156
БОБУРЛОМЛ
бўлгач, бир неча ш а й х ва м улля унинг
о л д и га келиб: „А в л и ё Қутб биз б илан
м у о м а л а қ и л д и . С енга „ Ҳ и з а р б у л л о ҳ “
( О л л о ҳ н и н г ш е р и ) л я қ а б б ў л д и . Сен
ўзбакни енгасан!“ дейиш ади. У бу сўзлар-
га иш ониб, бўйнига ф ута солиб, шукр-
л а р қ и л и б д и . У ш б у с а б а б л а р г а к у р а ,
М уҳаммад Б у ру нд у қни нг м аъ қ у л йўл-йў-
р иғига ам ал қ и л м а й , на қу рго н ни ҳим оя
қ и л и п т и , на уруш я ро ги н и созлабди, на
қ аро ву л , на ёв кел ган и д ан хабардор қи
лунчи, о го ҳ л ан ти р у в ч и к и ш и л а р н и қў-
й и п т и , на ган и м кел са к ў н г и л д а г и д е к
у р у ш а д и г а н ҳ а р б и й г а ф д а т а р т и б ва
қоида ўрнатибди.
Охир-оқибат улар Ш айбоқхон муҳар-
рам ойи Мургобдан ўтиб, Серкой тупро-
ғига я қ и н етгандагина хабардор бўлади-
лар. Саросимяга тушиб, ҳеч иш қ и л а ол-
м ай д и л а р . Н а элни йи ға о л ад и л ар , на
ж а н г сафини туза оладилар. Тўгри кел-
ган тараф дан ёвга қараб юраберадилар.
З у н н у н а р г у н у ш б у х у ш о м а д г а у ч и б ,
қ и р қ - э л л и к м ин г ў зб ак н и н г қ а р ш и с и га
юз-юа эл л и ктач а киш иси билан Қора Ра
ботда туради. Ганим кўп к и ш и с и билан
етиб келибоқ буларни енгади. Зун н ун н и
тутиб, ўлдириб, бош ини к есади лар.
М и р зо л ар н и н г о н а л а р и , опа си н ги л
ва аёл л ари ҳам да х ази н аси — ҳам м аси
О лақўрғон номи билан м а ш ҳ у р бўлган
И хтибриддин қ а л ъ а с и д а эди. М ирзолар
ш аҳ ар га кеч етиб борадилар. Я рим ке-
ч агача отларин и тиндириб у х л ай д и л а р .
С аҳ ар в а қ т и ш а ҳ а р н и т а ш л а б
ч и қ и б
кет ад и л ар . Қўргон б ер к и т и ш н и хаёлла-
р и г а ҳ ам
к е л т и р о л м а й д и л а р . М у н ч а
м уддат ва ф у р сатд а о н а л а р и ва эгачи-
с и н г и л л а р и н и , к ўч ва бола-чақани ҳам
олиб ч и қ м а й ўзб ак к а а с и р л и к к а таш лаб
қочадилар. Қўрғонни м устаҳкам қилмоқ-
ни у й л ам ад и л ар ҳам.
П о я н д а С ул то нб еги м , Х а д и ч а б е ги м
б о ш ли қ Султон Ҳ усайн м и р зо н и н г аёл-
л ар и ва Б ад иуззам он м ирзон инг, Музаф-
фар м ирзон инг аёл л ар и ва бола-чақала-
ри — барчаси, м и р зо л ар н и н г х ази н ал а-
ри ҳ ам д а бор уй а н ж о м у ск у н ал ар и Ола-
қўргоннинг ичида эди. Қўрғонни кў нгил
д аги дек м у ст аҳ к ам ва сар анж о м қ и л м а-
ган э д и л а р . Қ у р ғо н га м адад б ў л г у л и к
й и ги т л а р ҳам етар л и эмас эди. Мазид-
б е к н и н г у к аси О ш и қ М у ҳ ам м ад арғун
я ёв , л а ш к а р д а н қочиб к ел и б қ ў р ғо н га
к и р д и . Б у л а р А л и х о н А м ир У м а р н и н г
ў ғл и , Ш ай х М уҳам м ад Абдулло бакавул
(ош паз), М ирзобек К а й х и с р а в и й ва Ми-
р а к и к ў р девон эдилар. Ш айбокхон кел-
гач, и к к и -у ч к у нд ан сўнг гиайх ул-ислом
ва зодагон лар аҳд ва ш ар т қ и л и б , таш -
қ и қ ў р ғ о н н и н г к а л и т л а р и н и олиб борди-
л ар. Қ ур ғо н ни м ана ш у Огаиқ М уҳам-
мад ўн олти-ўн етти кун сақ л ад и . Т аш қ-
а р и д а н — Отбояори т а р а ф и д а н т е ш и к
очиб, ўт қўйиб, қў р ғо н д евори нин г бир
м инорасини у ч и р д и л ар . Қўрғон эли шо-
ш ил иб қолиб, қ ў рғо н н и с а қ л а й олмади-
л ар , олдир д ил ар .
Ш айб о қх о н Ҳ иротни олган дан сўнг,
бу п о д ш о ҳ л ар н и н г авлод-аж доди билан,
н а ф а қ а т бу ж ам о а, б ал к и бутун х а л о й и қ
б и л а н ём о н қ и л д и . Қ и ш л о қ и ва о л ам
к ў р м аган бу одам беш к у н л и к ўтар дунё
учун бундай ёмон от қозонди. Ш айбоқ-
хондан х у н у к х а т т и -ҳ а р а к а т ва я р ам ас
қ и л и қ л а р Ҳ иро тд а содир булди: аввало,
ч и р и к дунё учун Х ад ич а бегимни Ш оҳ
М а н с у р б а х ш и . . . г а т о п н ти р и б , т у р л и
аз о б л а р га солди. Я н а Ш а й х П у р о н д ек
вал и й ва ази з к и ш и н и м ўғул Абдулваҳ-
ҳобга тутдирди, ҳ ар ў ғл и н и я н а бир ки-
ш и га ту тд и р д и , я н а а ҳ л и ш еъ р ва ис-
теъдодни Мулло Б и н о и й га топш ирди.
Хуросон з а к и й л а р и орасида бу ҳ ақ д а
бир қ и т ъ а ш у ҳ р а т топди:
Do'stlaringiz bilan baham: