Дифенин (гидонтоин) истеъмол қилингандаги гипертрофии
гингивитда
м и л к н и н г ги п ер п л ази яси юз беради. Г и п ерп лази я-
н и н г ри вож лан и ш и д а буйрак усти бези пўстлоғидаги ф ао л и
я т н и н г п асай и ш и натиж асида эн д о к р и н зўриқиш муҳим ўрин
эгалл ай д и .
Одатда ди ф ен и н қабул қилиш дан 14-16 кун ўтгач, м илк сўрғ-
ичларида қизариш , қонаш кўринади. К ейин м илк сўрғичи қат-
тикдаш ади, қонаш тўхтайди, ҳажми катталаш иб, ти ш тож қис-
ми том он қисм ан ўсади. Д и ф ен и н н и узо қ вақг м обайнида қабул
қилиш , м илк сўрғичларининг ўсиб бориб, ти ш тож соҳасини
тўла ёпиб олиш ига сабаб бўлиш ини кўрсатмоқда. Ш и л ли қ қобиқ
қават ялтироқ, қаттиқ, кам о ф и й д и га н бўлиб қолади.
Организмнинг ички аьзоси, эндокрин т изими ва модда ы м аш ин уви ..
145
С то м а т о л о гн и н г вази ф аси п ато л о ги к ж а р а ён н и (ял л и ғл а-
н и ш б о с қ и ч и н и ) ўз вақтида а н и к ^ а б , уни тўхтатиш дан и б о
рат.. Б у н и н г учун огизда тарти б асосида сан ац и я утказилиш и
ва о ги зн и яхш и тозалаш зарур. Д и ф е н и н қабул қилаётган б е
м ор д о и м и й стом атолог назоратига эҳтиёж сезади. О гиз бўш ли-
гидаги барча қитиғую вчи ом и ллар, ти ш караш л ари , ти ш л а р
н и н г ўткир учлари б артараф қи л и н и ш и л ози м .
УРБАХ-ВИТЕНИНГ ЛИПОИДЛИ ПРОТЕИНОЗИ
У рбах-В ите касаллиги ёки л и п о и д л и п ротеи н оз (гиалиноз)
о ги з бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қавати ва т е р и н и н г л и п о и д про-
теи н л и қол д и қ л ар и н и н г модда алм аш инувидаги ком п л ек с бу-
зилиш идир. Бунда оги з бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қавати ва тери,
ш унингдек, халқум даги ўзига хос тугунли то ш м ал ар н и н г пайдо
бўлиш и б илан тавсиф лидир.
К а с а л л и к н и н г эти о л о ги яси охиригача ан и қ л а н м а га н , т а в
си ф и те з-те з ўзгариб туради. Г ен ети к ом и лл ар а н и қ аҳам ият
касб этади. К асал ли к рец есси в -н асл и й , оқсилли ва л и п о и д а л
м аш инувидаги зўри қи ш н и ўзида м уж ассам лаб, оқсил синтези
п ато л о ги яси асоси д а п а р а п р о те и н ҳоси л б ўл и ш и га ол и б к е
лади. Бу оқсил ф ерм ен тл арн и н г и сроф ланиш ига йўл қўймайди
ва и н тертициал тўқи м алар қайтаради. У глевод алм аш и н уви д а
ги бузил и ш қандли д и аб ет б илан огриган бем орларда ҳам тез-
тез кузатилиб туради. Қ атор б ем орларда тери си ж ароҳатлан-
ганда л е ц и ти н (м о н о ам и н о ф о сф ати д ) й и ғи л и ш и ан и қл ан ад и .
А йнан шу л и п о и д л а р н и н г қондаги м икдори м еъёрий бўлиш и
керак.
К асалли к эрта кўкрак ёш и д ан бош лан ад и , оги з ва халқум
ш и л л и қ қ о б и қ қавати ва тери д а сези л ар си з ўзгариш кузати
л и б , д о и м и й зўрай и б боради , ў см и р л и к ёш и гач а д авом э та
д и , ундан кей и н ж араён секинлаш ади. Халқум ж ароҳатланганда
д астлаб б ў ғи қ овоз, спазм али н аф ас етиш м аслиги, қуруқ йўтал
ва б ош қал ар кузатилади. Л унж , п еш она, б о ш н и н г сочли соха-
си, л аб , ти л , ю тқин д евор и, хал кум, б одом часим он безда унча
катта бўлм аган ясси ёки яри м ш ар ш аклидаги эласти к, ш и л -
л и қ қаватдагилари саргиш р ан гл и тугунлар пайдо бўлади. Т е
ри д аги то ш м ал ар ран ги ўзгари ш си з қолади. Э л ем ен тл арн и н г
ю заси с е к и н л и к б и л ан гиперкератозли, пап и л лом атозл и , бир
тартибда тарқал ган то ш м ал ар ҳосил қилади. К и ч и к -к и ч и к ту
гунли эл ем ен тл ар ф и б р о з асоратида караш ҳосил қилса, кей -
и н ч е ш и к
,
қ оти ш и ш и ва м акроглосси яга, лабда ж ой л аш ган ла-
ри эса м акрохейлит ҳосил бўлиш ига олиб келади. Тери ва ш ил-
л и к қ о б и қ қаватн и н г аралаш ж ароҳатланиш и ҳолатлари кўпин-
ча руҳий и н ф ан т и л и зм ва э п и л е п т и к ш акл тутканокпдр
бИ-
146
Огиз бўшлиғи ш иллиқ қават и ва л а б касалликлари
л ан кечади. Р ен тген ологи к тек ш и р и ш д а, б ош суяк ичида с и м
м етри к қую к^аш и ш кузатилади.
Do'stlaringiz bilan baham: |