Қишки буғдой донида
|
|
0,20-0,55
|
12-78
|
3,7-10,2
|
8,7-35,3
|
0,06-0,1
|
-
|
Баҳорги буғдой
донида
Сомонида
|
2
|
0,25-0,50
|
11-120
|
4,0-13,0
|
11,4-75,0
|
0,05-0,13
|
1,35
| |
2-4
|
-
|
60-146
|
1,5-3,0
|
10-50,0
|
-
|
1,56
|
Сули донида
|
-
|
0,20-0,54
|
8-94
|
3,4-18,3
|
9.8-35,8
|
0,05-0,21
|
0,69
|
Арпа донида
сомонида
|
2
|
0,39-0,46
|
8-140
|
3,9-14,3
|
9,6-50,0
|
0,05-0,11
|
-
| |
3-4
|
-
|
37-90
|
3,8-6,6
|
10-55
|
-
|
-
|
Нўхат ҳосилида
|
-
|
0,70-8,4
|
7-25
|
5,2-23,3
|
14,1-56,1
|
0,12-0,35
|
0,05
|
Йўнғичқа
|
12-40,0
|
0,28-3,50
|
10-278
|
4,5-20,8
|
14,0-18,0
|
1,13-0,42
|
0,75
|
Маккажўхори (кўк масса)
|
1-2
|
0,20-0,80
|
21-197
|
3,0-11,5
|
5-36,0
|
0,07-0,40
|
0,17
|
Беда пичани
|
68
|
-
|
13-86
|
6,2-20,3
|
11-37,0
|
0,20-0,85
|
-
|
Қанд лавлаги илдизида
мевасида
|
12-17
|
0,1-0,2
|
50-190
|
5,0-7,0
|
15-84,0
|
0,05-0,29
|
0,85
| |
20-35
|
0,4-0,6
|
120-325
|
6,9-8,4
|
147-124
|
0,25-0,5
|
1,26
|
Хашаки лавлаги илдизида
Мевасида
|
12-20
|
-
|
15-123
|
6,5-8,3
|
12-70
|
0,06-0,31
|
0,9
| |
35-50
|
-
|
35-458
|
6,5-12,4
|
17-110
|
0,14-0,69
|
1,35
|
Картошка
|
6
|
-
|
8-21
|
4,7-6,0
|
6,0-20
|
0,04-0,2
|
1,03
|
Карам
|
5-20
|
1-1,6
|
25-135
|
3,5-6,9
|
5-35,0
|
-
|
0,1
|
Бир кг қуруқ ўсимлик массаси таркибидаги микроэлементларнинг (мг ҳисобида) миқдори
МИС. Мис оксидловчи ферментлар полифенолоксиддазалар таркибига киради. Мис В гуруҳга мансуб витаминларнинг синтезланишида иштирок этади. Ўсимликларда миснинг етишмаслиги, оқсилнинг кам синтезланишига сабаб бўлади. Микроўғит сифатида мис купороси таркибида (21-22%) мис бўлиб, шу шаклида ёки аммофос мис билан 0,25-1,0% гача бойитилиб қўлланилади. Олмалиқ кимё заводида ишлаб чиқарилаётган таркибида 45% фосфор, 11% азот ва 0,3% мис бўлгани «Аммофос» қишлоқ хўжалиги экинларининг мис микроўғитига бўлган талабини қондириши мумкин. МИС. Мис оксидловчи ферментлар полифенолоксиддазалар таркибига киради. Мис В гуруҳга мансуб витаминларнинг синтезланишида иштирок этади. Ўсимликларда миснинг етишмаслиги, оқсилнинг кам синтезланишига сабаб бўлади. Микроўғит сифатида мис купороси таркибида (21-22%) мис бўлиб, шу шаклида ёки аммофос мис билан 0,25-1,0% гача бойитилиб қўлланилади. Олмалиқ кимё заводида ишлаб чиқарилаётган таркибида 45% фосфор, 11% азот ва 0,3% мис бўлгани «Аммофос» қишлоқ хўжалиги экинларининг мис микроўғитига бўлган талабини қондириши мумкин. Уруғни 2:1 нисбатда 0,03% ли мис сулфат эритмаси билан 12 соат давомида намлаш ёки уни ўсимликларни биринчи озиқлантириш пайтида, гектарига 1-2 кг дан микроўғитларга қўшиб бериш мумкин. Мис билан бойитилган аммофос эса, экишдан олдин ЧКУ- 4 аппарати билан гектарига 200 кг дан ёки экиш билан бирга гектарига 100 кг дан берилади. Бошоқли экинларда мис етишмаганда, уларнинг барглари оч яшил рангга киради, барг учлари оқаради, барглар буралиб, бужмайиб қолади. Бошоқлар буқилиб, дони пуч бўлади, сифати кескин пасайиб кетади ва буларнинг ҳаммаси ўз навбатида ҳосилнинг пасайиб кетишига сабаб бўлади. Миснинг ўсимликларда ўртача миқдори 0,0002 фоиз ёки 0,2 мг/кг атрофида. Бу миқдор ўсимлик ва тупроқ турига боғлиқ Мис тупроқларда сулфидлар, сулфатлар, карбонатлар шаклида, тупроқнинг органик моддалари билан боглик холда учрайди. Муҳитнинг ишкорийлиги канча юқори бўлса, ўсимликларга шунча кам ўтади. Ўсимликлар мисни тупроқдан катион шаклида ўзлаштиради. Ўсимликнинг ёш ўсувчи қисмларида ва уруғларида кўп бўлади. Масалан, ғўза органларида:баргларида мис 2;5 мг/кг, поясида 1,0 мг/кг, чаноғида 4,8 мг/кг, чигитида 4,2 мг/кг ва толасида 0, 2 мг/кг. Бошоқли экинларда мис етишмаганда, уларнинг барглари оч яшил рангга киради, барг учлари оқаради, барглар буралиб, бужмайиб қолади. Бошоқлар буқилиб, дони пуч бўлади, сифати кескин пасайиб кетади ва буларнинг ҳаммаси ўз навбатида ҳосилнинг пасайиб кетишига сабаб бўлади. Миснинг ўсимликларда ўртача миқдори 0,0002 фоиз ёки 0,2 мг/кг атрофида. Бу миқдор ўсимлик ва тупроқ турига боғлиқ Мис тупроқларда сулфидлар, сулфатлар, карбонатлар шаклида, тупроқнинг органик моддалари билан боглик холда учрайди. Муҳитнинг ишкорийлиги канча юқори бўлса, ўсимликларга шунча кам ўтади. Ўсимликлар мисни тупроқдан катион шаклида ўзлаштиради. Ўсимликнинг ёш ўсувчи қисмларида ва уруғларида кўп бўлади. Масалан, ғўза органларида:баргларида мис 2;5 мг/кг, поясида 1,0 мг/кг, чаноғида 4,8 мг/кг, чигитида 4,2 мг/кг ва толасида 0, 2 мг/кг.
Do'stlaringiz bilan baham: |