Халцаро бобур фонди



Download 11,32 Mb.
Pdf ko'rish
bet182/185
Sana18.03.2022
Hajmi11,32 Mb.
#499956
1   ...   177   178   179   180   181   182   183   184   185
Bog'liq
Zahiriddin Muhammad Bobur. Boburnoma (tabdil)2008

36 — Бобурнома
www.ziyouz.com kutubxonasi


282
БОБУРНОМ А
д у ш м а н г а ҳ а м л а қ и л д и л а р . Ш у н д а й
у руш -ж анг б ў л ди ки, б изн инг ўнг ва чап 
т о м о н л ар д аги қ ў ш и н и м и з д у ш м а н н и н г
ўнг ва чап тар аф л ар и д а ги қ ў ш и н и н и су 
риб бориб, бир ж о й д а тў хтаб уруш ди- 
л ар. Д уш м ан қ ў л и д а н ҳеч иш кел м ай , 
ҳаёт и п л ар и н и куйдуриб, б изн инг ўнг ва 
чап қан о тд аги ж а н г ч и л а р и м и з г а ҳ у ж у м
қ и л и б , ў з л а р и г а ж у д а я қ и н л а ш т и р д и -
л ар. О ёгим и зда м у с т а ҳ к а м т у р га н и м и з
учун д у ш м а н н и н г т у р и ш га м аж о л и қол- 
май, беихтиёр қоча бош лади. Кўпчили- 
ги ўш а майдонда ж о н бериб, ж аҳ а н н ам - 
га равона бўлди. Қ олган оз қисм и саро- 
с и м а г а т у ш и б , қ у м с а ҳ р о с и г а қ о ч д и . 
Ҳ асанхон М еватийга ўқ тегиб, фано гар- 
д и г а а й л а н д и . Ғ а н и м н и н г Р а в а л У дай 
Синг, М ани кчанд Ч а в ҳ а н , Р аай Чандар- 
бан, Д и л п ат Р а а й , К ан гар ва К ар ам синг 
каби бош лиқлари йў қ л и к йўлининг губо- 
ри бўлдилар. Бир неча минг к и ш и аскар- 
л а р и м и з о т л а р и т у ёг и о ст и д а п о й м о л
бўлди. М уҳаммад к ў к ал д о ш , А бдулазиз 
мирохўр, Оламхон ва яна бир неча амир- 
ларга Раана Сангаанинг ортидан таъқиб 
қилиб бориш буюрилди. Менинг ўзим ҳам 
бир неча курўҳ қувлаб бордим, Раана Сан- 
гаанинг бошига қоронғи кун тушди.
То ш у кеч а к и р г у н и ч а , д у ш м а н д ан
х о т и р ж а м б ў л и б , м а қ с а д и м и з г а етиб 
қ а й т д и к . Б и р неча соатдан к ей и н ман- 
зи л га етиб бордик. Тақдирда бўлмагани 
учунми, у кофирни қ ўлга туш и ролм адик. 
Ортидан юборилган к и ш и л а р ғайрат қил- 
мабдилар. Буларга ишониб ўтирм ай, ўзи- 
миз т аъ қ и б қ и л и ш и м и з к е р а к эди, деб 
пуш айм он бўлдик. Ф озил билим ли киши- 
лар им и здан Ш айх Зай ни дди н бу ғалаба- 
га „подшоҳи ислом “ деган т аъ р и х н и топ- 
ди. Кобулдан Мир Гису ҳам шу таърих- 
ни битиб юборибди. И лгариги м ана шун- 
дай ғ а л а б а л а р и м и з д а н бири Д и п а л п у р
фатҳига и к к и к и ш и „васъати раби ул-ав- 
в а л “ деган таъ р и хн и топди.
Б у ф атҳ м ана ш унд ай қў л га к и р гач, 
Р а а н а С а н г а а н и н г о р т и д а н в и л о я т и г а
т а ъ қ и б қ и л и б б о р и ш га сабаб й ў қ эди. 
