Олий ва ўрта махсус таълим вазирлиги



Download 2,96 Mb.
Pdf ko'rish
bet3/46
Sana19.02.2022
Hajmi2,96 Mb.
#459978
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   46
Bog'liq
НУТҚ МАДАНИЯТИ

с ў з
одоби ҳ ақ и д ад и р . М уал л и ф
ф а р з а н д и г а қ и л ган н а с и ҳ а т л а р и о р қ а л и ў қ у в ч и н и ёқи м ли , 
м у л о й и м .ў р и н л и с у зл аш га, б еҳ у д а г а п и р м а с л и к к а ундайди. 
С у зл ага н д а уйл аб , ҳ а р б и р ф и к р д а н к е л и б ч и қ а д и га н х у л о сан и
к ў з ол ди га к ел т и р и б , га п и р и ш к е р ак л и ги н и , к и ш и к а м т а р
б у л и ш и .ў зи н и х а л қ о р а с и д а од ди й
т у ти ш и л о зи м л и ги н и
эсл ати б , м аҳ м ад о н ал и к қ и л и ш , к ў п га п и р и ш д о н о л и к б ел ги с и
эм асл и ги н и ш у н д ай и ф о д ал ай д и . «Эй ф а р за н д , се н ҳ ар қ ан д ай
н о т и қ б ў лсан г ҳ а м гў з и н г н и б и л ган л ар д а н п а с т р о қ тутгил, т о к и
сў з б и л и м д он л и ги в а қ т и д а б ек о р б ўли б қо л м агай сан . К ўп билу,
о з сўзла, кам б и л с а н г ,к ў п сўзл ам а. Ч у н к и а қ л с и з к и ш и кўп
1 Қаранг Т Қудратов Нути^ мадаиияти асослдри. -Т. 1993. 7-бет.
5


сў зл ай д и ,д еган л ар к и , ж и м ў т и р и ш сал ом атл и к сабабиди^). К ўп 
сў зл о в ч и ақлли одам б ў лса ҳ а м ,х ал қ у н и а қ л с и з дейди...». .
У луғ ш о и р Ю с у ф Х ос Ҳ о ж и б т у р к и й х а л қ л ар н и н г ХП 
аср д аги а ж о й и б б ад и и й ёд горли ги бўлган «Қ утадгу билиг» 
(«Бахт к ел т и р у в ч и билим ») а с а р и д а с ў зл ар н и тўгри т ан л аш ва 
тў гр и қўллаш ҳақи д а: «Билиб с ў зл а с а сўз б и л и г санал ур» д еган
эди. Қ и с қ а сў зл аш , с ў зл а р га и л о ж и б о р и ч а к ў п р о қ м аъ н о
ю к л аш ҳақи да:
У гуш с ў зл а м а с ў з б и р о р с ў зл а оз,
Т у м ан с ў з т у гу н и н и б у б и р с ў зл а ёз,
д ей ди . М азм у н и : с ў зн и кўп с ў зл а м а .к а м р о қ сўзла. Т ум ан (минг) 
сў з ту гу н и н и ш у б и р с ў з б и л ан еч. Г ап и ри ш дан м ақ са д
с ў зл о в ч и к ў зд а ту тган н арса, ҳод иса, в о қ е а л а р н и ти н гл о вч и га 
тўғри , т а ъ с и р ч а н е т к а зи ш д а н и б о р ат. Ш ун д ай эк ан , н у т қ н и н г 
тў ғри ли ги , р а в о н л и ги ва м а н т и қ и й л и ги га эр и ш и ш
м уҳим
а ҳ а м и я т
к асб
этади . 
М у т а ф а к к и р
сў зл о вч и н и
т и л н и н г 
аҳ а м и я т и н и
тзпииунган 
ҳолда, 
ҳ овли қ м асд ан , 
с ў зн и н г
м а ъ н о л а р и н и я х ш и англаб, н у тқ н и р а в о н қи ли б т у зи ш г а
ч ақ и р ад и .
А диб А ҳм ад Ю гн ак и й (XII—
XIII) ҳ ам сў зл аган д а н у тқн и
ўй лаб , 
ш о ш м асд ан
ту зи ш га, 
к е р а к с и з, 
я р а м ас
с ў зл ар н и
и ш л атм асл и к к а , 
м а зм у н д о р
сў зл а ш га
ч ақ и рад и . 
Н отў гр и
ту зи л га н н у т қ т у ф а й л и к е й и н х и ж о л а т ч е к и б ю рм агин , д еб
с ў зл о в ч и н и о го ҳ лан ти ради :
Ў қуб с ў зл а с ў зн и э в а сўзлам а,
С ў зу н г к и з л а кед и н , б о ш и н г ки зл ам а.
М азм у н и : (С ў зн и ў қ и б сўзл а, ш о ш и б гапирм а, к е р а к с и з
я р а м а с
с ў зл а р н и
яш и р , 
я р а м ас
гап и н г 
т у ф ай л и
к е й и н
б о ш и н гн и я ш и р и б ю рм а) 2
Н у тқ од оби д еб ю р и ти л га н қ о и д а ва кў р с атм алард а содда 
в а ў р и н л и гап и р и ш ,қ и с қ а в а м азм у н д о р сўзлаш , эзм ал и к , 
л а қ м а л и к н и қоралаш , к е к сал ар , у ст о зл а р олдида н у тқ о д о б и н и
сақл аш , 
тўгри, 
р о с т
в а
д ад и л
гап и ри ш , 
ёл гон чи л и к, 
ти л ё гл а м а л и к н и қ о р а л а ш в а б о ш қ а ш у к а б и м авзу л ар д а сў з 
б о р ад и .
1 Қаранп.Т.Қудратов, Ўша асар, 9-бет.
2
Аҳмад Юпикий. Ҳнбатул - ҳацойнқ. -Т. 1971, 78-бет.


Ў рта О с и ё н о т и қ л и ги н и н г ў зи га х ос х у су си я т л ар и ш ун д ан
и б о р а т
эдики, 
у, 
эн г 
аввало, 
ў ш а
д авр
т у зу м и н и н г
м а н ф а а т л а р и г а х и зм а г қ и л а р эди. Бу д ав р д а н о т и қ л и к с а ъ н а т и
у с т ал а р и н и надим лар, қ и ссагў й л ар , м асал гў й л ар , б ад и ҳагўй лар, 
қ и р о атх о н л ар , м уам м огўй лар, в о и зл ар , гўянд алар, м аддоҳлар, 
қ а с и д а х о н л а р деб ю р и ти л и ш и ҳам а н а ш у н д ан далолат б ер ад и . 
А ммо ти л н и н г я р а т у в ч и с и х а л қ э к а н л и г и н и ва уни нг, эн г 
аввал о, х а л қ қ а х и зм а т қ и л и ш и н и т ў тр и англ овчи соглом
ф и к р л и к и ш и л ар у н и н г и ж т и м о и й м о ҳ и я т и н и д ои м о т ў тр и
т у ш у н и б к ел ган л ар. 
Н а в о и й н и н г д авл д т а р б о б и с и ф а т и д а
м е ҳ н а т к а ш х ал қ олди да қ и л га н ч и қ и ш л а р и , у н и н г т и л ҳ а қ и д а
а й т ган ф и к р л а р и б у н и н г д ал и ли ди р. А лиш ер Н а в о и й н и н г
« М у ҳ о к ам ат ул-лугатайн», 
«М аҳбуб ул-қулуб», 
« Н азм ул - 
ж а в о ҳ и р »
а с а р л ар и у з б е к ти л и д а 
н у т қ тузхш ш инг гў зал
н ам у н а л а р и б ўли ш и б и л ан б и р га у н и н г м у кам м ал л аш ш п и га 
ҳ ам к а т т а ҳ и с с а қўш ди. У у з и н и н г «М аҳб уб ул-қулуб» а с а р и д а
ш у н д ай д ей ди : «Тил м у н ч а ш а р а ф б и л а н у т қ н и н г олати дур в а 
ҳ а м
н у тқ д и р к и , 
га р
н о п и с а н д
з о ҳ и р
бўлса, 
т и л н и н г 
о ф а т и д у р ...» 1 
я ъ н и , 
т и л
ш ун ча 
ш а р а ф и
б и л ан н у т қ н и н г 
қу р о л и д и р , агар у ў р и н с и з и ш лати лса, т и л н и н г о ф ати д и р .
А ли ш ер Н ав о и й м ай и н , ёқи м ли , ш и р а л и о во з б и л ан
с ў зл аш од оби ҳ а қ и д а ш ун д ай ёзад и : - ^ С ў з н и кўн глун гда 
п и ш қ о р м а гу н ч а ти л га кел ти р м а, ҳ а р н а к и м кўн глун гда бўлса, 
ти л га 
сурм а». 
М а зм у н и
(«С ўзни 
к ў н гл и н гд а 
п и ш и ти б
о лм агун ча, сўзлам а, кў н гл и н гд а бўлган ҳ а р қ а н д а й ф и к н и ҳам
а й т а б ерм а»).
Ў з б е к б ад и и й н у т қ и т а р и х и д а З а ҳ и р и д д и н М уҳам м ад
Б о б у р ал о ҳ и д а ў р и н тутади. Ш о и р н и н г н а зм и в а «Б об у р н о м а» - 
с и ў з б е к н у т қ и н и н г гў зал н ам у н ал ар и д и р . Б об ур ў зи ҳам м аб оп
ё з и ш б и л ан б и р га б о ш қ а л а р га ҳ а м ш у н д ай и ш т у ти ш н и
м асл аҳ ат б ер ад и . Ж у м л ад ан , ўғли Х у м о ю н га ёзга н б и р х ати л а 
б и р о в г а ю б о р и л г а н м а к т у б н и м у а л л и ф н и н г ў з и б и р н еч а б о р
ў қ и б к ў р и ш и га, у н и н г равон л и ги га, с ў зл а р н и н г к ў зд а тути лган
м а ъ н о н и т ў ғр и ак с э т ги р гай л и ги га иШ онч ҳ о с и л қи л ган и д ан
сў н г ж ў н а т и ш г а ч ақ и р ад и .
К ў р и н а д и к и , Ш а р қ м у т а ф а к к и р л а р и н о т и қ олди га т и л н и
п у х т а ў р ган и ш , у н и н г л у гав и й б о й л и ги ва гр ам м ати к аси н и
п у х т а эгаллаш , м а н т и қ л и с ў зл а ш н и ў р г а н и ш , н у тқн и и ч ки
(м азм ун) ва т а ш қ и (ш акл) к ў р и н и ш и г а .б и р д ай эъ т и б о р б ери ш , 
г ў за л ва т а ъ с и р ч а н н у т қ т у з а би ли ш , т и л б о й л и к лар и н и
м ақ с а д га м у в о ф и қ ҳ ам д а ў р и н л и
и ш л ати ш в а зи ф а л а р и н и
1 Қаранг Р.Қўнгуров, Э.Бегматов, Ё.ТожиевУша &сар, 8-бет


қў яд и л ар в а у л а р н и н г и ж р о с и н и кузатад и л ар , ч уқур таҳли л 
этади л ар.
«Н утқ 
м ад ан и я ти
асослари » 
ф а н и
у зб е к
ти л ш у н о сл и ги н и н г 
ў зи га
хос 
ам ал и й
со ҳ аси д и р. 
У 
ти л ш у н о сл и к н и н г н а за р и й ф а н л а р и д а н олинган б и л и м л арга 
су я н ган ҳолда т ў гр и ва ч и р о й л и н у т қ ту зи ш й ўлл ар и н и
ў ргатад и . У тил, ти л норм ал ари , нутқ, н у тқн и н г си ф атл ар и , 
н у т қ и й услублар, н у т ғ д а уч р аш и м у м ки н бўлган к ам ч и л и к ва 
хато л ар , н у т қ н и н г т а л а ф ф у зи г а д о и р м уам м олар ю заси д ан
б аҳ с 
ю ри тади. 
Н у тқ
м а д ан и я ти
ҳам
ф а н
с и ф а т и д а
ўз 
т е к ш и р и ш о б ъ е к т а
ва в а зи ф а л а р и г а эга. У нинг т е к ш и р и ш
п р е д м е т а н у т қ н и н г т и л қури л и ш и , а д аб и й ти л м е ъ ё р л ар и
(норм алари) ва н у тқ н и н г к о м м у н и к а т и в (алоқа учун керакли ) 
ф а зи л а т л а р и д и р . Н у тқ м ад ан и яти н а за р и я с и д а ти л н о р м а си
м а р к а з и й туш ун чад ир. Т и л м ад ан и я ти н и н г а с о с и й т е к п ш р и ш
о б ъ е к т и ад а б и й т и л н о р м ал ар и , а со си й в а зи ф а с и э с а у ш б у 
н о р м ад аги и к к и л ан и ш л ар н и б а р т а р а ф эти ш бўлм оғи к ер ак .
Ш у н д ай
қи либ , 
н у тқ
м ад ан и яти
ф а н и
ад аб и й
тил 
м е ъ ё р л ар и н и , у н и н г т ар и х и й л и ги н и , т а р а қ қ и й эти б б ори ш и
у н д аги б а ъ з и б и р л и к л а р н и н г эс к и р и ш и , улар ў р н и д а янги 
н о р м ат и в б и р л и к л ар н и н г пай до б ў л и ш и н и ку зати б , қ а й д этиб 
б орад и. Б и р о қ б у ф а н ад аб и й н о р м а л а р н и яратм ай д и , б аъ зи
б и р ҳ о д и сал ар н и н о р м а с и ф а т и д а м а ж б у р а н к и р и тм ай д и . 
Б ал к и
ў з б е к
м иллий 
адаб и й
т и л и
ф ао ли яти н и , 
у н и н г 
р и в о ж л а н и ш и н и к у зат и б боради, о б ъ е к т и в қ о н у н л а р и н и к а ш ф
этади , ш улар асо с и д а т ав си я л а р б ер а д и .1
«Н утқ м ад ан и яти асослари » ф а н и ҳ о зи р ги зам о н у з б е к
а д а б и й ти л и н и ў р га н а р зк ан , ш у ад а б и й ти л а со си д а вуж уд га 
к ел ад и ган б ар ч а н у т қ турлари , ад а б и й т и л га асос бўлувч и х а л қ
т и л и
ш ев а л а р и
хам
у н и н г 
о б ъ е к т и га дахлдорди р. 
Н у тқ
м ад ан и я ти со ҳ а си адаб и ётш у н о сл и к, п о эти к а,эст ети к а, эти ка, 
п ед агоги ка, м антиқ, руҳш ун осл и к, си ё с а т ш у н о с л и к со ҳ ал ар и
б и л а н б огли қ. М иллий м у стақ и л л и к м а ф к у р а с и н и н г т а р к и б и й
қ и с м и ҳ и со б л ан м и ш Д авлат ти л и с и ё с а т и в а у н га ои д ҳуқ>т<;ий 
ҳ у ж ж а т л а р н у тқ м ад ан и я ти н и н г 
а со си й аш ёл ари д ан д и р. 
Н о т и қ л и к в а в о и зл н к сан ъ т и га о и д асар л ар , ў з б е к м ад ан и й
н у т қ и га асос 
бўлган м иллий 
ад аб и й м ер о с н ам ун алари , 
ў з б е к
м и ллий ҳ у ж ж атч и л и ги
ҳ ам д а
д авл ат ти л и д а 
и ш
ю р и т и ш
қ о н у н - қои д ал ар и м а ж м у а с и
ф а н н и н г
а со си й
о б ъ е к т л а р и д а н д и р .
1 Қаранп Т.Қудратов.Ўша ах:ар. 15-16-бетлар.


К ей и н ги
йи ллард а олий 
ў қ у в 
ю р т л ар и н и н г 
б а р ч а
ф а к у л ьтетл ар и д а 
«Ў қитувчи 
н у тқ
м адан и яти » 
ф а н и н и н г
ў қи ти л аётган л и ги
қ у в о н а р л и
ҳолди р. 
Ёш
авл одн и
тарби51лаш дек ўта м асъ у л и я тл и в а з и ф а н и б у й н и га о л аётган
т а л а б а н и н г 
ў з 
ф а н и н и
ч у қ у р
у р га н и ш и н и н г у зи е т ар л и
эм ас. Ч у н к и «ўқи ту вч и н и н г н у т қ и у тм ас, н оч ор булса, у н и н г
б и л и м и қан ч ал и к ч у қ у р в а т у гал б у лм аси н , у зи га ҳам азо б , 
у қу вч и ш у р л и к к а ҳам азо б . О н а ти л и д а пухга, лунда ва 
ш и р а д о р н у т қ т у за олиш м а л ак аси ва м аҳ о р ати м а т е м а т и к а
у ҳ и т у в ч и с и учун ҳам , о н а ти л и у қ и т у в ч и с и учун ҳ ам б и р д ай
за р у р и й ф ази л атд и р . Ў қ итувчи 
1
у з а л , у зн и ҳам, сў зн и ҳам
қ и й н ам ай д и ган
р ав о н
ва 
и ф о д а л а р г а
бой 
н у т қ и
б и л ан
у қ у в ч и л ар н и м аҳли ё этиб, б е р м о қ ч и бўлган б и л и м и н и ё ш
и н с о н ш у у р и га о со н .\и к б и л ан олиб ки р ад и . З отан , о н а т и л и
м и лли й
м аъ н ав и я т и м и зн и н г, 
. д у н ё н и
т е р а н
и д р о к
э т и ш и м и зн и н г з а м и н и д и р » .1
Ҳ о зи р ги у зб е к ад аб и й т и л и н и н г т ў л и қ ш аклл ан ган л и ги ва
у л кан и ж т и м о и й в а з и ф а н и б а ж а р а ё т г а н л и г и ҳеч б и р и м и з га
си р эм ас. Бу ти л д и ё р и м и з в а к и л л а р и уч ун ум ум и й т и л
с и ф а т и д а ш аклланди.
Ў з б е к
т и л и га 
д авл ат 
ти л и
м ақ о м и н и н г 
б ер и л и ш и
Р е сп у б л и к ам и зд а д ав л ат и ш л ар и н и н г, ўқи ш -у қ и ти ш , т аъ л и м - 
т ар б и я , 
т а р ш б о т -т а ш в и қ о т
и ш л а р и н и н г 
ш у
т и л д а 
ол и б
б о р и л и ш и ^ iy H ж у д а к а т г а и м к о н и я т яратди. Тиь\га б улган 
м у н о с а б ат тубд ан 
узгарди , 
у н и н г 
б ар ч а 
и м к о н и я т л а р и н и
у р ган и ш и ш л ар и к е н г к ў л ам д а оли б б о р и л яп ти . Л еки н , ш у н и
ҳ ам
ай т и ш
ж о и зк и , 
ти л н и н г 
и ж ггим оий 
в а з и ф а с и н и н г
б а ж а р и л и ш д а р а ж а с и н и б ел ги л овч и о м и л л ар д ан б и р и б улм иш
н у т қ
м ад а н и я ти
со ҳ а си н и
ч у қ у р р о қ
ў р ган и ш
о л д и м и зга 
қў й и л ган
м уҳим
м аса л ал а р д ан
б и р и
ҳ и соб л ан ади . 
Ч у н к и
н у т қ и м и зд аги н у қ с о н ва к а м ч и л и к л а р н и б а р т а р а ф қилиш , н у т қ
м ад ан и я ти н и ҳ ар қ а ч о н ги д а н ҳам я х ш и р о қ р и в о ж л ан т и р и ш
у м у м д авл ат а ҳ а м и я ти га эга б улган
си ёси й ва и ж ти м о и й
м асал ад и р . 
Б у 
м а с а л а
б и л ан
ш у гу л л ан и ш
и ш и га 
ф а қ а т
т и л ш у н о сл ар ]ти н а эм ас, р е с п у б л и к а м и з д а и сги қ о м ат қи лувчи
б а р ч а
с о ҳ а 
в ак и л л а р и
э ъ т и б о р
б ер и ш л а р и
м ақсад га 
м у в о ф и к д и р . 
Ч у н к и , 
н у т қ
м а д а н и я т и
у м у м и н со н и й
м а д а н и я т н и н г т а р к и б и й
қ и с м и
були б, 
к и ш и л ар н и ю к с а к
м а д ан и я т соҳи б и б у л и ш л ар и н и б ел ги л ай д и . Б у м ас ал ан и н г бир 
то м о н и булса, и к к и н ч и д ан , х а л ҳ а р о ҳаё тд а и к к и қ а р а м а -
1 Н .М оҳм удов. М л ъ |) и ^ г

Download 2,96 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   46




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish