|
2-МАЪРУЗА
ЎЗГАРМАС ТОК ГЕНЕРАТОРЛАРИ ВА УЛАРНИНГ
ХАРАКТЕРИСТИКАЛАРИ
Электр машинасининг ишлаши учун зарур бўлган магнит майдон ҳосил
қилиш усулига кўра ўзгармас ток машиналари электромагнит ва доимий магнит
билан қўзғатилувчи машиналарга бўлинади. Доимий магнит билан
қўзғатилувчи машиналар магнито-электр машина деб ҳам аталади.
Бундай машиналар жуда кам учрайди, улар асосан тахогенератор ва шу
сингари махсус машиналар сифатидагина ишлатилади.
Электромагнит билан қўзғатилувчи машиналар қўзғатувчи чул-
ғамининг уланиш схемасига кўра мустақил ва ўз-ўзидан қўзғатишли
ўзгармас ток генераторларига бўлинади. Агар генераторнинг қўзғатувчи
чулғами ташқи ток манбаидан таъминланса мустақил, ўз якоридан
таъминланганда эса ўз-ўзидан қўзғатишли генератор олинади. Ўз-ўзидан
қўзғатишли генераторлар ўз навбатида параллел (шунт), кетма-кет (сериес)
ва аралаш (компаунд) қўзғатишли генераторларга бўлинади. Параллел
қўзғатишли генераторда қўзғатувчи чулғам якорь чулғамига параллел
уланса, кетма-кетликда кетма-кет уланади, аралашликда эса қўзғатувчи
чулғам иккита бўлиб, уларнинг бири якорь чулғамига параллел, иккинчиси
кетма-кет уланади. 3.1-расмда: а — мустакил; б — параллел; в — кетма-
кет; г — аралаш ва д — ўзгармас магнит билан қўзғатишли генераторлар
уланишининг принципиал схемалари кўрсатилган. 3.1-расм, д даги
генератор схемасида қўзғатувчи чулғам бўлмаганлиги сабабли унинг ўрнида
ўзгармас магнит белгиси кўрсатилган.
Генераторнинг ишлаш жараёнда унинг якорь чулғамида Е
я
= k
Е
пФ га
тенг бўлган э. ю. к. хосил бўлади. Э. ю. к. хосил бўлган якорь чулғамига
юклама сифатида бирор электр истеъмолчиси уланса, у ҳолда якорь
занжиридан юклама токи I
я
ўтади.
Бунда якорь занжири учун э. ю. к. ларнинг қуйидаги мувозанат
тенгламасини тузиш мумкин:
,
R
I
U
R
I
R
I
Е
я
я
н
я
я
(17.1)
бунда
н
я
R
I
U
— генератор қисмаларидаги кучланиш (юклама кучланишнинг
тушуви);
н
R
— юклама қаршилиги;
)
(
ч
с
к
к
я
я
я
R
R
R
R
R
I
R
I
—
тегишлича якорь, қўшимча қутб, компенсацияловчи ва кетма-кет чулғам
ҳамда чутка қаршиликла-рида кучланишнинг тушуви.
Агар якорь чулғамига юклама уланмаса, у ҳолда /
я
= 0 бўлади.
Генераторнинг юкламасиз, яъни I
я
= 0 билан ишлаш режими салт иш
режими деб аталади. Демак, салт иш режимида генератор кучланиши
унинг якорида хосил бўлган э. ю. к. га тенг, яъни U= Е
я
бўлади. Юклама
берилиши билан генератор кучланиши якордаги э. ю. к. га нисбатан I
я
ΣR
хисобига кам, яъни
R
I
E
U
я
я
бўлади. Генераторни ишлатиш учун, даставвал, унинг якорини бирламчи
мотор билан керакли частотада айлантириш зарур. Бунда генератор валига
таъсир этувчи моментларнинг мувозанат тенгламаси қуйидагича
ифодаланади:
,
0
1
эм
М
М
М
(3.2)
бунда М
1
— бирламчи моторнинг айлантирувчи моменти;
М
0
— салт иш моменти (юкламасиз ишлаётган генератор якорини
айлантиришда механик ишкдланишларга сарфланадиган момент);
М
эм
— электромагнит момент (юклама билан ишлаётган генераторда
хосил бўлувчи момент).