Л а ш к а р н и тўхтатиб, Меватни забт этиш- 
га ҳ и м м а т қ и л д и к . М уҳам м ад А ли жанг- 
ж а н г , А ли Гуран ва А б дум ал и к қўрчи- 
ни ж у д а к ў п одам билан И л ё сх о н н и н г 
у ст и га ю бордик. У и к к и дарё о р аси да 
бош к ўтариб, К ў йи л ш аҳ ар ч аси н и ж а н г
қ и л и б э г а л л а г а н д и . К ў й и л ш аҳ ар ч аси - 
нинг ҳ о к и м и К и ч и к А л и н и уш лаб, бан- 
ди қ и л и б қ ў й г а н э к а н . Б и з ж ў н а т г а н
қ ў ш и н етиб б о р г а н и д а дош б ер о л м ай , 
қочибди. Б и р неча к у н д ан к ей и н Ограга 
етиб бордик. У ерга к и р и ш и м и з билан 
бу б ах ти қ ар о н и боглаб, ч и рм аб олиб кел- 
дил ар . Ж а з о с и н и олди.
У ндан к е й и н М еват т а р а ф л а р г а бо- 
риш к е р а к , деган ф и к р г а к ел д и к . Р а ж а б
о й и н и н г о л т и н ч и с и д а , ч о р ш а н б а к у н и
М еват ҳ о к и м л и г и ж о й л а г а г а н А л в а р га
бордик. У нинг х а з и н а с и н и осонлик би- 
л а н қ ў л г а к и р и т д и к . Б у в и л о я т ҳ а м
ҳ и м о я м и з д а г и м а м л а к а т л а р қ а т о р и г а
ўтгач , биз п о й т ах т га қараб йўл олд ик. 
М у ҳ а м м а д Ҳ у м о ю н г а Кобул на Бадах- 
ш о н га к е т и ш и г а р у х сат бериб, ў зи м и з 
м а р к а з г а борадиган бўлдик.
Т ў қ қ и з юз ўттиз тў р т и н ч и й и л и Хон 
Мирзо олам дан ўтди. Б а д а х ш о н ҳукум а- 
тини к ў з и м и з н и н г нури М уҳам м ад Ҳумо- 
юнга бериб эдик. У ш а й и л и р аж а б ойи- 
ни нг т ў қ қ и з и н ч и с и д а М уҳ ам м ад Ҳумо- 
ю нга ўгаа м а м л а к а т г а б о р и ш га р у хсат 
берилди. Ш у п а й т л ар и Б иб ан афғон бош 
к ў т а р г а н эд и. Қ о си м Ҳ у с а й н С у л то н , 
М уҳам м ад Қосим Бобо Қ а ш қ а , Абдулла- 
м у ҳ а м м а д н а й з а д о р , Ҳ у с а й н х о н ҳ ам д а 
Ҳиндустон а м и р л ар и д ан А ли х о н Фарму- 
л и й , М аликдод К ар ан ий , Т атархон ва Хо- 
н и ж а ҳ о н н и М у ҳ ам м ад С ултон м и р з о га
й ў л д о ш қ и л и б ю б о р д и к . У б а д б а х т
қ ў ш и н т а й и н л а н г а н и н и эш итиб, богаини 
қ ў л и г а олиб дунёдан ч и қ и б кетади.
У з и м и з у ш а й и л н и н г о х и р л а р и д а
Ф а т ҳ п у р ва Б а р и й н и а й л а н и б , О грага 
к е л д и к . Т ў қ қ и з юз ўттиз тў р ти н ч и йили 
К ўй и л н и то м о ш а қ и л и ш г а бордик. У ер- 
дан Санбалга овга ч и қ д и к . К ў ҳисто н ни 
сай р қ и л и б , д ор у л х и л о ф ага к е л д и к . Са- 
ф ар о й и н и н г й и ги р м а с а к к и з и н ч и с и д а
Ф ах р и ж аҳ о н б ег и м ва Х адича Султонбе- 
гим бола-чақаси билан Кобулдан келди- 
л ар . Б и з к е м а г а т у ш и б , у л а р н и кутиб 
ол д ик ва ва қ т н и я х ш и ў т к а з д и к .
