Bog'liq Zahiriddin Muhammad Bobur. Boburnoma (tabdil)2008
Б а й т : Б оз гуфто хирад, к и тяърихаш „Фвтҳи Б обур баҳодур аст“, бидои. (Б ай т м азм уни :
А қ л яна тарихин а й ла д и таҳрир: Бобур б аҳодирнинг зафар фатҳидир .) С ам ар қ а н д о л и н ган д ан сўнг Ш овдор,
Сўғд ва ш у ту м а н л а р я қ и н и д а г и қўргон-
л а р б и т т а - б и т т а м е н г а т о м о н ю з л а н а
б о ш лади л ар. Б а ъ з и қў р ғо н л а р д а н ўзбак
қ а л ъ а б е г и л а р и ваҳ и м ага туш иб, таш лаб
ч и қ д и л а р ва баъзи қў р ғо н л а р ўзбак ки-
ш и л а р и н и қувлаб , бизга ки р д и л а р . Баъ-
з и л а р д о р у ғ а л а р н и т ути б , қ ў р г о н л а р и -
ни биз учун б ер к и тд и л ар . Ушбу фурсат-
да Ш айб о қх о н нин г ҳамда ўзб акл арни нг
кў ч ла р и ва у р у қ л ар и Туркистондан кел-
дилар. Ш айбоқхон Х ож а Дийдор ва Али-
обод т у м а н л а р и д а эди. Қ ў р ғ о н л а р н и н г
менга бундай к и р г а н л а р и ва элни нг бу
йўсинда қ ай тган и н и кўриб, ўтирган ери-
дан Бухоро сари кетди. Тангри инояти
билан Сўғд ва М иёнкол қ ў рғон лари уч-
тўрт ойда а к са р бизга томон ю зландилар.
Б о қ и тар х о н ҳ ам ф урсат топиб Қ ар ш и
қўрғон ига к и р д и . Хузор ва Қ ар ш и ҳам
узбаклар тасарруфидан чиқди. Қоракўл-
ни ҳам Марвдан А булмуҳсин мирзонинг
к и ш и с и келиб олди. И ш и м и з роса тар ақ
қ и й устида бўлди.
Менинг волидаларим, кўч ва уруқла-
рим мен А ндиж ондан ч и қ қ ан д а н сўнг юз
т аш в и ш ва м а ш а қ қ а т л а р билан Уратепа-
га келган эдилар. К иш и юбориб Самар-
қандга к ел ти р д и к. Ўша кеча-кундузлари
Султон А ҳ м ад м и р зо н и н г қ и з и О йиш а
С ултонбегимдан, биринчи маротаба ме
нинг никоҳим га кирган к и ш и ш у эди, бир
қ и з бўлди. Ўнга Ф ахрунисо исми қўйил-
ди. М енинг тўнгич ф арзан дим шу эди.
Ў ш а пайтда мен ўн т ў қ қ и з ёш да эдим.
Ў ша бир ой-қирқ кун ичида уни Худо раҳ-
м атига олди.
С ам ар қа н д ғалабасидан сўнг атроф-
теваракдаги кар и лл аган ва дағдагали хон-
лар, султонлар, ам и р л ар ва чек-чегара-
даги ларга к ў м а к ва мадад сўраб мунта-
зам э л ч и л а р , х а б а р ч и л а р б о р д и л ар ва
к е л д и л а р . Б а ъ з и л а р и т а ж р и б а л и л и к л а -
рига қ ар ам а й е н г и л т а к л и к билан инкор
қи л д и л ар . Беодобликлар на н о х у ш л и кл ар
кў р ган ай р им т а б ақ ал ар хавф-хатардан
қўрқиб, ў зларини билиб-билмасга солди-
лар. К ум ак юборган баъзиларга келсак,
к ў н г и л т ў л арл и эмас эди. Бу ҳолатлар-
нинг ҳар бири ўз вақтида ҳали қ ай д эти-
лади.
Бу и к к и н ч и навбат Сам арқандни ол-
га н и м и з д а А л и ш е р б е к т и р и к эди. Б и р
навбат менга м ак ту б и ҳам к ел ган эди.
Мен ҳам бир мактуб юбориб эдим: орқа-
сида т у р к и й байт айтиб, битиб юбориб
эдим. Ж авоб келгунча талатўп — ғавғо-
тўполонлар бўлди.
Ш а й б о қ х о н С а м а р қ а н д н и о л г а н д а ,
М у л ло Б и н о и й н и м у л о зи м қ и л и б эди.
Ш айбоқхон билан бирга эди. Самарқанд
ф атҳидан бир неча кун ўтиб у Самарқанд-
га кел д и . Қосимбек ундан гумонсираб,
унга Ш аҳрисабз сари „р у х сат“ берди. Бир
неча кундан сўнг, ф ази латл и к и ш и бўлга-
ни ва ҳеч қан дай гуноҳ содир қ ил м агани
учун уни Самарқандга кел тир д ик. Доим
қ аси д а на ғазал м анзур қ и л а р эди. На-
вода бир к у й н и менга атаб м анзур этди.
Ў ша пайтда бир рубоий ҳам айтиб ман-
зур қ и л д и .