Э К З Е М А Т О З Л И Х Е Й Л И Т
Этиологияси ва патогенези.
Л аб экзем аси ум умий э к зе м а
тоз ж араён вақтида юзага келадиган, Л .Н . М аш ки л л ей со н н и н г
ёзи ш и ч а , асаб -ал л е р ги к та б и а тл и , те р и ю за қи см и ял л и гл а-
н и ш и л и бўлиб, таш қи ва и чки қўзғатувчи таъ си рлар остида,
асосан, қизарган пуф аклар ҳосил б ўлиш и, қи ч и ш и , гистоло
ги к ж и ҳ а ти д а н э п и д е р м и с н и н г м угузли қ авати д а п у ф ак л а р
ҳосил бўлиш и б илан кечадиган касалликдир. Бунда аллерген
турл и о м и л л а р и, м ас а л ан , м и к р о б л а р , о в қ а т м аҳ су л о тл ар и ,
турли-хил дори воситалари, н и к ел ь ва хром ти п и д аги м етал-
л ар , протез тайёрлащ да иш латиладиган м оддалар, плом ба а ш ё
л ари ҳамда ти ш пасталари бўлиш и ан и қд ан ган .
Х е й л и т л а р
233
Клиник куриниши.
Л аб экзем аси худци о р ган и зм н и н г уму-
м ий экзем аси каби ўткир, ярим ўткир ёки сурункали кечиш и
м ум кин. Бунда л аб қи зи л ҳ о ш и яси н и н г ж ароҳатланиш и ю з т е
рисининг ж ароҳатланиш и билан аралаш ёки қобиқтанган ҳолда
кўринади.
Ў ткир л аб э к зе м а с и н и н г к л и н и к кў р и н и ш и поли м орф и зм -
лиги б илан тав си ф л ан ад и , оқибати қи зар и ш , кич кина тугун-
чалар, п уф акча, тан гач а ва қуриган тўқим а ҳосил бўлади. Ж а
раён л аб н и н г кўринарли ш и ш и б илан кечади. Э кзем атозли ж а
раён лабда қобикуш ҳолда кечса ҳам, яқ и н ж ойлаш ган тери -
нинг қи зи л ҳ о ш и яси гача тарқай д и . Ш уни таъ ки д лаш кер ак-
ки, эк зем ато з ж араён идаги п оли м орф и зм умумий эволю ц и он
тавси ф га эга, я ъ н и , б и р эл ем ен т ўрнига и к к и н ч и с и ш акл л а-
нади ва ривож ланади.
Ж араён лаб қи зи л ҳ о ш и яс и н и н г ш и ш и ш и ва қи зари ш и б и
лан бош ланади. Агар ж араён кейинчалик ривож ланиш дан тўхта-
са, л аб қизил ҳош иясид а тангача ҳосил бўлиб, и ш қо р и й сув-
ланади. Б ош қа ҳолларда қизарган ва ш иш ган қи зи л ҳош ияда
ки ч ки на тугунчалар бўлиб, б и р қисм и тезда пуф акчаларга ай -
л ан ад и ва л о й қ а қуриган тўқим али ҳосила пайдо бўлади. Бу
вази ят жуда т е з вақтда к у зати л и ш и , ҳ аттоки , бир неча соат
да во мида кеч и ш и м ум кин. Бундай ҳолларда, б ем ор қи ч и ш и ш -
д ан ва куй и ш и ш д ан ҳамда оғзи н и очиш да, сўзлаш ганда қи й -
нал и ш и дан ш и ко ят қилади. К ей и н ч ал и к ўткир ж араён с е к и н
л и к б илан п асайиб боради, тезда ш иш ва қизариш кам аяди,
агар таъ сирловчи аллерген б артараф қ и л и н м аган бўлса, унда
б и р и н ч и эл ем ен т и к к и н ч и ва уч и нчисига ай л ан и б , ж араён су
рункали туе олади.
Э кзем ато з ж араён сурункали кечганда, ун и н г к л и н и к а с и -
д а ўзгариш кузатилади. Л аб қизил ҳош и яси ва ж ароҳатланган
тери атроф и соҳаси ял л и ғлан и ш и н ф илтрати ҳисобига қазти қ-
л аш ади. Б ош қа ҳолларда қи зи л ҳош ия ва тери турғун с а қ та -
н и б , тер и д а а н и қ м ан зар а кўзга таш л ан ад и . Б ундай асослар
устида, к и ч и к -к и ч и к тугунлар, везикулалар, қуриган тўқи м а-
л ар , тан гач ал ар ҳосил бўлади. К ўп и н ч а, бундай ва зи ят асо -
ратланиб, о ғ р и ^ и , қонайдиган ёрикдар ҳосил бўлади, бем ор
қ и ч и ш и ш д ан ш и ко ят қилади.
Э кзем а билан оғриган беморлар бир қисм ининг лабида ўзга-
риш кузатилм айди, экзем атозли ж араён кам вақгд а ю зага к е
лади ва узоқ вақг лабда м икробли ёри қтар бўлади. Бундай ҳолда
лабдаги экзем а худди м икробли экзем а ҳолида кўринади. Ш ун-
дай қи л и б , л а б н и н г м и кроб ли экзем аси д а дастлаб м и кроб ли
ял ам а ё к и м и кроб ли ё р и қ лаб м арказида, кам ҳолларда, бу
рун қанотларида кўринади. Бу ўч оқ атроф идаги тўқим алар сен -
с и б и л и за ц и я с и н и н г ош и ш и натиж асида қи зи л ҳош ия ёки те-
234
О т з буш лит шиллиқ қавати ва лаб касалликлари
ридаги ўчоқца б актериал то к си н ва аутотоксин таъсир ида м и к
робли экзем а юзага келади. М и кроб л и ў ч о қ ж ойлаш ган қи зи л
ҳош ия ва терида ш иш , қи зар и ш , кич кина везикула элем ент-
л ар и , сар ғи ш -кў к и ш қуриган тўқим а вужудга келади. Э к зе м а
тозли реак ц и я, ай н и қ са, м и кроб ли ўчоққа я қ и н соҳада яққол
кўзга таш ланади. В езикуляр эл ем ен тл и тош м ал ар пайдо бўли-
ш и тезда тўхтайди ва пўст таш л аш ю з беради. Б ундай ҳолат-
л арда, ж араён жуда у зо қ вақт давом эти ш и м ум кин. М и к р о
бли э к зем а кам ҳолларда кузатилади. И д и оп ати к лаб э к зе м а
си н и н г қоб икд и ш акли ҳам м икробли экзем ад а кўп учрайди,
б и р о қ , а т о п и к х е й л и тн и н г «юзага к е л и ш и та к р о р и й л и ги б и
л а н ни сб атан орқада қолади.
Do'stlaringiz bilan baham: |