Б и р оз вақтд ан сўнг Ч а н д ер и й ҳоки- 
ми М единий Рав ва Р а а н а л а ш к а р йиға- 
ётган эм и ш , деган хабар к ел д и . Б унд ай 
х аб ар л ар етиб к е л и ш и б илан олти-етти 
м и н г й и г и т н и
Ч и н Т е м у р С у л т о н г а
й ў л д о ш қи л и б К а л п и й ҳудудидан Чан- 
дерийга юборилди.
www.ziyouz.com kutubxonasi


БОБУ РНОМЛ
283
Ж у м о д ул-аввал о й и н и н г еттинчиси- 
да, ч о рш анба к у н и Ч ан д ер и й забт этил- 
ди. У нин г т а ъ р и х и н и „дорул-ҳарб“ деб 
топд ил ар. Ч ан д ер и й қ ў л га к и р г ач , уни 
С ултон Н о с и р и д д и н н и н г н а б и р аси Аҳ- 
м ад ш о ҳ га ин ъо м қ и л д и к .
Ж у м о д ул-авнал о й и н и н г ўн бирин- 
ч и си да, я к ш а н б а к у н и қай ти б дорул хи- 
лоф а — пой тахтга к и р д и к . Ундан илга- 
ри р о қ Ч а н д ер и й га борадиган эд ик, Раа- 
на л а ш к а р и билан олдинга юриб бизнинг 
х и з м а т и м и з д а г и л а р т у р ган И р и ж г а ке- 
либ, уни қ а м а л қ и л м о қ ч и бўлади. У ш а 
кеча у л у ғл ар д ан бири ун и н г т у ш и г а ки- 
риб қ ў р қ и т а д и . У у й қ у д ан сесканиб уй- 
ғониб к етад и, уни иситм а тута бошлай- 
ди. У ш а иситм ад а л а ш к а р г а ортга қай- 
ти ш н и буюради. Й ўлда унга а ж а л ҳам- 
роҳ б ўлиб, ж а ҳ а н н а м г а ю б ор ган и аён 
бўлди.
Б и з н и н г қ ў ш и н и м и з Б у р ҳ о н п у р да- 
рёсидан ў т аёт ган д а ш у н д ай хабар кел- 
ди: М аъруф , Бибан ва Б о я з и д Қ аннўж - 
д а н қ о ч и б , И р и ж г а к е л и б , Ш ам со б од
қ а л ъ а с и н и А б у л м у ҳ а м м а д н а йзаб о зд ан 
ку ч б ил ан тортиб о л и б д и л ар . Ш у боис 
ж и л о в н и ў ш а т ар аф га буриб, бир неча 
й и ги т н и ў зи м и зд а н о лдинроқ юбордик. 
Б у х абарн и э ш и т ган и д ан сўнг М аъруф
н и н г ў г л и Қ а н н у ж д а н қ о ч и б қ о л а д и . 
Б и б а н , Б о я з и д , М а ъ р у ф ҳ а м Г а н г д а н
ўтиб Қ а н н ў ж н и н г т ў гр и с и д а Г а н гн и н г 
к у н ч и қ а р т о м о н и д а н б о р и б , к е ч и к н и
тўсиб қ ў й и ш н и я т и д а ўти р ад и лар.
Т ў қ қ и з юз ў тти з беш ин чи й и л и , му- 
ҳар р ам о й и н и н г у ч и н ч и с и д а, ж у м а куни 
М и р зо А с к а р и й н и М ў л то н м а с л а ҳ а т и
у ч у н ч а қ и р т и р г а н д и к , К о б у л д а н етиб 
к е л и б , Г в а л и й а р д а и л т и ф о т к ў р с а т д и . 
Ў ш а к у н и Р а а ж а Б и к р а м а ж и т ва Ман 
С и н гн и н г и м о р а т л а р и н и ай л а н и б , пой- 
т а х т га ж ў н а б к е т д и к . Ў ш а о й н и н г йи- 
ги р м а б е ш и н ч и с и д а , п а й ш а н б а к у н и у 
ерга ки р и б бордик.
