Ўта ўтказгичлар



Download 232,5 Kb.
Sana23.02.2022
Hajmi232,5 Kb.
#168546
Bog'liq
1476105674 63400

  • Ўта ўтказгичлар

Ўта ўтказувчанлик ҳакида маълумот.

  • Режа :
  • Ўта ўтказувчанлик ҳакида маълумот.
  • Ўта ўтказувчанликка ҳароратнинг роли.
  • Криоутказгичлар.

Металл ўта совитилиши натижасида унинг солиштирма қаршилиги кескин пасайиб кетади. Жисмда солиштирма электр ўтказувчанлик деярли чексизликка интилган ҳолат ўта ўтказувчанлик деб, совитилиши натижасида жисмнинг ўта ўтказувчанлик холатига ўтишидаги температура эса ўта ўтказувчанликка ўтиш температураси деб аталади.

  • Ўта ўтказувчанлик ҳакида маълумот.
  • Металл ўта совитилиши натижасида унинг солиштирма қаршилиги кескин пасайиб кетади. Жисмда солиштирма электр ўтказувчанлик деярли чексизликка интилган ҳолат ўта ўтказувчанлик деб, совитилиши натижасида жисмнинг ўта ўтказувчанлик холатига ўтишидаги температура эса ўта ўтказувчанликка ўтиш температураси деб аталади.

Ўта ўтказувчанликда (абсалют нолга яқин (-273 0С=О К) температурада) ўтказгичнинг электр қаршилиги деярли йўколади. Айрим ўтказгичларнинг ўта ўтказувчанлик холатига ўтиш температуралари: рух учун 0,82 К; алюминий учун 1,2 К; титан учун 4,4 К; нисбий учун 9,17 К. Ўта ўтказувчанлик ҳолатига ўтиш ходисаси қайтарилувчандир.

  • Ўта ўтказувчанликда (абсалют нолга яқин (-273 0С=О К) температурада) ўтказгичнинг электр қаршилиги деярли йўколади. Айрим ўтказгичларнинг ўта ўтказувчанлик холатига ўтиш температуралари: рух учун 0,82 К; алюминий учун 1,2 К; титан учун 4,4 К; нисбий учун 9,17 К. Ўта ўтказувчанлик ҳолатига ўтиш ходисаси қайтарилувчандир.

Температура кўтарилиши натижасида ўта ўтказувчанлик ҳолати бузилади ва жисм нормал шароитда ўзининг асл солиштирма ўтказувчанлик холатига қайтади. Жисм қайта совитилса, у ўта ўтказувчанлик ҳолатини олади.

  • Температура кўтарилиши натижасида ўта ўтказувчанлик ҳолати бузилади ва жисм нормал шароитда ўзининг асл солиштирма ўтказувчанлик холатига қайтади. Жисм қайта совитилса, у ўта ўтказувчанлик ҳолатини олади.
  • Буни симоб мисолида кўриш мумкин.
  • Ҳозирги пайтда бизга 35 та ўта ўтказувчан металл ва 1000 дан ортиқ ўта ўтказувчан қотишма ва кимёвий бирикмалар маълум. Шу билан бирга, баъзи металлар ( кумуш, мис, олтин, платина) нинг  киймати нормал температурада жуда паст бўлгани билан, чуқур совитилганда улар ўта ўтказувчанлик ҳолатига ўтмайди.

Абсолют нолга яқин температурада (Ту дан паст кийматда) ўта ўтказгич занжирига киритилган электр токи узоқ вақт (йиллар давомида) ўз кучини йўқотмай, занжирда айланиб юради, деб фараз қилинади. Бундай ўта ўтказувчан занжир уни ўраб турган муҳитда магнит майдони хосил қилади. Ўта ўтказувчанлик холатининг бузилиши факат температура (Ту дан юкори) кўтарилишидагина эмас, балки ўта ўтказгич сиртида магнит индукцияси хосил булганда хам кузатилади. Ўта ўтказувчан холатдаги материал температурасининг хар бир қийматига ўзининг индукция ўтиш қиймати В у мос келади.

