— Бир н им а деди н ги зм и ? — сўрадим ж илм ай иб қарар-
канман Таиланд тилида.
— С и зн и бир қадрдоним га ўхш атдим. И н о қ э д и к у
билан.
— Балки ўхш арман. Балки ў ш ан и н г ўзидирм ан, — деб
ки н оя қилдим.
— Д ўстим , — деб кўзой н акн и н г елкасига қўлини қўйди
Рубен, — кўп и ш лаяпсан . И кки ойдан бери ти н и м б ил-
м айсан. К ўрдингм и, чолн и кўрсанг “б о б о м ” дей диган
бўлиб қолибсан. Ахир, сен олий и рққа м ансубсан-ку.
— Т уш унам ан, балки кечки овқатн и бирга қи ларм и з,
м ен и н г ҳи собим дан, албатта. Гаплаш иб олардик.
— А ф суски, яқ и н бир ҳафта бандм ан. М еҳм онлар кўп.
М ен и м ча, кейи н ги ҳафта ҳам вақт бўлмаса керак. А ф ри -
кага бориб кели ш и м зарур... Ўтган саф ар ўн долларга
туш и рган сан.
У ларнинг суҳбатидан ғалати аҳволга туш дим. Бу ерда-
гилар пулнинг бетига қарамаса керак, деб ўйлардим. Ахир,
бу иш ларидан озм унча даром ад қи лиш м аса керак. Аммо
бу и кки си қаердаги ўн доллар учун бири и к к и н ч и си н и
қарздорга ай л ан ти р аяп ти . “ Булар ш ун дай о д ам л ар к и ,
с а р и қ чақаси бировга ўтиб кетса борм и , дарди-дун ёси
қорон ғи бўлиб кетади. Ўша пулини ўн баробар қилиб
чи қари б олиш учун ҳар қандай тубанликдан қай ти ш м ай -
ди. Ҳ атто хотини билан ҳам ҳи соб -ки тоб қи ли б яш айди.
Улар ўта қўрқоқ, эҳтиёткор. Улардан м ум кин қадар узоқ-
р о қ ю риш лози м . Ч унки ёлғон и ш латм аса, куни ўтмайди
216
ул арн и н г” , деган эди оқсоқол. Ч о л н и н г гаплари нақадар
ҳақиқат эк ан л и ги н и н г ҳозир гувоҳи бўлиб турибман.
Гарчи Рубен кўзой н акн и чарчаганликда айблаётган эса-
да, у ўзига и ш он аётганди , яъ ни м ендан ш убҳаланаётган-
ди.
— С ен ҳайдовчи билан бирга б орасан, — деди Рубен
ва дўсти билан хайрлаш ди.
Бандаргоҳга етган им издан кейи н кўрдим ки, негрлар
қайтиш аётган экан . Н егадир уларни Ж иваку кузатгани
чиқм абди. Ёрдам чилари бор, Рубен ҳам биздан олдин
етиб келибди.
Пароход га қутиларни м аш и н а билан қўш иб ортиш ди.
Д ем ак, “то в ар ”ни м еҳмонлар олиб кетиш ади. Л еки н одам
гўш тини улар н и м а қи ли ш аркан , ш ун и си га ҳайрон эдим.
Кузатув м аросим и ниҳояси га етганидан сўнг ўзимга
ўхшаган таи л ан д ли к йигитдан ҳам м асини билиб олдим.
— И ш таҳалари карн ай м и дей м ан қорам ағи зларн ин г,
м аш и нани ҳам олиб кети ш д и -я, — дедим уни секи н гап
га солиб.
— Буниси ҳали ҳолва. Ж и ваку бир саф ар унга анча
тилла \а м қўш иб берганди.
— Н аф си ҳакалак отган экан -д а.
— П одш оси хуш кўраркан одам гўш тини. Ҳ ар олти
ой да келиш ади. Т уллак Рубен уларга “ м о л ” тай ёрлаб
қўяди.
Э тим ж им ирлаб кетди. Қ андайдир ғалати аҳволга туш
дим. Б и р о қ буни ш еригим га билдирмадим .
— Н им а, ҳайвон гўшти теш и б ч и қ арм и кан ?
