Сув – цемент ( с/ц ) ва R28 нинг қийматлари бўйича график чизамиз.
13-ЛАБОРАТОРИЯ ИШИ.
Бетон таркибига аниқлик киритиш.
Графикдан талаб қилинаётган Rб = маркадаги бетон тайёрлаш учун зарур бўлган С/Ц = ни топамиз.
Сув – цементнинг графикдан аниқланган ҳақиқий қийматидан фойдаланиб 1м3 бетон қоришмасига сарфланадиган материаллар миқдорини ҳисоблаймиз.
С = л
Ц =С / (С / Ц) = кг
Ч = 1/ (Vк α / ρ ч.т + 1/ρч. ) =
Қ = (1 – (Ц / ρц + С / ρс + Ч / ρч )) ρқ
Бетон қоришмасининг ўртача зичлиги
Ρб.қ= Ц + С + Қ + Ч =
Бетон қоришмасининг чиқиш коэффиценти
Фойдали ҳажми л бўлган бетонқоргичда бир марта қориш учун мўлжалланган материаллар сарфи:
ЦV= β · V · Ц = кг
ҚV= β · V · Қ = кг
СV= β · V · С = кг
ЧV= β · V · Ч = кг
Бетон қоришмасининг таркиби: С/Ц =
: : =
Хулоса:
Ишни қабул қилди: Бахо:
Битумли боғловчи моддаларнинг хоссаларини ўрганиш.
14 – ЛАБОРАТОРИЯ ИШИ
Битумнинг юмшаш ҳароратини аниқлаш
Ишлатиладиган асбоб-ускуналар: битумнинг юмшаш хароратини аниқланадиган асбоб (халқа ва шар), электр плитаси, қозонча, талpк ва глицерин аралашмаси, глицерин, металл пластинка, пичоқ ва қошиқ.
“Ҳалқа ва шар” асбобининг схемаси:
Тажрибадан олинган натижалар
Кўрсаткичлар
|
Ўлчов бирлиги
|
Намуналар
|
Ўртача арифметик қиймат
|
1
|
2
|
1.Битумни синашдан олдин стакандаги сув харорати.
|
0С
|
|
|
|
2.Хароратни кўтарилиш тезлиги.
|
0С/мин
|
|
|
|
3.Битумнинг юмшаш ҳарорати.
|
0С
|
|
|
|
Нефть битумларининг физик-механик хоссалари
Битумнинг маркаси
|
25о С да иг-нани ботиш чуқурлиги, мм
|
25оС да битумнинг чўзилувчан-лиги, см
|
Юмшаш харорати, камида оС
|
Чақнаш харорати, камида оС
| Қурилишда ишлатиладиган битумлар |
БН-50/50
|
41-60
|
40
|
50
|
220
|
БН-70/30
|
21-40
|
3
|
70
|
230
|
БН-90/10
|
5-20
|
1
|
90
|
240
| Том ёпишда ишлатиладиган битумлар |
БНК-45/180
|
140-220
|
нормаланмайди
|
40-50
|
240
|
БНК-90/40
|
35-45
|
нормаланмайди
|
85-95
|
240
|
БНК-90/30
|
25-35
|
нормаланмайди
|
85-95
|
240
| Йўл қурилишида ишлатиладиган битумлар |
БНД-200/300
|
201-300
|
нормаланмайди
|
35
|
200
|
БНД-130/200
|
131-200
|
65
|
39
|
220
|
БНД-90/130
|
91-130
|
60
|
43
|
220
|
БНД-60/90
|
61-90
|
50
|
47
|
220
|
БНД-40/60
|
40-60
|
40
|
51
|
220
|
Хулоса:
Ишни қабул қилди: Бахо:
15 – ЛАБОРАТОРИЯ ИШИ
Лак-бўёқ материалларининг хоссаларини ўрганиш.
Пигментнинг беркитувчанлигини аниқлаш.
Ишлатиладиган асбоб-ускуналар: мўйқалам, аналитик тарози, ўлчами 100X250 мм шиша пластинка, флейц.
Пигментнинг беркитувчанлигини аниқлашда ишлатиладиган шиша пластинка:
Шиша пластинка.
Ишчи формула: Б=а 10000/S
Бу формула: қуруқ бўёқ модда учун
Б=а(100-b)100/S
Бу ерда: а – бинокорликда ишлатишга яроқли қуюқликдаги бўёқ сарфи, г;
b-шундай бўёқ таркибидаги алиф миқдори, %;
S- ойнанинг бўялган юзаси, см2.
Тажрибадан олинган натижалар
Кўрсаткичлар
|
Ўлчов бирлиги
|
Белгила-ниши
|
тажриба
|
Ўртача арифметик қиймат
|
1
|
2
|
1.Ойнанинг бўяшдан олдинги аввалги массаси.
|
г
|
m
|
|
|
|
2.Ойнанинг бўялгандан кейинги масса.
|
г
|
m1
|
|
|
|
3.Бўяш учун сарфланган бўёқнинг миқдори.
|
г
|
а
|
|
|
|
4.Бўёқдаги алиф миқдори.
|
%
|
в
|
|
|
|
5.Ойнанинг бўялган юзаси.
|
см2
|
S
|
|
|
|
6. Пигментнинг беркитувчанлиги
|
г/м2
|
Б
|
|
|
|
Ҳисоблашлар:
Ҳулоса:
Ишни қабул қилди: Бахо:
15.1– ЛАБОРАТОРИЯ ИШИ
Пигментнинг мой сиғимини аниқлаш
Ишлатиладиган асбоб-ускуналар: техник тарози, чинни стакан, ўлчов найчаси (бюретка), шиша таёқча.
Ишчи формула: Пигментларнинг мой сиғими, %:
М=V х р /m х 100;
бу ерда: V – сарфланган мой миқдори, мл; р--- мойнинг зичлиги, г/см3;
m - қуруқ ҳолдаги пигментнинг массаси, г.
Тажрибадан олинган натижалар
Кўрсаткичлар
|
Ўлчов бирлиги
|
Белгила-ниши
|
тажриба
|
Ўртача арифметик қиймат
|
1
|
2
|
1.Бюреткадаги аввалги кўрсатгич
|
мл
|
а
|
|
|
|
2. Бюреткадаги кейинги кўрсатгич.
|
мл
|
б
|
|
|
|
3.Сарфланган мой миқдори.
|
мл
|
V
|
|
|
|
4.Мойнинг зичлиги.
|
г/см2
|
|
|
|
|
5.Қуруқ ҳолдаги пигмент массаси.
|
г
|
m
|
|
|
|
6. Пигментнинг мой сиғими
|
%
|
М
|
|
|
|
Ҳисоблашлар:
Ҳулоса:
Ишни қабул қилди: Бахо:
16 – ЛАБОРАТОРИЯ ИШИ
Ёғочнинг намлигини аниқлаш.
Ишлатиладиган асбоб-ускуналар: металл чизғич, қуритиш жавони, бюкс, аналитик тарози.
Ишчи формула: W= [(m1-m2)/(m2-m)] *100;
Бу ерда: m – бўш бюкснинг массаси, г;
m1–хўл намуна жойланган бюкснинг массаси, г;
m2 – бюкснинг қуритилган намуна билан биргаликдаги массаси, г.
Тажрибадан олинган натижалар
Т.р
|
Кўрсаткичлар
|
Ўлсов бирлиги
|
Белгила-ниши
|
намуналар
|
Ўртача арифметик қиймат
|
1
|
2
|
3
|
1.
|
Бўш бюкс массаси
|
г
|
m
|
|
|
|
|
2.
|
Хўл намуна жойланган бюкс массаси
|
г
|
m1
|
|
|
|
|
3.
|
Бюкснинг қуритилган намуна билан биргаликдаги массаси
|
г
|
m2
|
|
|
|
|
4.
|
Ёғочнинг намлиги
|
%
|
W
|
|
|
|
|
Ҳисоблашлар:
Хулоса:
Ишни қабул қилди: Бахо:
17 – ЛАБОРАТОРИЯ ИШИ
Ёғочни толалар бўйича сиқилишга мустаҳкамлик
чегарасини аниқлаш.
Ишлатиладиган асбоб-ускуналар: гўния, гидравлик пресс, қуритиш эксикатори, аналитик тарози, штангенциркуль.
Ишчи формулалар: Rw=Рmax/ab;
бу ерда: Рmax – энг катта куч, Н;
a, b – намунанинг кўндаланг кесим ўлчамлари, мм.
R12=Rw[1+(W-12)];
Бу ерда: - 1% намликка тўғри келадиган коэффициент, 0,04;
Rw – намлиги W га, %, тенг бўлган намунанинг сиқилишдаги мустахкамлик чегараси, МПа;
Синаш схемаси:
Тажрибадан олинган натижалар.
Кўрсаткичлар
|
Ўлчов бирлиги
|
Белгила-ниши
|
Намуналар
|
Ўртача арифметик қиймат
|
1
|
2
|
3
|
1.Намунанинг синаш пайтидаги намлиги.
|
%
|
W
|
|
|
|
|
2.Намунанинг куч тушадиган юзаси.
|
мм2
|
в1
|
|
|
|
|
3.Бузувчи куч.
|
Н
|
P
|
|
|
|
|
4.Ёғочнин сиқилишга мустаҳкамлик чегараси
|
МПа
|
Rwсиқ
|
|
|
|
|
5.Ёғочнинг стандарт 12% намликдаги мустаҳкамлик чегараси.
|
МПа
|
R12сиқ
|
|
|
|
|
Ҳисоблашлар:
Ҳулоса:
Ишни қабул қилди: Бахо:
Do'stlaringiz bilan baham: |