Раби ул-аввал о й и н и н г ўни нчиси да, 
д у ш а н б а к у н и М у ҳ а м м а д Ҳ у м о ю н д а н
э л ч и л а р к е л и б , и л т и ф о т к ў р с а т д и л а р , 
х а т ҳ ам ол иб к е л д и л а р . У нд а Т а н г р и
таоло бизга бир ўғил берган эди, отини 
А лъ ам он қ ў й д и к , деб битилганди. Б у исм 
менга ёқ м ад и . Ундан сўнг т у р к ва ҳинд 
ам и р л а р и н и чорлатиб, зиёф ат бердик. Б у 
зи ё ф ат д а ш а р қ т а р а ф д а г и в и л о я т л а р г а
ҳ о к и м и я т ўр нати ш к е р а к , деган масла- 
ҳ ат н и к е н га ш д и к . Мирзо А ск ар и й оғир 
л а ш к а р б илан о л д и н д а ж ў н а с и н . Ганг 
д арёси ни нг у тар аф и даги ам и р л а р унга 
йўлдош бўлиб, бу и ш га ж а ҳ д қ и л си н л ар . 
Раби ул-охир ойи ни нг еттинчисида, ду- 
ш а н б а к у н и М ир зо А с к а р и й г а ж ў н а б
к е т и ш и учун рухсат берилди.
У зи м и з Д аҳ п у р тар аф га овга отлан- 
д и к . Ж у м о д ул-аввал ойи н и н г учинчи- 
сида М аҳмуд И ск ан д а р н и н г ўгли Биҳар- 
ни олиб, гавғо-тўполон к ў т ар и ш нияти- 
га туш ган, деган хабар келди. Овдан қай- 
тиб, дорул х и л оф аг а — п ой тахтга туш- 
дик.
Ш у пайти Б а д а х ш о н д а н М уҳам м ад
Ҳ ум ою н ни нг эл ч и л ар и к ел д и. М актубда 
б и т и л и ш и ч а , М уҳ ам м ад Ҳ умоюн қирқ- 
э л л и к минг аск а р йиғиб, Султон Вайсни 
ўзига йўлдош қилиб, Сам арқандга бориш 
н и я т и г а туш ибди. Орада сулҳ сўзи ҳам 
бор. У нинг х ат и га ж авоб д а Тангри тао- 
лодан у м и д в о р м и зк и , ҳ ад ем ай Ҳиндус- 
тон ў л к а с и қ ў л га ки р а д и , деб ёздим, — 
х а й р и х о ҳ ва муносиб к и ш и л а р и м и з н и
Ҳ и н д у с т о н ў л к а с и г а қ ў й и б , ў з и м и з г а
мерос ў л к а м и з га борамиз. Б у ю риш да бу- 
тун х а л қ и м и з Ҳ умоюнга йўлдош бўлиб, 
ихлос кў р сат ад и л а р .
Ў ш а о й н и н г ўн е т т и н ч и с и д а , пай- 
ш ан б а к у н и Ж у у н д ар ёси д ан ўтиб, ша- 
р қ қ а қ ар аб ж ў н а д и к . Ў ш а к у н и Банго- 
л а во р и си б ў л ган Н у с р а т ш о ҳ д а н элчи- 
л а р к ел и б , т о р т и қ л а р к е л т и р и б , қ у л л и к
и зҳо р қ и л д и л а р .
Ж у м о д ул-охир о й и н и н г ўн т ў қ қ и - 
з и н ч и си д а, душ анба ку н и Мирзо Аска- 
рий келиб бизни кўрд и. Сиз л аш к ар и н - 
гиз билан Ганг д ар ёси ни нг нари ги тара- 
фида тўх танг, деб фармон бердик. Огра 
я қ и н и д а И с к а н д а р С у л т о н н и и н г ў ғл и
М а ҳ м у д х о н н и н г ш и к а с т т о п г а н л и г и
ҳ а қ и д а хабар етиб келди. Ғозипур ерла- 
р и гач а бориб, Б а ж п ў р ва Б аҳ ат д а тўхта- 
дик. У ш а ерда Б и ҳ а р ви л о я т и н и Мирзо 
М уҳам м ад Зам о н га бердик.