— Бун исин и билм адим . Уни кўрм аганм ан, бу ерга кел-
маган.
— Рубен бекорга хуш омад қилмаётгандир.
— Бўлм асам -чи. Н ефти бор уларнинг. Рубен Ж иваку
билан бирга н еф тн и арзон -гаровга сотиб олади. К ейин
қим м атга сотиб бойи ш ади . Бун ин г учун подш ога со в га
тари қаси да од ам н и н г ж и гаридан ж ўнатиб туриш ади.
Қ ўри қчи н и н г бу гапи бош им га тўқм окдек тегди. Олти
нуқталиларга наф рати м ўн чан дон ош ди.
— Қ ан ақа ярам ас подш о
у?
— сўрадим ўзим ни зўрға
босиб.
217
— А ф рикада. Э кваториал Г винея деган давлат бор...
Қ ўриқчи й игит бирдан гапириш дан тўхтаб, м енга т и
килиб турди-да:
— С енга ҳеч нарса айтм адим , — деди.
— Нега бунча қўрқиб кетдинг?
— Рубен эш и ти б қолса, м ен и н г ж и гари м н иям совга
қилиб ю боради. И кки марта ш ундай бўлган. Ҳ ози р қ и зи -
ш иб кетдим -да. Ш уни н г учун сенга гапириб қўй ган и м н и
сезмай қолдим. И лтим ос, айтган лари м н и унуг. Ҳ ар қалай,
кўри н иш ин гд ан со тқ и н га ўхш ам айсан-ку.
— Х авоти р о л м а, — деб у н и н г ел к а си га қ ў л и м н и
қўйдим. Ҳ ам м аси ж ой и да бўлади. Бировга ғи нг д ем ай -
ман. Ў зим учун билиб қўйдим , холос. Э нди ян ад а эҳти-
ёткор бўламан. Ҳ а, я н а бир ran: бу ерга келгани м га анча
бўлиб қолди, л еки н б ирон та ҳам ўртоғим йўқ. М енга
ўртоқ б ўлиш ни истам ай сан м и ?
— М ум кинм ас, ош на.
— Ш ундаям сало м -ал и к қи либ турарсан.
— Бун исин и эп лай м и з. Ф ақ ат сен оғзингга эҳтиёт бўл.
М енга ўхшаб б о ш қ алар н и н г ён и да гуллаб ю рмагин.
Мен Рубен ўтирган маш инага чикдим. Ч икдим -у, кўзой-
н ак ҳам орқа ўри нди кда ўтирганидан тааж ж убландим .
У нинг кўзи менга туш и ш и билан ирж айди.
— С езн еки яхш е и ш лайде, — деди у ўзбекчалаб.
П еш он ам н и ти ри ш ти рган ч а, б и р Рубенга, бир кўзой-
н акк а қарадим , гўё эн сам қотгандек бўлиб.
— Н им алар деяп сан? — Рубен кўзой н акд ан сўради.
— Ёш лигим да доим хиргойи қи либ ю радиган қўш иғим
бўларди, сўзлари ш унақа эди. Ҳ ози р эси м га туш иб кет
ди.
Рубен ж авобдан қо н и кд и , ш еки лли , ўш ш айди. М ен
эса бу м аразн ин г хотирасига қойил қолдим . Ахир, мени
кўрм аганига қанча бўлди? Ҳ али эсидан чиқарм абди. Ру-
б ен ни ҳам боплаб алдади... Агар бу иф лос м ен и н г ки м -
ли ги м н и ош н асига айтиб б ерса-чи ... Тўхта, реж аларим
барбод бўлиб кетади -ку. Н и м ад и р қи ли ш и м керак.
Қ асрга етиб боргунча шу ҳакда ўйладим. Турли реж а
туздим. Б и р о қ реж алари м н и н г якун и мени қо н и қти р м а-
ди. Ш ундай қи ли ш и м керакк и , Ж ивакуга қўш илиб Ру-
218
бен б о ш л и қ ҳам ма одамхўрлар ас ф ал асоф и л и н га равона
б ўлиш ганини сезм ай қоли ш си н .
