Т а ъ л и м в а з и р л и г и н и з о м и й н о м и д а г и т о ш к е н т д а в л а т п е д а г о г и к а

- ком п ози ц и я даги гул, новда. бар г, боф та каби элем ентларн и новда
хар ак ати га м ос равиш да тасви рл аш ;
К о м п о зи ц и я наккош лик с ан ъ ати д а асоси й ўри нн и эгал л ай д и . 
Н акш н и н г м а з м у н и , м а ъ н о ва м о х и я т л а р и н и бир с ў з б и л а н
а й т г а н д а
г ў з а л л и г и
ко м п о зи ц и ян и н г 
канд ай
ва 
кай 
й у си н д а 
ч и зи л га н л и ги га боғлик.
Таянч туш ун чалар.
К о м п ози ц и я, сти плаш ти рилган, акварель, р ап порт, м аш хад и й, 
исф охоний, п ропорц и я, гармония.
С аволлар.
1. Н акк о ш л и кд а композициянинг тутган ўрни.
2. Н акк о ш л и кд а ран гш уносликнинг ахам ияти.
3. Накш турлари хакида тушунча.
4. Н аккош ли к м актаблари хакида ним аларни биласиз?
5. Н акш тузу л и ш и н и н г конуниятлари.
О ддий нақш к ом п ози ц и ял ар и н и чизиш
Н акш ком п ози ц и ялари таркиб ид аги кисим лари бўлган турли - тум ан
накш эл ем ен тл ар и н и барча турларини х ам д а б ери лган айрим гул ва барг 
каби эл ем ен тл ар и н и боскичм а - боскич чизиб м аш к килиш тал аб ал ар га 
керакли т у ш у н ч а ва м алакани беради. Энди улар таж ри б апари ни б о й и тиш ва 
туш у н ч ал ар и н и я н а д а кенгайтириш м аксади да у ларга куйидаги саволлар 
бери ли ш и м ум ки н:
- накш эл ем ен тл ар и и и н г вазифаси ним алардан иборат?
- у л арни н г канд ай ном лари мавжуд?
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

- бад и и й н акко ш л и кд а ран гл ар н и н г тутган ўрни ннм алардан и борат?
- кандай р ан г н ом лари бор? А йти б беринг.
- накш эл ем ен тл ар и н и я г рам зий м аъноларини биласм зм и?
- си м м етр и я ва асси м етри я коидалари нима?
Т ап аб ал ар н и н г накш ком позициясини тузиш б ор асо и д аги илк ту- 
ш ун ч ал ар н и р и во ж сл ан ти р ш д а м ахсус тузилган ўн га гу л д ан и б о р ат накш 
н ам ун алари н и чи здириш тавси я этилади. Бунда д астл аб т а л а б а л а р оддий
накш н ам ун алари н и катак д аф тар га боскичм а-боскич накш чи зиш ни маш
кили б к ўради лар. С ўнг, керакли таж ри б ага эга б ў л ган лар и д ан с ў н г м азкур 
н акш ларн и расм д а ф тар и га икки нусхада ва бўяш учун ал о ҳ и д а тар зд а 
чизад илар.
О д д и й накш н ам у н алар и н и н г номланниш и ва чизи лиш т ар ти б и куйида 
кўрсатилгаи:
1-м аш к. Б одом гули (1-гул).
2-м аш к. Я к раф тор (2-гул).
3 -м аш к. Б аргли раф тор и сли м и й (3-гул).
4-м аш к. Б аргли и слим ий (4-гул).
5-м аш қ. А й л ан а ш куф тали и сли м и й (5-гул).
6-м аш қ. М ех р о б и слим ий (б -гул).
7-м аш к. И сли м и й бо ф та (7-гул).
8
-м аш қ. Қ ўш м ехроб ли и сли м и й (8-гул).
9 -м аш к. П атн и сгул ш куф та. (9-гул).
10-м аш к. И сли м и й ш куф та (10-гул).
Т а л аб ал ар накш н ом ларни ёдд а саклаш лари ва у н и н г нам ун алари н и
ан ик, 
равон
чиза 
олади ган
бўлиш лари 
л о зи м .У л ар н и н г 
н аккош ли к 
б о р аси д аги би л и м , м алака ва туш унчаларини хам н азарий хам ам али й
ж и х ати д ан б ой и ти ш д а, ш ун ин гдек, талабаларн ин г б аж ар ган и ш лари ва 
ту тган йўллари кай д ар аж ад а тўғрилмгини исбоглаш м ак сад и д а х а л к ам алий 
сан ъ ат у стал ар и то м о н и д ан иш ланган накш н а м у н ал ар и н и -н ам о й и ш этиш
хам яхш и нати ж а беради.
О д д и й ва б о ш ка н акш лар н и н г мукаммал ту зи л и ш и ж и х д тл а р и га назар 
таш л асак , у л ар д аги ш акл ясовчи асосий йўл харакатларин и ёки тў л д и р у вч и
гул, н овд а эл ем ен тл ар и и и н г хар кайсиси ўз холича к о м п озиц и он еч и м лард ан
и борат. М и сол, "Қ ўш м ехробли ислими" накш да м ехроб ш аклим из якка 
бандпи ш акл ясовч и в азиф аси ни ўтайди ва гул новда, куртак эл ем ен тл ар и эса 
н акш н и н г зам и н и н и тў л д и р и б турад и . М ехроб ш акли уз х о л и ч а новда гул 
б о гл ан и ш л ар и би лан алохи д а накш тасвирларини ан глати ш и м ум кин.
О дд и й накш н ам ун алари н и ўрганиш да, узбек х алк у стал ар и кадим дан
к ўллаб к елаётган накш элем ен тл ар и н и ёддан чизиш , сти ли зац и я оркали янги 
накш эл ем ен тл ар и н и хосил килиб улар иш тирокида к о м п о зи ц и я л а р тузи ш
м ак сад га м увоф и кди р.
М а ш к .
О дди й накш н ам ун аларини чизпш га дойр м аш кл ар .
Ю к о р и д а ай ти б ўти лган ў н та гулни каламда чи зи ш ни м а ш қ килам из.
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

Бу м аш кларн и баж ари ш учун катак даф тар ёки расм д аф тар , кора калам, 
чизгич керак бўлад и. Н акш ўлчам лари га ахам ият берган ҳ олда калам ни 
енгил, босм асдан чизиш керак.
1-гул. "В одом гу ли ” ни калам да катак даф тарда куйидаги б оски чд а 
чизам из. Ч изиш да ритм ва си м м етри яга риоя қилинади.
1 -б о с к н ч . И кки параллел чизик чизилиб уларни н г орал и ги тен г 
б ў л ак л ар га бўли н ади . Катак -к в адратларга диогонал у ткази лад и. Б уларни н г 
хам м аси ингичка чи зи клар асоси да баж арилади.
2 -б о с к и ч . Икки квад рат оралиги га ярим айлана чизиб чикилад и.
3 -б о с к и ч . ярим айлана ш акллари пастки то м о н л ар га хам иш ком 
кўрин и ш ид а чи зилади.
4 -б о с к и ч . И ккала баргн и н г- пастки ва устки то м о н л ар и д ан куртаклар 
чизи лади . Қолган 9 накш гуллариш шу каби боскичлар асоси да ч и зи б олинг. 
Н акларни бир н еча м аротаба такроран нафис ва равон чизиб ўрганинг.