Р ам азо н ойи ни нг еттин чи сид а, пай- 
ш анба к у н и Б ан го л а ва Б и ҳ ар д ан хотир 
ж а м бўлиб, С ар в аар т ар а ф г а Бибан ва 
Б о я зи д н и даф қ и л и ш учун ю р иш бош- 
л ад и к . Б у ға н и м л а р билан ж а н г қ ил и б, 
у л а р г а ш и к а с т е т к а з д и к . Ундан кей ин 
Х ар ий д ва С еканд ар пу р н и сайр қ ил и б,
www.ziyouz.com kutubxonasi


284
БОБУ РПОМЛ
бу в и л о я т л а р д ан х о т и р ж а м бўлиб, илғ- 
ор б и л ан п о й т а х т г а қ ар аб ж ў н а д и к ва 
оз фурсатда у ерга кири б к ел д и к .
М уҳам м ад Ҳ ум ою н, бир й и л д и р к и , 
Б ад ах ш о н д а, д и й до р и м и зд ан айро туш- 
ганди. Б изни соғиниб, Б ад ахш онни куё- 
ви Мирзо Сулаймонга топш ириб, бир кун- 
да Кобулга кел ад и. Мирзо Комрон ҳам 
Қандаҳордан Кобулга келган экан. Ийд- 
гоҳда учраш иб цолиб, ҳайрон бўлиб, ке- 
л и ш и сабабини сўрабди. М уҳаммад Ҳумо- 
юн ҳам бизни соғинганини айтиб, Мирзо 
Ҳиндолни Кобулдан Бадахш онга юбориб, 
бизнинг тарафга келаверибди. Бир неча 
кунда дорул хилофа — Ограга етиб кела- 
ди. Б и з унинг онаси билан отини айтиб, 
сўзлаш иб ўтирган эдик ҳам ки , келиб қол- 
д и . К ў н г и л л а р г у л я н г л и ғ о ч и л и б ,
к ў зл ар чироғдек ёришди. Ҳ ар куни зиё- 
фат бериларди. К ейин унинг ўзига тўй 
бериб, хурсан дчи ли к қ и л д и к . А нча пай- 
тгача бир ерда бўлиб, бир-биримиз билан 
дўстона муносабатда бўлдик. Ҳ ақ и қатд а, 
суҳбатда тенги йўқ эди 
ва агар комил 
инсон дейиш м ум кин бўлса, у — ўш а эди.
М у ҳ а м м а д Ҳ у м о ю н Б а д а х ш о н д а н
к ел ган ва қ т л а р и Кош ғар хонлари д ан ва 
бизга қ а р и н д о ш л и ги ҳам бўлган Султон 
Саидхон Р а ш и д х о н н и Ё р к е н т га қў йи б , 
х о м х а ё л л и к қ и л и б Б а д а х ш о н том онга 
ж ў наб ди . У Б ад ах ш о н га етгунича, ундан 
и л гар и р оқ Мирзо Ҳ индол бориб Қ ал ъ аи
Заф ар га ки р г ан экан . Султон Саидхон у 
ерни уч ой қ а м а л қи л и б , қ ў л и д а н ҳеч 
иш к ел м ай , ортига қай ти бди .
Б ад ах ш о н н и к о ш ғ а р и й л а р эгаллади- 
л ар , деган хабар бизга етиб келди. Б из 
Х о ж а Х а л и ф а г а Б а д а х ш о н г а б о р и б , 
қ ў л и д а н ни м а к ел са, қ и л с и н , деб фар- 
мон б е р д и к . У ф а ҳ м с и з л и к д а н қ а б у л
қ и л м а д и . М у ҳ а м м а д Ҳ у м о ю н г а : „Сен 
борсанг қ ан дай б ў л а д и ? “ — деб ай тд и к. 
У: „Ф арм он га чора й ў қ , л ек и н ўз ихтиё- 
рим билан дийдордан а й р и л м а й м а н , деб 
а ҳ д қ и л г а н м а н “ , — д ея ж а в о б берди. 
Ш у ни нг учун Мирзо Сулайм онга Бадах- 
ш онга бориш га рухсат берилди. Ш ундай 
бўлса-да, Султон Саидга бизда си зн и н г 
қ ан ч а ҳ а қ қ и н г и з борки, сиз бундай қил- 
д ин гиз, ж у д а ғал ат и бўлди, деб ёздик. 
Д арҳол М ирзо Ҳ индолни ч ақ и ри б, Мир- 
зо С улайм онни юбордик. Агар ҳ у қ у қ н и
назарда тутиб, Б ад ах ш о н н и ф арзандим из
С у л а й м о н м и р з о г а б е р с а н г и з я х ш и
бўларди, дедик. И лло, биз гуноҳни ўзи- 
м издан соқит қ и л и б , меросни меросхўр- 
га т о п ш и р д и к , билсинлар.
М ирзо С ул ай м он у н д ан и л га р и Ко- 
булга етиб боради. Б а д а х ш о н н и душ ман 
қ ў л д а н бериб, у ер д а о м о н л и к бўлган 
экан . Мирзо Сулаймон Б ад а х ш о н г а бор- 
ганидан сўнг, Мирзо Ҳ индол Б адахш он- 
ни унга топш ир и б, ўзи Ҳ индустонга йул 
олади.
М уҳам м ад Ҳ ум ою нга ўзи ж о й л а ш га н
ер — Санбалга к е т и ш и учун рухсат бе- 
р и л д и . О лти о й г а ч а ў ш а е р д а т у р д и . 
К ў р и н и ш и ч а, у ж о й н и н г ер ва суви унга 
ё к м а д и . У ни и с и т м а т у тар э к а н , бора- 
бора у зо қ ч ў з и л а д и г а н б ў л и б д и . Б у ни 
э ш и т и ш и м б илан Д еҳ л и га олиб келиш - 
л а р и н и ва у ердан к е м а г а солиб олиб 
к ел с и н л а р , бу ерда у н и з и й р а к ҳаким - 
л а р к ў р и б , д а р д и г а д аъ н о ц и л с и н л а р , 
деган ф арм он берилди. Б и р неча кунда 
уни дарё йўли билан олиб к е л д и л а р ва 
табиблар ҳар қ а н ч а дори-дармон берма- 
син, я х ш и бўлм ади. У луғ к и ш и л а р д а н
Мир А бдулқосим , бундай д ар д л ар га би- 
рор я х ш и нарсани сад ақа қ и л и б бериш 
к е р а к , ш унда Т ангри таоло ш иф о бера- 
ди, деб айтди. М енинг к ў н г л и м г а келди- 
к и , М уҳам м ад Ҳ у м о ю н ни нг м ендан бо- 
ш қ а я х ш и нарсаси йўқ. Мен ўзим унга 
тасад д уқ б ўлайи н, Худо қаб ул қ и л си н , 
дедим. Х ож а Х ал и ф а ва б ош қа я қ и н л а р : 
М у ҳ а м м а д Ҳ ум ою н с и ҳ а т т о п а д и , сиз 
нега бу сўзн и т и л и н г и з г а к е л т и р а с и з , 
д ей и ш д и . М ақсад ш у к и , дунё м олидан 
я х ш и с и н и сад ақ а қ и л и ш к ер ак. Бас, уш а 
И б р о ҳ и м б и л а н б ў л г а н у р у ш д а қ ў л г а
к и р и т и л га н олмосни М уҳам м ад Ҳумоюн- 
га ин ъо м қ и л г а н эдингиз, ў ш а олмосни 
с а д а қ а қ и л и ш к е р а к , д е й и ш д и . У н и н г 
эвазига дунё м олини бериш қан д а й бўла- 
ди, мен унга ў зи м н и фидо қ и л у р м а н к и , 
у ж у д а м у ш к у л аҳволда қо л иб д и, деган 
сўзлар т и л и м га келди. Ундан ни м а ўтган 
бўлса, ў зи м га олам ан, ун и н г к у ч и г а куч, 
бардопш га бардош бўлам ан. Ў ш а ҳолат- 
га кири б , уч қ а т л а бош идан айланиб, ҳар 
қан дай дардин г бўлса, мен олдим, дедим. 