М аш инадан туш ган и м издан кейи н кўзой н ак я н а бир
марта менга ти ки л и б қаради. С ўнг п еш о н аси н и қаш лаб,
дарвозадан и чкарига ки ри б кетди.
М ен энд и кечгача бўш эдим . Ш у боис, хаёл сурганча
уйга кетдим. Хаёлга ш ун чалик б ери ли б кети б м ан к и , уйга
қандай етиб б орган им ни сезм адим . Ф ақ ат қўн ғи роқн и
б осганим дан к е й и н ги н а сергакландим . Ш ундаги н а Рена
билан м аслаҳатлаш иш керак, деган қарорга келдим ва
сабрсизлани б э ш и к н и н г о ч и л и ш и н и куга бош ладим .
Э ш и к н и иж арачи кам п ир очди. У Ёдгорни кўтариб
олган, и ккала кўзи ёш га тўла.
— Т и н ч ли км и ? — сўрадим ҳовлиқиб.
— Ре... Рена! — деди кам п ир худди бўғилаётгандай
огир наф ас олиб.
— Н и м а Рена?! Г ап и рсан гиз-чи тезроқ?! У нга бирор
нарса бўлдими? Қ ан и ўзи?!
И ж арачи к а м п и р н и н г лаблари п и рп и рар, кўзи ёш га
тўлган эди. Ў зиям Ёдгорни зўрға кўтариб турганга ўхш ар-
ди. Я на и кки оғиз баланд овозда гапирсам , ўғлим ни таш
лаб юборгудай аҳволда.
С еки н болага қўлим ни узатдим. Й ўқ, адаш ган э к а н
ман, у гўдакни бағрига маҳкам босиб турган эк ан , зўрға
олдим. Ш ундан к е й и н ги н а кам п ир тилга кирди.
— Рена кетиб қолди, — деди у ш унчаки гапни айтаёт-
гандай бепарво оҳангда.
— Қ аёққа кетади, нега кетади?! — дедим даҳш атга
туш иб.
— “ Ў зи м н и ки л ар н и н г ён и га кетаяпм ан. У зримни а й
ти б қўйинг. Бола отасидан ай ри лм аси н , деб эргаш иб кел-
гандим . М ана, бола о м о н -э со н тугилди. С оп п а-соғ. М ен
ниятим га етдим. Н одирга тайи нланг, Ёдгорга мен ҳақимда
асло гапирм асин. Б и лам ан , и кки қ а й с ар н и н г боласи, ал
батта, қайсар бўлади. Ўғлим катта бўлгач, мени қидириб
сарсон бўлм асин. М ен ўғлим би лан Н оди рни қатти қ се-
ваман. У ларни н г шу дунёда яш аётган и н и н г ўзи мен учун
катта бахт” , деди.
219
К ам п и р Р ен ан и н г гапларини сўзм а-сўз такрорларкан ,
кўзидан дув-дув ёш оқарди.
М ен бу гапларни туш им да эш и таётгандай , оёқ-қўли м
музлаб кетди. Бош им айланди. Й и қи л и б туш м асли к учун
секи н чўк туш дим.
— М ен, — гапини давом этки зди иж арачи кам п ир, —
Ренага жуда ўрганиб қолган экан м ан . У худди кетм аган -
дай. Н ариги хонада ухлаётгандай, ҳали -зам он уйгониб
Ёдгорни қўлимдан оладигандай. Қ ий н алдим ...
К ам п и р ян а ал лан и м алар деди. Б и р о қ ун и н г гап лари
ни эш и тадиган аҳволда эм асди м . “ Бўлиш и м ум кинм ас,
Рена ш унчаки ҳам масига қўл силтаб кетолм айди. У ж а-
сур аёл. С евгиси учун ўлиш гаям тайёр... Нега кетди?
Б олани битта ўзим катта қ и лолм ай м ан -к у. О гохдантир-
гандаям майлийди! Э нди н им а қи лам ан?!” — дея бош им
қотарди.
Бола ч и н қи р и б йиглаб ю борди, ш ундагина ўзимга к ел
д им ... Ёдгорни иж арачи кам пирга тутқаздим -у: “Ҳ озир
келам ан ” , деганча ортим га бурилдим.
Т ўғриси, бир ш иш а ароқн и қандай ичиб қўйдим , бил-
майман. Бир пайт ўрним дан турай десам , бош им ай л ан а-
ди. Ўтиб кетар, деган хаёлда о зр о қ ўтирдим. Б и р о қ ўтиб
кетмади, кайф им ош иб, кўз олдим қоронғилаш ди. ‘Т ў д а к -
кина, — дедим ўзим га-ўзим гапириб, — о н ан г сен и т а ш
лаб кетди. М ана, д адан г \а м маст. Агар кам п и р бўлм ага-
нида, бугун сенга ким қарарди? Қ орн и н г очиб, дард и н г-
ни бировга ай толм ай йиғлаб ётаверарм и д ин г?”
И чган ар о ғи м н и н г пулини тўлаш ни \а м унутиб, ган-
д ираклаган ч а каф едан ч и қ ар к ан м ан , ти н м ай ғудранар-
дим . Бир маҳал ортим дан ким дир кўйлагим ни тортқи ла-
ётгани н и сезиб қолдим . Ў гирилиб қарасам , ёш гин а қиз
турибди.
— С ен ... С ен м енга ай т-ч и , сев... севган одам ингдан
ф арз... ф арзан д кўр... кўрсанг, таш лаб кетарм идинг? —
дедим унга.
Қ из м енга ан грай и б қаради. Ҳ ой н аҳой , ичавериб эси
оғиб қолган бўлса керак, деб ўйлагандир.
— Айт, — дедим ҳамон бир сўз дем ай терм или б турган
қизга.
220
У кўрсаткич барм оғи б илан бош б арм оғи н и б и р -б и р и -
га иш қалаб менга кўрсатди. Л ек и н гапирмади.
— Ҳ а сен... сен... Ҳиқ!.. С оқовм и сан ? Б и ри н г туғ...
туғиб қочасан... б ош қан г соқовсан . Ҳ ам м ан г бир гўрсан.
Ў зи м и зн и н г ўз... ўзбекка тўғри келм айсан.
Гапим тугар-тугамас унинг ён и га бақалоққи н а бир одам
келди-да:
— Н и м а ran? — деб сўради.
— Билм адим , — деди қи з, — хориж лик ш еки лли , ал
л ан и м ал ар деяпти. Туш унмадим.
Ў ш а лаҳзада гўё ёрилдим . Ш унақанги қаҳ-қаҳ отиб
кулдим ки, кўзимдан ёш ч и қ и б кетди. Ахир, мен ўзбекча
гап ираётганим ни ўзим сезм абм ан.
— К ечираси з, — дедим ўзим ни босиб олгач, б ақрайи б
турган б ақало қ н и н г елкаси га қўлим ни қўяркан м ан , —
м астликда одам қайси тилда гап и раётгани н и ҳам сез...
сезм ай қоларкан , ҳиқ...
Б ақ ал оқн и н г юзига табассум югурди.
— Чет элдан келиб, б и зн и н г ти ли м и зн и ш унча ўзлаш -
ти ри б олган и н ги з учун а р о қ си зга тек и н . И стасангиз,
ян а битта бериб ю борам ан. Қ айси м еҳм онхонага ж ой -
лаш ган и н ги зн и ай тсанги з, й игитлар олиб бориб қўй и ш а-
ди. Ҳ ар қалай, м еҳм онсиз, бу аҳволда кўчада ю рсангиз,
полиция бош ингизни қотириш и мумкин. Б изникилар меҳ-
м онни ю з-хотир қилиш м ай ди.
— Т аш аккур. Ш аҳ... Ш ахри нги зн и ях ш -ш и б...б... б и
лам ан. Т акси да етиб олам ан, л еки н б ари би р ар... ароқ-
н и н г пулини тўлайман.
Т ўғриси, б ақ ал о қ қ а қанча пул берган и м ёдим да йўқ.
Кўз олди м н и туман қоплади. Й и қи лаётган и м н и ан и қ -
т и н и қ эсл ай м ан -у , л ек и н б ирон та аъ зом н и қи м и рлатол-
м айман. Хуллас, қолгани эси м да йўқ. К ўзим ни очсам ,
ю м ш оққи на каравотда ётибман. Х она ҳам ажабтовур. Ким
мени бу ерга олиб келган и н и эслаш га уриндим . К ош ки ,
эслаёлсам . Бош им лўқи ллаб оғри р, сув ичгим келарди.