Генератор электромагнит моментининг ифодаси қуйидагича
аниқланади. Юклама билан ишлаётган генератор чулғамининг ҳар бир
параллел шохобчасидан
а
I
i
я
я
2
га тенг бўлган ток ўтади. Якорнинг оу токли
утказгичларига асосий кугбдаги магнит ок.им таъсир этиши натижасида
электромагнит куч Р
эи
х.осил булади. 3.2-расмда якорнинг ҳар бир токли
ўтказгичига таъсир этувчи электромагнит куч
кўрсатилган.
Бу кучнинг киймати
l
i
В
F
я
ур
эм
бўлиб, унинг
йуналиши чап қўл коидасига биноан аниқланади.
Демак, якорь ўтказгичларига таъсир этувчи
электромагнит момент ифодасини қуйидагича
ёзиш мумкин:
N
D
l
i
B
N
D
F
М
я
ур
эм
эм
2
2
.
Бу тенгламада
p
D
а
I
i
я
я
2
,
2
ва
Ф
l
B
ур
бўлгани учун у қуйидагича ифодаланади:
,
,
2
Нм
Фl
k
Фl
а
рТ
М
я
м
я
эм
(3.3)
бунда
const
a
pN
k
м
2
— момент доимийси деб аталувчи ва машина
параметрлари билан аниқланувчи ўзгармас коэффициент. Генератордаги
электромагнит моментнинг қиймати қутблардаги магнит, оқим Ф билан
якорь токи /
я
га пропорционал бўлиб, унинг йуналиши бирламчи моторнинг
айлантирувчи моментига тескари бўлади (3.2-расм). Шунинг учун
генераторда хрсил буладиган электромагнит момент тормоз моменты деб
хам аталади.
Генераторнинг узоқ давр ичида нормал ишлашини таъминлайдиган
режими унинг номинал режими деб аталади. Бу режим қуйидаги миқдорлар
билан характерланади:
Р
Н
, U
H
, /
H
ва п
H
— тегишлича номинал қувват,. кучланиш, ток ва айланиш
частотаси. Бу номинал микдорлар генераторнинг паспортида (шчитида)
келтирилади.
Электр машиналарнинг хусусиятлари график усул билан ифодаланган,
характеристика деб аталувчи боғланишлар билан аниқланади. Генераторнинг
асосий характеристикалари қуйидагилардан иборат бўлиб, улар ўзгармас
частота, яъни
const
n
да олиниши керак.
1) Салт иш характеристикаси. Генератор кучланиши U
0
нинг
унинг қўзғатувчи чулғамдаги қўзғатиш токи i
Қ
га боғланишини
ифодаловчи эгри чизиқ, яъни
)
(
0
к
i
f
U
салт иш характеристикаси деб
аталади. Бунда
0
я
I
ва
const
n
бўлиши керак.
2) Юклама характеристикаси. Генераторнинг юклама билан
ишлаётган режимидаги
)
(
к
i
f
U
унинг юклама характеристикаси деб
аталади. Бунда якорь токининг киймати узгармас, яъни
const
I
I
н
я
қилиб
сақланиши ва
const
n
бўлиши керак.
3) Ташқи характеристика. Юклама билан ишлаётган генератор
кучланишининг якорь токига боғланишини ифодаловчи эгри чизиқ, яъни
)
(
z
i
f
U
генераторнинг ташқи характеристикаси деб аталади. Бунда
const
R
p
қўзғатиш токини ростлаб туриш учун киритилган резистор
қаршилиги ва
const
n
қилиб сақланиши керак.
4) Ростлаш характеристикаси.
Юклама билан ишлаётган
генератордаги
)
(
я
к
I
f
i
боғланиш ростлаш характеристикаси деб аталади.
Бунда юклама токи /
я
нинг ўзгаришига қарамай, генератор кучланиши
ўзгармас, яъни
const
U
U
н
ва
const
n
бўлиб қолиши керак.
3, 4-МАЪРУЗАЛАР
Do'stlaringiz bilan baham: |
