Паррандачилик сирлари
П аррандаларнинг классиф икацияси
ва турлари
П а р р а н д а л а р н и
у л а р д а н
о л и н а д и г а н
маҳсулотга кўра к ласси ф и к ац и я қилиш қабул
қ и л и н ган . Т о в у қ л а р д а н о л и н ад и га н а со с и й
м аҳсулот тухум ва гўшт ҳисобланади. Ш у боис
товуқлар асосан 3 йўналиш га бўлинади:
Йўналиши:
Tyiyn
Тухум-гўшт
Гўшт
Вазни:
1,8 - 2,2
2,5 - 3,5
3,9 ва
ундан юқори
Маҳсулдорлчги:
270 ва
ундан юқори
200
180 тагача
Кунлик
озуқалантириш:
6 марта
5 марта
4 марта
Т овуқлар м аҳсулдорлиги таш қи тузилиш ига
қар аб серпуш т, гў ш тд ор-серп уш т ва гўш тдор
зотларга ҳамда зот гуруҳларига бўлинади.
Ў р д а к з о т л а р и ҳ а м г ў ш т д о р , г ў ш т д о р -
серпуш т ва серпуш т йўналиш дан иборат.
К урка ва ғозларнинг зотлари гўш тдор типига
киради.
u Т о в у қ л а р н и н г т а ш қ и к ў р и н и ш и г а қ а р а б
унинг баъ зи хусусиятларини аниқлаш мумкин.
Тухум й ў н ал и ш и д аги т о в у қ л а р н и тан л аш д а
б а ъ зан ян гли ш ам и з ёки таш қ и кў р и н и ш и га
қараб, унга қан дай баҳо бери ш н и билм айм из.
Қ у й и д а б и з т у х у м й ў н а л и ш и д а г и т о в у қ
т а н л аш д а а ҳ а м и я т б е р и л и ш и л о зи м б а ъ з и
хусусиятларни кўриб чиқам и з.
Товуқ, ўрдак, ғоз, курка
Тана аъзолари
Боши ва кўзлари
Тожи
Тунш уғи
Кўкрак
Тери
Оёқ
Бел
А н а л ш еш иги
П аш лари
Қорни
Яхши т овуқ
Ранги қизил. П ат-
лари қисман думалоқ
ва
эътиборни
тез
тортади, ранги оч са-
рикдан
жигарранг-
гача. Кўзи оқ-қораси
аниқ ва тиниқ.
Тожи оловранг ва
майин.
Ўткир,
калта,
оз-
гина букилган. Ж ў -
жаларда сариқ, то-
вуқларда
ёрқинли-
гини йўқотган бўла-
Ди.
Гўштдор,
кўкрак
суяклари деярли се-
зилмайди.
Майин, юмшоқ, ёр-
қин, ёғи чиқмаган.
Кенг қадамли, ж ў-
жаларда тўқ сариқ,
товуқларда оч сариқ.
Кенг ва узун.
Нам, юмшоқ, бур-
масиз, кўкимтир-оқ.
Ж ўж аларда силлиқ
ва ёрқин. Товуқларда
алоҳида, дум патлари
ажралган.
Катта ва эластик,
гупкадек
юмшоқ.
Ю мшоқ ва эластик
тёри
билан
қоп-
ланган.
Ёмон т овуқ
Ранги оч рангда.
Кўзи
тиниқ
бўл-
майди.
Тожи очранг, қуруқ,
қирралари аниқ аж -
ралиб турмайди.
Узун, сарғиш.
Озғин,
кўкрак су
яклари бўртиб чиқ-
қан.
Қуруқ, қатгиқ, кў-
кимтир
ва
сарғиш
рангда,
ёғи
чиқиб
туради.
X шаклида, ориқ ва
сариқ.
Қисқа ва нозик.
Қуруқ,
сариқ.
Ж ўжаларда
ёрқин
эмас (матовый), ало-
ҳида ажралган. То-
вуқларда
рангсиз,
тўзғиган.
Тортилган, қаггиқ ва
қўпол
тери
билан
қопланган.
9
Паррандачилик сирлари
__________________
- Яхш и т о в у қ н и ё м о н и д ан а ж р а т и ш д а уни
қўлга олиб кўриш мумкин.
Т о в у қ л а р н и н г о ё қ л а р и о р а с и ю м ш о қ ва
эл асти к бўлиш и л о зи м . О ё қ л а р и о р аси д аги
м асо ф а 2 -3 б ар м о қн и таш к и л этиш и к ер ак.
Бунда т о в у қ н и н г каттал и ги ва б ар м о ғи н ги з
қалинлигига ҳам аҳ ам и ят беринг.
Бундан таш қари , товуқн и н г о ёқл ар и теки с
б ў л и ш и ,
к л е ш
с и н г а р и
" и ч к а р и н и
к ў р сатм асл и ги " (> <) л о зи м . Б у н д ай т о в у қ
тухум қўйиш да қийналм айди.
И к к и н ч и э ъ т и б о р л и ж и ҳ а т и ш у н д а к и ,
оёқл ар и асоси билан к ў к р ак асоси орасидаги
масоф а табиатан бир барм оқ кенглигида бўлади
ва тухум қўйиш пайтида 3-4 барм оқ кенглигича
кенгаяди.
Т о в у қ т у х у м д а н қ о л г а н д а у н и н г т а ш қ и
кўриниш ида ҳам ўзгариш лар ю з беради. Унинг
қ о р н и қ а т т и қ л а ш и б , м у н т а з а м к и ч р а й и б
боради. Буни қуйидаги тасвирда янада ан и қроқ
кўриш мумкин:
ю
Do'stlaringiz bilan baham: |