С еки н ўрним дан турдим. Э ш и к н и очиб таш қари га ч и қ -
м оқчи бўлдим. Ш у пайт э ш и к очилиб, ти рж ай ган ча ба-
қалоқ ки ри б келди. У кўзимга и сси қ кўринди, леки н
221
қ ачон , қаерда у билан дуч келган и м н и эслолм адим . П е
ш он ам ни ти ри ш ти рган ч а унга ти ки л и б қолдим.
— Бош оғри м аяпти м и ? — сўради б ақ а л о қ тирж айган
баш араси н и зи ғи рч а ўзгартирмай.
— О ғри яп ти , — дедим . — М ен қаердам ан? С и з ки м -
сиз?
— М еҳм оним сиз, маст бўлиб қолган и нги здан сўн г дам
олиш хонам изга олиб к и ри б ётқизд и к. Яхши ухладин-
гизми? О зги н а а р о қ ичи б ю борсангиз бош оғриғи қола-
ди.
М ен аф ти м н и буриш тирдим . Қ ўлим н и қавода си л ки -
ти б “ к ер ак м ас” деб и ш ора қилдим -да:
— Қ аерда ю зим ни ю всам бўлади? — деб сўрадим.
М уздеккина сув чирой и м н и очди, бош оғриғи ҳам қол-
гандай бўлди. Б ақ ал о қ билан хай р-хўш лаш и б таш қари га
чикдим . А ллақачон қоронғи туш ибди. Ф ақ ат бир озги на
ю рганим дан сўнг н им а мақсадда каф ега ки рган и м , нега
и чганим хаёлимга келди. “ Рена!.. Буни сендан кутмаган
эди м !” — дея н оли н ган ча ўғлим ни н г ён и га т е зр о қ етиб
бориш учун ш итоб билан ю риб кетдим.
И ж арачи аёл қовоғи н и солиб кутиб олди.
— Ҳеч қурса, сен болан гн и ўй ласан г бўлармиди? Б и
ри н г туғдириб, и к к и н ч и н г туғиб, сўнг бечора гўдакни
таш лаб кетвординглар. Ш ун ақа н и я тл ар и н г бор эк ан ,
н и м а қи лард ин глар н ораси д ан и дунёга келтириб? Энди
сен л ар н и н г касри нгга қолиб бу ш ўрли к бир умр азобла-
н и ш и керакм и? — дея жавради.
— Й ўқ, буни таш лаб кетадиган аҳм оқм асм ан . Ўлсам...
— Я хш иси, он аси н и қи д ирсан г бўларди. Ҳеч ким о н а-
си д ек меҳр беролм айди. И ч ган и н г билан ф ой даси йўқ,
ён и н гд а туриб бўлмайди.
М ен н и м а д еяр и м н и билм ай қолдим. К ам п и р боплаб
тузлади. “ Бунча саси й сан , оғзи н г оқова труб аси м и ?” —
дей и ш и ҳам м ум кин эди-ку. А яди, ш еки лли . М еним ча,
азбарой и Ё дгорнинг борлиги учунгина ш ундай қилди.
Чунки у Ёдгорни жуда яхш и кўради. А йтса бўларди-ку:
“ Бола се н и к и м и , ол-д а, уйим дан чиқ. Қ айтиб қорангни
кўрсатм а", деб.
— Болага сут керак, — деди кам пир. — Ҳ ози рча д ўкон -
222
дан олиб кели б и чи раяпм ан . Л ек и н о н аси н и н г сути га
тўймаса бўлмайди. Бор, қидир, узоқлаб кетмагандир. Ш а-
ҳарни билм ай д и ган , б ун и н г устига, ён и да ҳужжати йўқ
одам н и н г б ирон ёқ қа кетиб қолиш и гумон... Э ркаксан ,
ўзи нгн и қўлга ол!