  • Ўта ўтказувчанликка хароратнинг роли
  • Абсолют нолга яқин температурада (Ту дан паст кийматда) ўта ўтказгич занжирига киритилган электр токи узоқ вақт (йиллар давомида) ўз кучини йўқотмай, занжирда айланиб юради, деб фараз қилинади. Бундай ўта ўтказувчан занжир уни ўраб турган муҳитда магнит майдони хосил қилади. Ўта ўтказувчанлик холатининг бузилиши факат температура (Ту дан юкори) кўтарилишидагина эмас, балки ўта ўтказгич сиртида магнит индукцияси хосил булганда хам кузатилади. Ўта ўтказувчан холатдаги материал температурасининг хар бир қийматига ўзининг индукция ўтиш қиймати В у мос келади.

Мазкур ўта ўтказгич материалининг энг катта ўтиш температураси Туо га магнит индукциясининг жуда кичик кийматида эришилади. Агар материал Х нуктага тўғри келувчи.

  • Мазкур ўта ўтказгич материалининг энг катта ўтиш температураси Туо га магнит индукциясининг жуда кичик кийматида эришилади. Агар материал Х нуктага тўғри келувчи.

Температура ва магнит индукцияда ишласа, ўта ўтказувчанлик хоссаси материал, исиши (PQ чизиғи оркали) ва магнит индукция ортиши натижасида пасаяди. Ўта ўтказувчанлик холати характеристикасининг штрихланган қисмига тўғри келади.

  • Температура ва магнит индукцияда ишласа, ўта ўтказувчанлик хоссаси материал, исиши (PQ чизиғи оркали) ва магнит индукция ортиши натижасида пасаяди. Ўта ўтказувчанлик холати характеристикасининг штрихланган қисмига тўғри келади.

Диомагнетикка - ўта ўтказувчанлик материаллар нормал холатдан ўта ўтказувчи холатга ўтишда идеал диомагнетикка айланади, яъни уларнинг нисбий магнит сингдирувчанлиги Мг кескин пасайиб, нолга яқинлашади. Шу сабабли, ташқи магнит майдони ўта ўтказувчан жисмга синга олмайди. Агар жисмнинг ўта ўтказувчанлик ҳолати магнит майдонида рўй берса, бу майдон ўта ўтказгичлар «сиқиб» чиқарилади.

  • Диомагнетикка - ўта ўтказувчанлик материаллар нормал холатдан ўта ўтказувчи холатга ўтишда идеал диомагнетикка айланади, яъни уларнинг нисбий магнит сингдирувчанлиги Мг кескин пасайиб, нолга яқинлашади. Шу сабабли, ташқи магнит майдони ўта ўтказувчан жисмга синга олмайди. Агар жисмнинг ўта ўтказувчанлик ҳолати магнит майдонида рўй берса, бу майдон ўта ўтказгичлар «сиқиб» чиқарилади.

Ўтказувчанлик хоссага эга соф металлар I даражали ўтказгичлар деб, шу хоссага эга қотишма ва кимёвий бирикмалар эса II даражали ўта ўтказгичлар деб аталади. II даражали ўта ўтказгичлар нормал холатдан ўта ўтказувчанлик холатига кескин сакраб ўтмасдан, балки аста – секинлик билан ўтади ва бу икки холат «оралик» холат билан чегараланади.

  • Криоўтказгичлар
  • Ўтказувчанлик хоссага эга соф металлар I даражали ўтказгичлар деб, шу хоссага эга қотишма ва кимёвий бирикмалар эса II даражали ўта ўтказгичлар деб аталади. II даражали ўта ўтказгичлар нормал холатдан ўта ўтказувчанлик холатига кескин сакраб ўтмасдан, балки аста – секинлик билан ўтади ва бу икки холат «оралик» холат билан чегараланади.

Download 232,5 Kb.

Do'stlaringiz bilan baham:




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish