119
Патриция Б рэгг
БРЭГГ СИСТЕМАСИ АСОСИДА КЎРИШ
ҚОБИЛИЯТИНИ ЯХШИЛАШ
Бу китоб кўз мушаклари маш кдарининг оддий
д а с т у р и , т ў ғ р и г и г и е н а , о в қ а т л а н и ш ва
релаксация асосида кўзнинг кўриш қобилиятини
тиклаш ва сақлаб қолиш ҳақида ҳам маълумот
беради.
Машҳур Елена Келлер нормал кўриш қобилияти
билан туғилган ин сон ларга бундай м аслаҳат
берарди: "К ўзларингиздан ф ойдаланинг! Ҳар
куни ш ундай яш ангки, худди эртага кўрм ай
қоладигандай. Шунда сиз авваллари ҳеч кўрмаган
мўъжизавий дунёни каш ф этасиз!"
К ў р и ш қ о б и л и я т и н и с а қ л а ш уч ун Б р егг
системаси қуйидаги қоидалардан иборат:
1. С о в у қ ва и с с и қ су в ё р д а м и д а к ў з н и
стимуляция қилиш.
2. М ах су с ч у қ у р н а ф а с олиш м а ш қ л ар и
ёрдамида кўзда қон айланиш ини яхшилаш.
3. К ў з н и н г р е л а к с а ц и я с и у ч у н м а ш қ л а р
ёрдамида кўз чарчоғини йўқот иш.
4. Соғлом кўз учун озуқа.
Кўзга етарли дараж ада витаминлар зарур
А витамини қуйидаги маҳсулотларда кўп: сабзи,
п о м и д о р , к а р т о ш к а , б а р г л и с а б з а в о т л а р ,
петрушка, горчица кўки, денгиз маҳсулотлари,
балиқ жигарининг ёғи, кунгабоқар пистаси, пиво
ачитқиси ва ҳоказолар.
120
С витамини ҳужайраларни боғлайди, у камайса,
мушаклар, шу жумладан, кўз мушаклари ҳам уз
то н у си н и йў қо тад и . И н со н к ек са й ган д а куз
хиралашиши С витамини етишмаслиги оқибатидир.
Бу витаминнинг бошқа витаминлардан ноёблиги
шундаки, организм ўзи бундай витаминни ишлаб
чиқара олмайди. Лекин ҳар куни уни қабул қилиб
туриш керак, унинг организмда етишмаслиги кўриш
қобилиятини бутунлай йўқотишга олиб келади.
Пиорея, аллергия, тана терисининг бузилиши, ҳатто
б е п у ш т л и к к а о либ к ел ад и . К ар ам , б у л ғо р
қалампири, мандарин, апельсин, барча ҳўл мевалар,
сабзавот, пиёз, помидор, олма, ананас ва бошқаларда
С витамини сероб, кундалик қабул қилиш нормаси
100 мг., баъзи ҳолатларда 150-250 мг.
В
в и т а м и н л а р
к о м п л е к с и
к ў з
а с а б
ҳуж айраларини озиқлантиради.
В, витамини (тиамин) кўз асаб ҳуж айралари
қ а т т и қ м а с с а с и у ч у н за р у р , ш у н и н г уч ун
кераклича В, витамини қабул қилиниш и керак.
Ёнғоқлар, бутун донлар (жўхори, арпа, буғдой),
пиво ачитқиси, гуруч, асалда бу витамин кўп.
К ундалик қаб у л қилиш н о р м аси 15 мг,, кўп
етишмаганда 25-35 мг.
В., витамини тери ҳуж айраларини кислород
билан таъминлашда асосий роль ўйнайди, унинг
ёрдамида крахмал ва шакар мушакларни ҳаракатга
келтирувчи энерги яга айланади. В2 витам ини
етишмаганда кўзнинг ичи, қовоқлар қичишади,
кўздаги майда қон томирчалари ёрилиши мумкин.
Баргли сабзавот, олма, пиво ачитқиси, гуруч,
буғдой донларида кўп бўлади. Кундалик нормаси
5 мг, кўп етишмаса, 15-20 мг.
В6 витамини етишмаса, кўзлар кучанади, баъзан
эса тез-тез пирпирайди. У табиий транквилизатор.
121
Карам, буғдой донлари, арпа, ж ўхори, тухум
сариғи, балиқлар барча турида бу витамин куп.
Кундалик норма 2 мг. Кўп етишмаса, 3-10 мг.
В12 витам инининг организм да етиш маслиги
қондаги озуқаларни камайтириб юборади, ў з-
ўзидан кўриш қобилияти пасайиб кетади. Узум,
узум шарбати, тухум сариғи, салат, черника ва
унинг шарбати, хурмо, петрушка, қора олхўри,
ўрикларда кўп. Кундалик қабул нормаси 5 мг.
Кўп етишмаса, 10-25 мг.
Кальций суякларга қанчалик зарур бўлса, калий
юмшоқ ҳужайралар учун шунчалик зарур. Кўриш
қобилиятининг сусайиш и калий етиш маслиги
натижасидир. Калий асал ва олма сиркасида кўп.
Шунинг учун ҳар куни эрталаб 1 стакан сувга 1
ошқошиқ асал ва 1 ош қош иқ олма сиркаси қўшиб
а р ал аш т и р и б , и ч и н г. Б ундан т аш қ ар и , кун
давомида сабзавотли салатга олма сиркаси қўшиб,
икки марта истеъмол қилинади. Десертга эса янги
п ар л ан ган ёки д у х о вк ад а п и ш и р и л ган м ева
истеъмол қилинади.
Do'stlaringiz bilan baham: |