Аскорбин кислотаси (С витамини) етишмовчилиги
. О вқат тар
кибида С ви там и н и ети ш м асл и ги , йўкдиги ёки и чак ти зи м и -
да яхш и сўрилм аслиги оқибатида ц инга (скорбут, М е л л е р -Б а р
лоу касаллиги) ривож ланади. О рганизм д а н и к о ти н кислотаси
е ти ш м о в ч и л и ги н и н г ю зага кел и ш и га ҳаддан зиёд ж и с м о н и й
зў р и қ и ш , и н ф ек ц и о н ка с ал л и к л а р , с о в у қ қ оти ш , асаб т и з и
ми зўри қи ш и ва шу каби б ош қа ҳолатлар ҳам сабаб бўлади.
О вқат ҳазм қи ли ш аъ зо л ар и н и н г ҳолати муҳим аҳам ият касб
этади. М еъдада э р к и н с о л ян и й кислотаси й ў қяи ги аскорб и н
ки сл о таси н и н г тез п арчаланиш ига, меъда ял л и ғл ан и ш и унинг
ём он сўрилиш ига сабаб бўлади. Витамин С етиш м овчилиги б и
л ан б о ғл и қ ўзгариш лар гем орраги к синдром ва ун и н г асорати
ю зага кел и ш и бўлиб, бе восита ж ар аён н и н г икки л ам чи и н ф ек -
ц и яс и н и чақиради. А скорбин ки сл о таси н и н г ети ш м овч и ли ги
ва С ави там и н ози л охаслик, д а р м о н си зл и к, тез чарчаш , и ш
таха йўқлиги, ози ш , айрим м уш акларда о ғр и қ б ўл и ш и билан
бирга кечади. Т ери га м еланин қуйилиш и натиж асида қорам -
ти р бўлади, қурийди ва о сон ти л и н ад и . К а п и л л яр ва к и ч и к
қон то м и р л ар н и н г деворлари ўтказувчанлиги ош и ш и нати ж а
сида гем оррги к синдром : О Б Ш Қ , тери ости хуж айра ва бў-
ғи н л арда п атехи ял ар кузатилади; ў тк азу в ч а н л и к н и н г би рд ан
о ш и б оқи б атд а а с к о р б и н к и сл ота ва р у ти н н и н г б и р гал и к д а
ети ш м овч и ли ги кузатилади. В итам ин С ети ш м овч и л и ги д о и
мо оғи з бўш лиғидаги ўзгариш лар билан кечади. Ш и л л и қ қа-
ватдаги ш и кастл ан и ш л ар ўрнида патехияли қон қуй и ли ш лар
б илан қўш илиб , й и р и к қон қу й и л и ш л ар кузатилад и, К асал
л и кн и н г бош ида дастлаб м илк сўрғичларида ш иш кузатилиб, у
Гиповитаминоз ва авитоминозларда О БШ Қ ва лабдаги узгаришлар
151
қ и зи л -к ў к и ш , с е к и н л и к б илан катталаш иб боради , ти ш тож
қ и см и н и ёпиб боради ва кучли қонайдиган бўлади. Т и ш л ар-
н и н г қим и рл аган л и ги ва туш иб кетиш и кузатилади. К ей и н ч а-
л и к қон д а и к к и л а м ч и и н ф е к ц и я ту ш и ш и н атиж асида я ради
н ек р о ти к ж араён ю зага келади. Н екрозл ар кўпинча м и л к чет-
лари ва му рта к б езларида ж ойлаш ади. С гип ови там и н ози д аги
м и л к сўрғи чл ари н и н г к атталаш и ш и н и ги п ертроф и к ги нгивит-
дан ф аркдаш зарур. О Б Ш К д аги нукдали қон қуйилиш ларни қон
касал л и кл ари д ан ф ар қ аа ш зарур. Ц инга б ош қа сим птом лари
л а б о р а т о р т е к ш и р и ш л а р н а т и ж а с и н и н г м у ҳ о к ам аси м уҳим
аҳам ият касб этади. С ги п о- витам инозида аскорб и н кислота-
с и н и н г қондаги м иқдори п асайиш и кузатилади. Д а вола ш м ақ-
садида кун ига 0,1 г д ан 4-5 м арта аскорби н кислота ёки 1-3
м л д ан 5% а с к о р б и н а т н атри й эр и тм а с и п ар ен тер ал усулда
ўтказилади. Б и р вақтда рутин тавси я қи л и н са м ақсадга муво-
ф и қ бўлади.
1. Гипо ва авитоминозларда оғиз бўш лиғи ш иллиқ қават идаги
ўзгариш ларнинг кли н и к кечиш и ва даволаш усуллари.
2. О рган изм да в и т а м и н А е т и ш м а сли ги о қ и б а т и д а ги о ғи з
бўш лиғи ш иллиқ қават ида кузат иладиган ўзгариш ларни са-
наб ўт инг.
3. Рибофлавин (В 2 вит ам ини) ет иш маслиги натиж асида оғиз
бўш лиғи ш иллиқ қават идаги ўзгариш ларни ташхислаш.
4. Организмда никот ин кислот аси ет иш маслиги натиж асида
оғиз бўш лиғи ш иллиқ қават идаги ўзгариш ларнинг кли н и к к е
чиши ва даволаш.
5. Организмда аскорбин кислот аси ет иш маслиги натиж асида
оғиз бўш лиғи ш иллиқ қават идаги ўзгариш ларни кли н и к кечи
ши.
Do'stlaringiz bilan baham: |