЕРИАЛЛАРИНИ СИНАШ
13 – ЛАБОРАТОРИЯ ИШИ
Ёғочнинг намлигини аниқлаш.
Керакли асбоб ускуналар:
Ишчи формула:
Синалаётган ёғоч жинси:
Тажрибадан олинган натижалар
Т.р
|
Кўрсаткичлар
|
Ўлсов бирлиги
|
Белгила-ниши
|
намуналар
|
Ўртача арифметик қиймат
|
1
|
2
|
3
|
1.
|
Бўш бюкс массаси
|
г
|
m
|
|
|
|
|
2.
|
Хўл намуна жойланган бюкс массаси
|
г
|
m1
|
|
|
|
|
3.
|
Бюкснинг қуритилган намуна билан биргаликдаги массаси
|
г
|
m2
|
|
|
|
|
4.
|
Ёғочнинг намлиги
|
%
|
W
|
|
|
|
|
Ҳисоблашлар:
Хулоса:
Ишни бажарди:
Ишни қабул қилди:
Бахо:
14 – ЛАБОРАТОРИЯ ИШИ
Ёғочнинг қуриб кичрайиши аниқлаш.
Керакли асбоб ускуналар:
Ишчи формулалар:
Намуна шакли:
Синалаётган ёғоч жинси:
Тажрибадан олинган натижалар:
Кўрсаткичлар
|
Ўлчов бирлиги
|
Белгила-ниши
|
Намуналар
|
Ўртача арифметик қиймат
|
1
|
2
|
3
|
1.Намунанинг қуришдан олдинги тангентал ўлчами.
|
мм
|
в
|
|
|
|
|
2.Намунанинг тангентал йўналишдаги чизиқнинг қуригандан кейинги ўлчами.
|
мм
|
в1
|
|
|
|
|
3.Намунанинг радиал йўналишдаги чизиқнинг қуришдан олдинги ўлчами.
|
мм
|
а
|
|
|
|
|
4.Намунанинг радиал йўналишдаги чизиқнинг қуришдан кейинги ўлчами.
|
мм
|
а1
|
|
|
|
|
5.Ёғочнинг тангентал кичрайиши.
|
%
|
Қт
|
|
|
|
|
6.Ёғочнинг радиал кичрайиши.
|
%
|
Қр
|
|
|
|
|
Ҳисоблашлар:
Ишни бажарди:
Ишни қабул қилди:
Бахо:
15 – ЛАБОРАТОРИЯ ИШИ
Ёғочнинг бўкишини аниқлаш.
Керакли асбоб ускуналар:
Ишчи формулалар:
радиал йўналишда:
тангенциал йўналишда:
коэфициент:
Тажрибадан олинган натижалар:
Синаш натижалари:
Ёғоч тури
|
Намлиги %
|
Намуна ўлчамлари
|
Бўкиши %
|
К
|
А
|
В
|
аm
|
bm
|
Вt
|
Br
|
Ba
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ҳисоблашлар:
Ҳулоса:
Ишни бажарди: Ишни қабул қилди:
16 – ЛАБОРАТОРИЯ ИШИ
Ёғочни толалар бўйича сиқилишга мустаҳкамлик
чегарасини аниқлаш.
Ишлатиладиган асбоб ускуналар:
Ишчи формулалар:
Синаш схемаси:
Синалётган ёғоч жинси:
Тажрибадан олинган натижалар.
Кўрсаткичлар
|
Ўлчов бирлиги
|
Белгила-ниши
|
Намуналар
|
Ўртача арифметик қиймат
|
1
|
2
|
3
|
1.Намунанинг синаш пайтидаги намлиги.
|
%
|
W
|
|
|
|
|
2.Намунанинг куч тушадиган юзаси.
|
мм2
|
в1
|
|
|
|
|
3.Бузувчи куч.
|
Н
|
P
|
|
|
|
|
4.Ёғочнин сиқилишга мустаҳкамлик чегараси.
|
МПа
|
Rwсиқ
|
|
|
|
|
5.Ёғочнинг стандарт 12% намликдаги мустаҳкамлик чегараси.
|
МПа
|
R12сиқ
|
|
|
|
|
Ҳисоблашлар:
Ҳулоса:
Ишни бажарди: Ишни қабул қилди:
17– ЛАБОРАТОРИЯ ИШИ
Ёғочнинг ўртача зичлигини аниқлаш.
Ишлатиладиган асбоб ускуналар:
Ишчи формулалар:
Синалаётган ёғоч жинси:
Тажрибадан олинган натижалар.
Кўрсаткичлар
|
Ўлчов бирлиги
|
Белгила-ниши
|
Намуналар
|
Ўртача арифметик қиймат
|
1
|
2
|
3
|
1.Намунанинг синаш пайтидаги намлиги.
|
%
|
W
|
|
|
|
|
2.Намунанинг ҳажми
|
см3
|
V
|
|
|
|
|
3. Намунанинг массаси
|
г
|
m
|
|
|
|
|
4.Ёғочнинг W% намликдаги
ўртача зичлиги.
|
г/ см3
|
ρw
|
|
|
|
|
5. Ёғочнинг қуриб кичрайиш коэффиценти.
|
|
К
|
|
|
|
|
6.Ёғочнинг стандарт 12% намликдаги ўртача зичлиги
|
г/ см3
|
ρ 12
|
|
|
|
|
Ҳисоблашлар:
Ҳулоса:
Ишни бажарди:
Ишни қабул қилди: Бахо:
18 – ЛАБОРАТОРИЯ ИШИ
ҚУРИЛИШДАГИ ИШЛАТИЛАДИГАН МЕТАЛЛАРНИ
ЎРТАЧА ЗИЧЛИГИНИ АНИҚЛАШ.
Ишлатиладиган асбоб ускуналар:
Ишчи формулалар:
Металл намунасини шакли:
Синалаётган металл тури:
Тажрибадан олинган натижалар.
Кўрсаткичлар
|
Ўлчов бирлиги
|
Белгила-ниши
|
Намуналар
|
Ўртача арифметик қиймат
|
1
|
2
|
3
|
1. Металл намунасининг узунлиги
|
см
|
а
|
|
|
|
|
2.Металл намунасининг эни
|
см
|
b
|
|
|
|
|
3. Металл намунасининг қалинлиги
|
см
|
h
|
|
|
|
|
4. Металл намунасининг ҳажми
|
см3
|
V
|
|
|
|
|
5. Металл намунасининг массаси
|
г
|
m
|
|
|
|
|
6. Металл намунасининг ўртача зичлиги
|
г/ см3
|
ρ
|
|
|
|
|
Ҳисоблашлар:
Ҳулоса:
Ишни бажарди:
Ишни қабул қилди:
Бахо:
Do'stlaringiz bilan baham: |