Клиник кўриниши.
М етео р о л о ги к хей л и тд а, одатда, паст-
ки л а б н и н г қизил ҳош ияси к ў п р о қ ж ароҳатланади. Л аб а н и қ
бўлм аган рангда қи зар ад и , ен ги л и н ф и л т р а тл и , қуруқ, м а й
д а тан гач алар билан қоп л ан ади , бем ор лаб қуриш и ёки л а б
н и н г то рти л и ш и сезгисид ан ш и к о ят қ и л ад и , бундай ҳоллар-
да, к ў п ч и л и к б ем орлар л а б и н и ял ай д и , бу эса қури ш о р ти -
ш ига олиб кела.ти, кей и н л аб қизил ҳош и яси и н ф и л т р а ц и я-
ланади. Л аб н и н г териси ва ш и л л и қ қ о б и қ қавати ўзгармайди.
Кечиши.
М етеорол оги к хейлит суру н кал и кечади ва к а м
д а н -к а м ҳолларда нохуш ҳосилалар п ай д о қилади ҳам да шу
кўриниш да р а к олди касалликлари ривож ланади.
Ташхислаш.
М етеорол оги к хейлитни таш хи слаш жуда қ и -
й и н , ч ун ки у алоқали ал лерги к хейлит, а к т и н и к хей ли тн и н г
қуруқ ш ак л и , айрим қолларда, а т о п и к х ей л и т ва э к с ф о л и а
ти в хейлитнинг қуруқ ш акли га ўхшайди. А ллергик алоқали хей
литда, жароҳат кўпинча пастки ва ю қори л а б н и н г қизил ҳош и-
яси га, л аб терисига сезиларсиз ўтиш б илан ж ойлаш ади. Қ и ё-
си й ф арқ д аш учун ан ам н ез йигиш зарур. М етеорологик х ей
л и т ва а к ти н и к хей л и тн и н г қуруқ ш акли н и қи ёсий ф ар қ яаб ,
таш хис қўйиш м уҳимдир чунки бу касалликлари инг инсол я-
ци яси б ўлиш и м ум кин. А к ти н и к хей л и т кўп и н ч а л аб қизил
ҳош иясида қуёш нури таъсирни ва албатта сен си б и л и зац и я на-
тиж асида ю зага келади.
Э ксф оли ати в х ей л и тн и н г қуруқ ш акли ж ароҳатнинг ж о й
л аш и ш и б и л ан (лаб н и н г ўтиш соҳасидан то ўр,гасигача давом
этад и ) ф ар қ п ан ад и , к ў п и н ч а , и к к ал а л аб ж ароҳати ва ўзига
хос тангача ҳосил бўлади ҳамда бир теки сд а кечиш и тав си ф -
лидир. А кти н и к хейлит м етеорологик хейлитдан ф аркди ўла-
р о қ , тў л қи н си м о н кечади, қай тал ан и ш и ва рем и сси яси нав-
батланиб ту ради. Бунда ф ақ ат пастки лаб қизил ҳ о ш и я с и ж а-
роҳатланм ай, бир вақтда ю қори л аб н и н г тери си ва асосан огиз
бурчаги соҳасида ж ароҳат кузатилади.
Оқибати
соғайиш б илан гугалланади, б и р о қ у зо қ вақт к е
чадиган ҳолатларда, ём он си ф атл и ҳосилалар пайдо бўлиш и
мумкин.
Даволаш.
Д астлаб к асал л и кн и н г юзага кел и ш и га олиб ке-
лувчи ом и лл арн и б артараф қилиш зарур. У мум ий даволовчи
воситалардан В2, В6, В ви там и н л ар н и ва н и к о ти н к и сл ота-
си н и қўллаш зарур. Л аб қизил ҳош иясига лаб пом адаси ёки
ф о то ҳ и м о я л о в ч и м ойли кр е м л а р , м ал ҳам л ар су р к аш керак.
У ткир яллиғланиш ли ҳолатларда, 7-10 кун кечганда, 0,5% ли
преднизолон м алҳамини суркаш яхш и натиж а беради.
Профилактика
м ақсадида м етеорологик хейлит билан оғри-
Х е й л и т л а р
229
ган б ем о р л ар н и та к р о р и й таъ си рл овчи ом и лл ар б и л ан б о ш -
қа алоқада бўлм айдиган м еҳнат ш ароитига ўтказиш керак.
Do'stlaringiz bilan baham: |