Худди он ам дан д акк и эш и тган дай бўлдим. К ам пирга
меҳрим ян аям жўш ди. И тоаткорлик билан уйдан чиқиб
кетдим. Кўчага ч и қ қан и м дан сўнг: “ Қ аёққа б орам ан ?” —
деган ўй келди хаёлимга. Ярим кечаси, устига-устак, ҳамма
уйида дам олаётган бўлса. К им дан н и м а деб сўрайм ан?
Кундуз бўлганда-чи? Ренани ким ҳам тан и р д и ки , ф алон
ж ойда кўрувдим деса?
Т аваккал қи либ такси га ўти рдим -да, бандаргоҳга б о р
дим . Ҳ ам м а ёқн и ай лан и б чиқди м . Рена йўқ. А эропорт,
вокзалн и у билм айди. Ўйлаб қарасам , бандаргоҳни топиб
келиш и ҳам даргум он. Ш у пайтгача иж ара уйдан ч и қ қ а-
ни йўқ... Т акси чи га айтса, олиб кели б таш лаш и м ум кин -
у, ам м о орол қайси том он д али ги н и б илм айд и -ку... Б о
ш им қотиб, б ан д ар го \д ан чиқиб, м аш и налар зувиллаб
ўтаётган кўча бўйида туриб қолдим . Бир маҳал ён ги н ам -
га қ о п -қ о р а “Ж и п ” ил кис торм оз бериб тўхтади ва эш и -
ги очилиб, пўрим к и й и н ган бир й игит сакраб туш ди-да,
м енга юзланиб:
— Бу ерда ним а қилиб ю рибсан?! — деди баланд о в о з
да. — С ен и қи дирм аган ж о й и м и з қолмади.
Уни тани ди м . Ж и вакун и н г тан соқчи л ари дан . К амгап
йигит. Ҳ алигача оғи з очиб гап и рган и н и б и р о р марта
эш и тм аган м ан. В аҳоланки, ҳар куни қаср ён и да кўрар-
дим . С алом берсам , ф ақ ат б о ш и н и ирғаб қўярди. Б ош қ а-
л ар билан ҳам гаплаш аётган и га кўзим туш м аган.
— Т и н ч ли к м и ? — сўрадим ундан.
— М аш ин ага ч иқ, борганда биласан.
М аш ин ага ўтириш ни \а м , ўти рм асли кн и \а м билм ай
и кки л ан и б туриб қолдим . Ахир мен Р ен ан и топ иш им
керак. Л ек и н буни унга айтолм айм ан. Бундан пайтда Ж и
ваку билан неча пуллик иш им бор? Ч ақи рм аса, ундан
нарига ўтиб кетм ай дим и? А слида ним а қи лам ан ш улар
билан ўралаш иб? Уйга етгулик пулим бўлса, аэроп ортда-
гиларнинг кўзини ш амғалат қи лиш қўлимдан келса, жўнаб
223
кетаверм айм ан м и?.. Б ун и н г учун Р ен ан и топ и ш и м ке
рак, ер н и н г тагидан бўлса ҳам топ м асам бўлмайди. Ҳар
қалай, ҳозирча Ж и ваку билан ал оқан и узм ай турганим
маъқул.
— Н имага турибсан, бўл тез! — деди й игит тоқатси зла-
ниб.
— С игаретинг борми? — сўрадим йигитга бепарво одам-
дай б оқаркан м ан .
— Ч екм асдин г-ку, — ҳайрон бўлди у.
— Ч екки м келиб қолди.
— М аш инада.
Тутунни ичим га тортган дим , йўтал тутиб қолди. М а
ш и н ан и елдай учириб кетаётган й игит кулди:
— О ғай н и , уддалаган чекади.
У м и н г бор ҳ ақ эди. Ҳ ар бир и ш н и н г устаси бор.
Б и ровн и н г касб и -ко р и га зинҳор б урни н гни ти қ м а , кесиб
олиш ади...
Қ асрга ки ри ш и м билан кўзой н акк а дуч келдим. Вақт
алламаҳал бўлган. Ш у боис, у н и н г бу ердалигидан аж аб-
лан ди м ва ай н и пайтда сергакландим ҳам.
— Х айрли тун, — дея ўш ш ай иб ўзбекча гапирди у.
Do'stlaringiz bilan baham: |