А с а б д е п р е с с и я с и
Р е зи н а ш л ан гаси н и
б оси б ту р сан ги з, сув
келиши тўхтагани каби асаб резервуарларидан
асаб кучи оқими тўхтаб қолса, асаб депрессияси
дейилади. Бунда резервуар тўлами ёки яримми,
бунинг ф а р қ и йўқ, д е п р е сс и я
сабабли ички
аъзолар нормал озуқа ололмайди.
Асаб ем и рилиш и би лан асаб д е п р е сс и я с и
орасидаги ф ар қ шундаки, асаб емирилиши чукур
ж о й л а ш г а н
а с а б
т и з и м и н и н г
у м у м и й
ҳолсизлигидир, асаб депрессияси эса вақтинчалик
ҳолат бўлиши мумкин.
Х а в о т и р л а н и ш , ғ а м - ғ у с с а к у ч л и а с а б
д еп р есси яси н и кел ти р и б ч и қ ар и ш и мум кин.
Ҳатто ўлимга олиб келиши эҳтимоли бор. "Юраги
ёрилиб ўлди" и б о р ас и тўғри бўлиб,
ш ундай
вазиятда юрак фалаж и рўй бериши мумкин. Асаб
депрессияси ҳаётий аъзоларни тўғридан-тўғри
ва к у ч л и ф а л а ж г а о л и б к е л и ш и м у м к и н .
Хавотирланиш соғликни ишдан чиқариб, ҳаётга
хавф солади.
Ш у билан бирга, биз бугун яш аяпмиз. Шунинг
учун хавотирланишни четлаб ўтолмаймиз, лекин
сизнинг жисмоний ва руқий асаб кучингиз юқори
бўлса, ҳар қандай хавотирланиш ни енгасиз.
Асаб таранглашиши
К у т и л м а г а н д а ғ а з а б , қ ў р қ у в ва б о ш қ а
х^ссиётларни келтириб чиқарадиган воқеа содир
бўлганида
асаб бирдан таранглашади, бу баъзан
ўлим билан тугаши мумкин.
26
Ў тган а с р ў т т и з и н ч и й и л л а р и д а г и у л у ғ
депрессия даврида молиявий инқирозга учраган
иш билармонлардан
бир нечтаси худди шундай
ўлим топганига ўзим гувоҳ бўлганман.
Асаб таранглаш иш и натиж асида қисқа вақт
ичида катта микдордаги асаб кучи сарфланади,
н а т и ж а д а ҳ а ё т и й а ъ зо л а р ҳ а р а к а т и к е с к и н
т е з л а ш а д и . И н с о н ч ў ч и г а н и д а ё к и қ а т т и қ
қўрққанида юрак уриши,
нафас олиши тезлашади,
и ч а к л а р ҳ а р а к а т и ф ао л л аш ад и . Ч ўчиш ёки
қўрқувдан бироз вақт ўтгандан сўнг ўзимизни
с и қ и б таш л ан ган л и м о н га ў х ш атам и з, яъ н и
б ў ш аш и б к е т а м и з , ч у н к и б и р д а н и га к а т т а
микдордаги асаб кучи сарфланади.
Яқинда мен матбуотда ўрмонда
юрган икки
ўспирин ҳақида мақолани ўқидим. 15-16 ёшдаги
йигитлар ўрмонда юрган вақтида бирдан кучли
б ў р о н б о ш л а н и б , ч а қ м о қ б и р д а р а х т н и
йигитлардан бирининг устига йиқитади. У қўрқув
ва оғрикдан қаттиқ қичқиради. Шунда бақувват
асаб кучига эга бўлган ш ериги ўта оғир дарахтни
кўтариб, ўртоғини озод қилади,
елкасига ортиб
беш мил йўл босади.
Эртасига ж абрланган йигитнинг ота-онаси ва
уч-тўрт қўш нилари воқеа содир бўлган жойга
бориш гади, ҳ ам м алари ўш а дарахтни кўтара
олишмайди.
Биз бақувват асаб кучини барпо қилишни,
ҳуж айра резервуарини тўла сакдаш ва ҳар қандай
тасодифларга тайёр туриш ни хсхдаймиз.
Do'stlaringiz bilan baham: