Пиоген гранулемага
ҳозирги вақтда, икки л ам чи и н ф ек ц и я
б илан қўш илган гем ангиом а гуруҳидаги яхш и си ф атли ҳосила
деб қаралади. П иогенли ф а н у л е м а ж ароҳат ўрнида ривож ла
н ади. У о д атд а, қ о р а м т и р -қ и зи л р а н гд а, нўхат каттал и ги д а
бўлиб, ю м ш о қ ўсма, унчалик ўткир ял л и ғлан и ш си з оёқчали
Отз бўшлит шиллиқ, ши.ишқ ости қавати ва лабдаги яхши сифатли ҳосшалар
265
кўриниш да бўлади. Қ уриётган эпителий эрозияланади, кам ҳол-
л а р д а я р а л а н а д и , к е й и н ч а л и к й и р и н г л а г а н -қ о н л и а ж р ал м а
ч и қ и ш и к у зати л ад и . П и о ге н гр а н у л ём а к ў п и н ч а л аб қ и зи л
ҳ о ш и я с и д а , ти л о с ти со ҳ а си д а р и в о ж л а н а д и . Ж а р о ҳ а т н и н г
оёқчалари бўлм аган вақтда пиоген гранулём ани папиллом а ва
кератоакан том алард ан ф ар к ^ай м и з.
Даволаш
ж арро)д1И к у с у л и д а ў т к а з и л а д и .
Л им ф ангиом а.
Т о м и р л а р д а ги ў с м а л а р н и н г л и м ф а н г и о м а
тури ге м а н ги о м а л а р д а н к а м р о қ учрайди. Л и м ф а н ги о м а н и н г
р и во ж л ан и ш м анб аи л и м ф а т и к том и рл ард и р. К л и н и к ш и ш -
л ар ю м ш о қ э л ас т и к к о н с и с те н ц и я л и тугун ё к и аъ зо ни та р -
қ а л га н ҳолда ж ар о ҳ атл о вч и ва к а тт а л а ш и ш га о л и б келувчи
ўзгариш дир. Л и м ф ан ги ом а огиз ш и л л и қ қ о б и қ қаватининг тур
л и қисм и да гуруҳ-гуруҳ п уф акчалар тўплам и ё к и ай л ан аси у н
ч а л и к қ а тт и қ бўлм аган тугунли ҳосила ш аклида учраш и м ум
кин. Л и м ф а н ги о м а к ўп и н ч а ти лд а ж ой л аш ади . Ҳ оси л бўлаёт-
ган ў см ан и н г ю заси п ап и л л о м ато зл и , ф и б р о м а то зл и , к ен гай -
иш ли ғад и р-б уд и р бўлади. А лоҳида ўсм алар ҳолидаги тугун
л ар буғдой д о н и д е к қ и за р га н , б и н а ф ш а ё к и с ар ғи ш рангда
кўри н ад и . К ам ҳолларда, бундай ҳосила чуқур ё р и ^ а р г а аж
р ал и б туради.
В ақти-вақти б и л ан ялли ғлан и ш қўш и ли ш и , бундай ҳолат-
да т и л н и н г к а тт а л а ш и ш и , ю зида ё р и қ п а р , э к с к о р р и а ц и я л а р
пайдо бўлиш и м ум кин. О вқат е й и ш қи й и н л аш ад и , нутқ туш у-
н арси з бўлиб қолади. Я лл и ғл ан и ш ўзгариш лари ўсмани қ ал и н -
л аш ти ри б ф и брозл и тўқи м а ҳосил бўлиш ига олиб келади, к е й
и н ч ал и к ял л и ғл ан и ш ўтиш и б илан т и л н и н г ҳаракати ен ги л-
лаш ади.
Т и л н и н г каттал аш и ш и , а й н и қ с а ёш болаларда ж ағн и н г д е -
ф о р м а ц и я л а н и ш и га ол и б келади. Т илда ҳам ч егарал ан ган к и -
с го зл и ш аклдаги л и м ф а н ги о м а л а р кузатилади. К о н с и с т е н ц и
я с и ю м ш оқ, ўсм а устидаги ш и л л и қ қ о б и қ қават ўзгари ш си з
бўлади.
Л аб ж ароҳатланганда ж араён к ўп и н ч а тарқалган тавсиф да
бўлиб, м икрохейлитни келтириб чиқаради. Т ери ва лаб қизил
ҳ ош ияси ж ароҳатланм айди. Бу таш хис қўйиш ни анча қ и й и н -
л аш тиради. А йрим ҳолатларда, л а б н и н г д иф ф узли катталаш и
ш и (к ў п и н ч а ю қ о р и л аб ), қ и зи л ёки кўки ш рангдаги қ а тт и қ
тугунларни учратиш м ум кин. У ларнинг ю засида тел еан ги оэк -
тазл ар ва тугун л арн и н г қи зи л ё к и б и н а ф ш а рангда каттала
ш иш и кўринади. Л им ф ан ги ом ан и н г бундай ж ойлаш иш ида, л аб
даги ф и б р о з тўқ и м ан и н г янада катталаш иш и кузатилади. Ф и б
р о з ўз вақгида л им ф атозга олиб келади ва ф и л лаб и га ўхш аш
ўзгариш га сабаб бўлади.
Л и м ф ан ги о м а лаб соҳасида ж ойлаш ганда, қи зи л ҳош ияда
266
О т з б ўи и и т ш иллиқ қавати ва лаб касаллим ари
ўзгариш кузатилм айди ва теридаги ҳолатларни К в и н к е ш иш и,
М елк е р с со н - Р озентал си н д ром и н и чуқур ж ой л аш ган каверн оз
гем ангиом адан қи ёсий ф аркдай м и з. Т ил л и м ф ан ги о м аси и н -
терстициал глосситга ва б ош қа этиологияли м акроглоссияларга
ўхш амайди.
Даволаш
гем ан ги ом адаги си н га р и , л и м ф а н ги о м а н и н г ҳам
тар қал ган л и ги ва та в си ф и га б оғли қ. Ч егар ал ан ган ян ги ҳоси-
л а к е с и б т а ш л а н а д и , л и м ф а н г и о м а н и н г к и с т о з ш а к л и д аги
э н у к л е а ц и я ёк и р е зе ц и р л а н и ш а ъ зо н и н г б и р қи см и д а к у за
тилади. Т ил ж а р о ҳ а тл а н и ш и н и н г тар қ ал ган кў р и н и ш и д а Е в
д о к и м о в усули қ ў л л а н и л и б , ж ар о ҳ атл ан ган тў қ и м а т и л н и н г
м уш ак қаватигача қатлам -қатлам қи л и б , аж ратиб оли н ади . К а
вер н о зл и ва ки стозл и л и м ф а н ги о м а д а с кл ер о зл о в ч и тер а п и я
кам сам ар а беради.
1. Оғиз бўш лиғи ш иллиқ қават и ва лабдаги яхш и сифатли хо -
сила турларини санаб ўт инг.
2. Оғиз бўш лиғи ш иллиқ қават ининг папиллом али кат т алаиш -
ш ининг кл и н и к кечиш и ва mauixucu.
3. Оғиз бўш лиғи ш иллиқ қават ида фибромаларнинг асосий бел
гилари ва кли н и к кечиши.
4. О ғиз бўимиғи ш иллиқ қават и ва лабда учровчи гемангиома-
ларнинг асосий белгиларини санаб ўт инг.
5. Лимфангиома, клиникаси, даволаш усуллари.
Do'stlaringiz bilan baham: |