Ўрта ма кта бни нг 10- 11- синфлари учун дарслик

ш
51. О рганизм нм нг индивидуал рмвожланиш и — он то ге н оз
Уруғлаииш дан кейин ҳайвон ёки ўсимликнинг индивидуал ривожлани 
ши — онтогенеэ бошланади, онтогенез етук органиэм шаклланиши билан 
тугалланади. Ҳайнон органиэмидаги онтагенеэни кўриб чикамиз.
Эмбрионнинг ривожланиш и. Уруғланган тухум ҳуж айра — зигота кетма- 
кет ўтаднган ва майдаланиш деб аталадиган бир қанча митотик бўлиниш- 
га учрайди. Бўлиниш ва кўп ҳужайрали эмбрионнинг эмбрионал риножла- 
ниш деб аталадиган боскичларини ланцетник мисолида кўриб ч и қ а м и з ^ В
Зигота дастлаб узунасига, катталиги бўйича бир бирига тенг бўлГПц
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

184
О р г а м и з м л а р н и н г н ў п а й и ш и ва и н д и в и д у а л р и в о ж л а н и ш и
иккнта ҳуж айрага бўлинади, булар бластомерлар деб аталади. Кейин шу 
бластомерлардан ҳар бири яна иккига бўлинади аа 4 та ҳуж айра ҳосил бу- 
ляди. Кейинги, учинчи бўлиниш кўндаланг Йўналишда ўтади ва натижада 
8 та бир хил ҳуж айра ҳосид бўлади. Сўнгра узунасига ва кўндалангига нав- 
батма-навбат бир неча марта кетма-кет тез бўлинишлар бўлиб, бу 16, 32, 
64, 128 та ва бундан ҳам кўп ҳужайралар (бластомерлар) ҳосил бўлишига 
олиб келади.
Сариғи кам микдорда бўладиган ланцетник тухуми бошдан охиригача 
бўлинишга у ч р а й д и Л Й Б ош ка ҳайвонлар (куш лар, баликлар) тухум ининг 
сапнги кўп бўлади в^ци то п л а зм а си ни нг факат ядроли диски бўлинади 
ш 
тухум сариғи эса бўлинманди.
Майдаланишда кетма-кет келадиган бўлиниш тез ўтади, бластомерлар 
ўсмайди ва улар ҳужайраларнинг сони кўпайган сари кичрайиб боради.
2, 8 ,3 3 в л а с т о м в р
О р т в н л в р ў қ н о м л л в и с н н и н г қ о -
96. Лаицетимм рмю жланм ш инмм г млк восцмчлари.
л г " "
Б л я е т у л а
Г й с тр у л а
Х о р д а
М е з о д е р м а
Э н т о д е р м а
Э н т о д е р м а
97 . Бака ( ю к о р и д а ) аа к у ш (п а с г- 
д а ]
т у х у м ҳ у ж а й р а л а р м м а й д а л а и м ш м - 
н н н г д а с т л а б кн б о скм ч л а р м . М а й д а л а - 
и и ш н и н г н а тм а -м е т кел а д м гам 2, 8 аа 
8 б л а с т о м е р а б а с км ч л а р м и ўрм нм б т у - 
рм б дм . Баца т у а у м қ у ж а й р а е и қ а р аил 
каттал м ид аги б л а с т о м е р л а р т а м а й д а л а - 
кад м . К у х ш а р т у т у м қ у ж а й р а с и д а цм - 
то п л а эм а м м и г м д р о ж о й л а ш га м а кти а
•оза цмеммгмна 
м а й д а л а н а д м , ю л о с .
Нво§
л я в с т н и ш в с н
Э м б р и а н и и н г о р г а н л а р
ў қ н а м п л е и е н қ о с н л б ў л н
1
н 
д а т р и д а г н н ў н д а л а н г к в с и м н
98. Трмтон змбрмонмнмиг рмвож- 
ланмшм.
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

О р г а н и з м н и и г и н д и в и д у а л р и в о ж л а н и ш и — о н т о г е н о з
М айдаланиш натижасида ичи ковак шарсимон эмбрион — бластула \осид 
бўлади ^ Я р а с м ) . Бластула деворининг ҳужайраларн бир кават бўлиб 
жойлашади. Майдаланиш даври бластуланинг шаклланнш н билан поёнига 
етади ва ривож ланиш нинг кейинги даври бошланиб, бунинг мобайнида ҳу- 
жайралар бўлиниши давом этади ва иккинчи, ички ҳужайралар кавати ҳо- 
сил бўлади. Эмбрион икки каватли бўлиб колади.
Кўпгина кўп ҳуж айрали ҳайвонларда, ланцетник ҳам шулар каторига 
киради, бластула девори ҳужайраларининг бластула бўш лиғи ичига торти- 
лиши йўли билан ҳуж айраларнинг ички кавати ҳосил бўлади. Бу иккн ка- 
ватли рнвожланиш боскичи гаструла деб аталади. Гаструла ҳ у ж а йралари- 
нинг та ш ки кавати эктадерма, ички кавати — энтодерма д е й и л а д и Ц Ич- 
га тортилиш йўли билан ҳосил бўлган ва энтодерма билан чекланиб т'фади- 
ган б ў ш л и қ бирламчи ичак бўш лиғидан иборат бўлиб, у тешик — бирлам-