Ў ш а зам о н мен оғир б ў л д и м , у ен ги л
тортди. У соғайиб ўрни дан турди. Мен 
нохуш бўлиб й и қ и л д и м . Д ав л а т аъён- 
л ар и ва м а м л а к а т арбобларини чорлаб,
www.ziyouz.com kutubxonasi


БОБУРНОМА
285
б ай ъ ат (аҳд-паймон) қ ў л л а р и н и Ҳумоюн- 
н и н г қ ў л и г а топш ири б, у ў р ни м д а қола- 
диган в а л и а ҳ д э к а н л и г и н и т яй и н л а д и м . 
Т ах т н и унга т о п ш и р д и м . Х о ж а Х ал и ф а, 
Қ ан б ар А ли бек, Т урди бек, Ҳ индубек ва 
б о ш қа к и ш и л а р ҳам бу н а си ҳатл ар и м д а 
бор эдилар, ҳ ам м аси қабул қ и л и б , ҳеч 
ни м а д еёл м ад ил ар .
В а р а қ л а р н и қ ор ал о вч и — котиб ай- 
т а д и к и , т ў қ қ и з юз ў тти з еттин чи йи ли, 
ж у м о д у л -а в в а л о й и н и н г о л т и н ч и с и д а
ў ш а подш оҳ ўа қ ў л и билан обод қ и л га н
Ч аҳ о р б о ғд а аҳ в о л и ўзгари б, бу бевафо 
о л ам н и т а р к этди.
З а м о н н и н г доно к и ш и л а р и т а ъ р и х , 
м ар си я , қ аси д а ва т а р к и б л ар битдилар. 
Ш у ж у м л а д а н , М авлоно Ш иҳоб Муам- 
мойи м ан а бу м исрадан т а ъ р и х топди: 
„Ҳ умою н буд вориси м у л к и в а й “ *.
У қобил под ш оҳ н и н г я х ш и л и к л а р и -
ни айтиб ва ёзиб т у гати ш м аҳол. Л ек и н
л ўнд а қи л и б ай тган д а, уни нг асли зоти- 
да м ан а бу с а к к и з си ф ат ҳам м а ва қ т му- 
ж ассам эди: бири нчиси ш у к и — муваф- 
ф а қ и я т л а р и б аланд эди; и к к и н ч и с и — 
ҳ и м м ат и а р ж у м а н д (а з и з ҳ и м м ат л и ) эди; 
у ч и н ч и с и — нилоят олмоқ; тўртинчиси
— в и л о я т сақ л а м о қ ; беш ин чи си — маъ- 
м у р л и к ; ол тинч иси — Т ангри таоло бан- 
д а л а р и г а т у р м у ш к е н г ч и л и г и ( я х ш и
аҳвол) н и яти ; еттин чи си — л а ш к а р н и н г
к ў н г л и н и қ у л г а олиш ; с а к к и а и н ч и с и — 
адолат қ и л м о қ л и к .
Ф а з и л а т бобида к а м ч и л и г и йўқ эди, 
н азм ва насрни т у р к и й ва ф орсийда ай- 
т и ш д а тенгсиз эди. Хусусан, т у р к и й де- 
вони бор. Унда я н ги м а ъ н о л а р ҳам то- 
пиб, ш е ъ р л а р ай тган . „ М у б а й й и н “ деб 
н о м л а н г а н м а с н а в и й к и т о б и ҳ ам бор. 
Т и л б и л а д и г а н доно к и ш и л а р ор аси да 
у н и н гд ек л ат и ф (гў зал ) сўз ай тувчи йўқ. 
Х о ж а А ҳр о р ай тга н „В о л и д и я" рисола- 
си ни ш у подш оҳ назм қ и л и б д и . Ушбу 
китоб „Б о б у р и я " бўлиб, Б а й р а м х о н н и н г 
ў гди М и р з о х о н г а т у р к и й д а н ф о р си й га 
т а р ж и м а қ и л и ш н и б у ю р д и л а р , т о к и
т у р к и й б и л м а г а н к и ш и л а р г а осон бўл- 
пин, Ул п о д ш о ҳ н и н г м у с и қ а и л м и д а н
ҳам хабари бор эди ва мана бу рубоий 
ни ф орсийда ай тган эдилар:

Download 11,32 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   177   178   179   180   181   182   183   184   185




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish