Нотўғри овқатланиш ў з-ў зи га хиёнатдир!
27
гида цолиб кетарди. Б а ъ з а н буни ю зига ай ти ш дан ҳам
тойм айдиганлар топилиб ҳоларди.
Б у дастурхондаги таом ларга диетолог нигоҳи би-
лан разм солсангиз, к ў з ўнгингизда ф а ҳ а т хо лесте-
рин айланиш и тайин. Б илсан гиз к ерак, холестерин
деган лари ҳон томирининг ички д еворлари га бориб
ёпиш иш ни ж у д а яхш и кўради. У лар ҳон й ў л л ар и д а
аста-секи н тўпланиб бориб, бир куни асосий ҳон то-
м и рлард ан бирида х олестери нли тромб ҳосил ҳилади.
Б у нима дегани? Б у ҳон томири ичида тўсиҳ пайдо
бўлди, ҳоннинг йўли тўсилиб, айланиш и тў х тад и д е-
гани. Тромб ю ракда пайдо бўлса - и н ф ар кт, м ия ҳон
том ирида бўлса — инсульт дегани!
Ҳ а, ҳ а р а к а т кам ай иб кетган ҳо зирги д ав р д а бутун
дунё аҳо л и си ана ш у аҳ волга ту ш м асл и к уч у н ў з
таом ном асидан имкон ҳ а д а р х ол естер и н л и егу л и к -
л ар н и к ам ай ти р и ш й ў л л ар и н и ў й л аяп ти . Б изнинг
гў за л л а р и м и з эса, акси нча, я н ад а ян ги -ян ги «атом
бом ба»лари - янгича р е ц е п т л а р ўй л аб топиш япти.
Т ў ҳ л и к к а ш ў х л и к д еган л ар и д ек , д асту р х о н га ҳ ў -
йилган бу овҳ атл ар н и охири гача ейиш ҳам одат
тусига кириб кетди. П иста-бодом у к ал о р и я си ю ҳо-
ри п и ш и ри ҳл ар , ёнғоҳлар ҳ ам й ўн алиш ин и ў зг а р -
ти ри ш га у л гур ол м ай т ў п п а -тў ғ р и оғи зларга, ундан
эса ч ай н ал и б -ч а й н ал м ай к а т т а х а л т а га ай лан и б к е т -
ган ош ҳозонларга туш ади. Ш у т а х л и т д угон алар
энди ф а ҳ а т о вҳат ейиш га к ел ад и ган бўлиб ҳолиш -
ди. Б ў ки б овҳатл ан гач эса ў й и н -к у л гу у ёҳд а т у р -
син, столдан ҳим и рлаб ҳўйи ш га ҳам ҳол ҳолм айди
аёл л ар д а. Р аҳ сл ар н и н г ўрни га энди ғийбат ҳили ш
бош ланди. Қ ор и н л ар и н и м еш д ек ҳилиб о вҳат би-
лан тў л ди ри б олган д угон алар ў за р о гу р у ҳ ч ал ар га
бўлиниб олиш иб, б и р -б и рл ари н и н г ю р и ш -т у р и ш л а-
ри, кий и н и ш лар и , э р л а р и билан м уно саб атлар и гач а
м уҳокам а ҳи л ад и ган бўлиш ди. Б а ъ з а н бундай «таҳ-
л и л » л ар ч и н акам ж а н ж а л , д аҳ а н а к и ж ан гга а й л а -
211
ниб кетади. О рти д ан асаб и й л аш и ш л ар , арин.машши
л ар , г и н а -к у д у р а т л а р , ф и с қ у ф асо д л ар , ким дидир
ички изтироблар... Б у л ар н и н г бари с т р есл ар маибаи!
С тр есл ар эса б арча каса л л и к л а р н и н г дояси ҳисобла
нади.
Б унд ай х ун ук саҳна б еж и з кетм аслиги тайин эди.
У аста-с еки н ў з н ати ж аси н и к ў р сатд и ҳам. Д угоналар
ў р таси д а б ири н-кетин ту р л и к аса л л и к л а р келиб чиҳа
бош лади. А ввалига д ея р л и б ар ч ал ари д а семириб к е-
тиш кўзга таш ланди. Олдинги ҳад д и -ҳ ом атл ар , ин-
гички беллар, оҳҳуш никидек нозик бўйинларни ёғ
босиб ҳўполлаш ди, хунуклаш ди. Б у н д ай пайтда, тана
ҳаж м и катта бўлгани учун, ш унга мос талаб ҳили на-
ётган кўпроҳ овҳатни ҳ азм ҳилиш учун ҳонда инсу-
лин чиҳиш и тезлаш ад и . Н ати ж ад а ош ҳозоности бези
заи ф л аш и б бориб, инсулин етар л и д а р а ж а д а иш лаб
ч иҳилм айди ва ҳ у ж а й р а л а р га ҳанд м оддаси етиб
келолм ай ҳолади. Б у эса потенциал ҳандли диабет,
ҳон босими ош иш и (гипертония), бўғим лар артрози ,
у м у ртҳ а поғонаси остеохондрози деганидир.
Аммо б улар ҳам дугоналарни сергак торттирм ади,
гап л ар ҳамон тиним сиз овҳ атл ар ва стр есл ар — ғий-
батлар, кам си ти ш лар, м аҳтан и ш лар манбаси бўлиб
ҳолаверди.
Ш унаҳа гапларнинг навбатдагисида аёл л ар д ан
бирининг аҳволи ёмонлаш иб ҳолибди. У овҳат усти -
да бирдан ҳуш идан кетиб, ўзин и билмай йиҳилибди.
Т ез ёрдам кўп ч и л и к ўй лаган таш хисни ҳўйди - ми-
яга ҳон ҳуйилиш и, инсульт. Уни гезда касалхон ага
олиб кетиш ди. Аммо бемор кома ҳолатидан чиҳм ади
- кечҳурунга бориб олам дан к ў з юмди. Б ечо р а эн-
дигина 46 ёш да экан. У йидагиларининг аф сусланиб
айтиш ича, у ан чадан бери ҳ ар гал ш ун аҳа гап лардан
кейин ҳон босими ошиб, т е з ёрдам чаҳириб юрган. Ш у
боис унинг учун охиргиси бўлган гапга к етаётган и -
да ф ар за н д л а р и ҳай тарм оҳчи ҳам бўлиш ган. Аммо у:
29
«Ў лдирса ҳам ош ўлдирсин, менинг бирдан-бир дам
оладиган ж ойим ш у гапим», - деганча ў ж а р л и к билан
кетиб долган.
Ш у ўрин да айтиб ўтиш ж оизки , оғиздан чиҳҳан
сў зл ар га эҳти ёт бўлиш керак. Х алдим из: «Ҳар бир
гапга ф ар и ш та омин дейди», - деб бекорга айтм айди,
ахир.
И ккинчидан, аёлнинг л у ғат бойлиги ҳам аёлга хос
бўлиш и керак. Б уни ҳаранг, «Ў лдирса ҳам ош ў л д и р -
син», - эмиш. Н озик ж инс, н аф и сл и к р ам зи бўлган
аёлга хос гапми шу?
У чи нчидан, Ш ар ҳ аёл и га хос о вҳ ат л ан и ш м а д а -
н и я т и ҳ а е р д а ҳолди? Я ҳ и н -я ҳ и н л а р г а ч а ҳ ам о н а л а -
р и м и зн и н г ҳачон ва ҳ а е р д а о вҳ ат еганлиги ни би-
ров б илм ай ҳ олард и. Б и з к и м л ар га ў х ш аб ҳолдик?
О д атд а, бирон м уам м о чи ҳ са, д а р р о в Ғ ар бн и пеш
ҳ и л ад и ган од ати м и з бор, аммо ай ни ў р и н д а бу ҳ ам
б аҳона б ўл а олм айди. З е р о , Ғ арб аёл и н и н г ш у н аҳ а
о вҳ ат еганин и ким ҳ а е р д а кў р и б д и ? А кси н ча, т е л е -
в и зо р д а ҳам , и н т ер н ет д а ҳ а м Ғ арбн ин г д ун ён и ў зи га
м аҳ л и ё ҳ и л и ш га у р и н а ё т га н ш оу ю л д у зл а р и белин и
с а н т и м ет р л и т а с м а д а ў л ч аб , т у р л и -т у м а н п а р ҳ е з -
л а р ҳили б ю ргани нам ой иш э т и л а д и -к у . У л а р ҳ ат т о
бел ў л ч а м и бир сан т и м е т р ош гани ни сези б ҳ о л и ш -
са ваҳ и м ага ту ш и ш ад и , сп орт з а л и д а н б ери к е л м а й
ҳ ў йи ш ади.
Тўртинчидан, наҳотки, аёл л ар и м и з учун ҳувонч
оладиган манба ф а ҳ а т к ал о р и я л и овҳ атл ар бўлиб
ҳолган бўлса? Г ўзалл и к д ан , сан ъатд ан , ад аб иётд ан
зав ҳ олм айдими одам дегани? Б олаларини нг ш ў х л и к -
ларини, ҳувончини кўриб, у л ар га бир я х ш и н ар са-
л ар н и ўргатиб, к ел а ж а ги д ан ум и д л ар ҳилиб зав ҳ л ан -
майдими она дегани? Э рини и.пиқ сў зл ар , ў з ҳ ў л л а-
ри билан тай ёр лан ган м а за л и таом л ар билан сийлаб
дили яйр ам ай д и м и аёлнинг? Н имага, ним а учун аёл
ў з ҳувончини ф а ҳ а т о вҳатд ан и зл аш и , ғийбат а р ал аш
30
т у р л и -ту м ан овҳатни тиқилгунча ейиш дангина ибо-
р ат гапда ў тказган вақти ни ўзининг энг б ахтли онла-
ри деб билиш и керак?
Do'stlaringiz bilan baham: |