Мустақил бажариш учун вариантлар
К ўрсаткич Вариантлар лар номи 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Тўсиннинг
6.0 6,5 7,0 7,5 8,0 8,5 9,0 9,5 10,0 10,5
узунлиги, м Тўсиннинг
175 17563 175 175 175 175 175 175 175 1758
кесим юзаси,
мм 630 0 675 675 720 720 765 765 810 10
Меъёрий юк,
кН/м2 13,0 13,5 14,0 14,5 15,0 15,5 16,0 16,5 17,0 17,5
Ҳисобий
юк,кН/м2 22,0 22,5 23,0 23,5 24,0 24,5 25,0 25,5 25,0 25,5
Тўсиннинг шум оқ қара
жука тол акас эман заранг қайин тол
материали тол қайин ғай
Иморат
I II II II I I II III II III
синфи
6.2-мисол. Равоқ оралиғи l=12,0 м, икки нишабли елимланган тўсиннинг мустаҳкамлигини қуйидаги маълумотлар асосида текшириш талаб этилади. Елимланган тўсинга қийматлари qн =9,5 кН/м га тенг меъёрий ва
q=13,5 кН/м бўлган ҳисобий юклар таъсир қилади. Тўсин материали–қарағай.Тўсининг нишаблиги i=1/10 (tgα=0,1). Иморат синфи–I. Бинонинг ишончлик коэффициенти γn = 0,95 га тенг.
Тўсиннинг тўғри тўрт бурчакли кесим юзаси икки томонлама
текислангандан кейин δb=44175 мм га тенг эканлигини эътиборга олган ҳолда унинг ўрта қисмидаги баландлиги hўр = (1/12)l = (1/12)12 = 1,0 м.
Аниқланган қийматни эътиборга олган ҳолда баландлигини 23 қават, қалинлиги δ =44 мм бўлган тахтадан танласак, унинг баландлиги hўр =1,012 м.
га тенг бўлади.
Тўсиннинг таянчдаги баландлиги
hтаянч= hўр– (0,5l) tgα = 1,012 – 0,5120,1 = 0,412 м.
У ҳолда тўсиннинг таянч реакциялари A = Б = ql/2 = 13,5 12/2 = 81 кH.
Тўсиннинг чап таянчидан нормал максимал кучланиш пайдо бўладиган кесим юзасигача бўлган масофа
Хтаянч= 0,5 lhтаянч / hўр= 0,5120,412/1,012 = 2,443 м.
Аниқланган Х кесим юзасидаги эгувчи момент
Mx = qXтаянч(1- Xтаянч)/2 = 13,52,443·(12-2,443)/2 = 157,5 кHм.
Тўсиннинг ҳисобий кесим юзасидаги баландлиги hx = hт+Xт tga = 0,412+2,4430,1=0,656 м.
Ҳисобий кесим юзасининг қаршилик моменти
Wх = bhx2/6 = 17,5 65,62/6 = 12,551,47 cм3
Тўсиннинг мустаҳкамлиги
=Mx /Wxmδmқ = 15760/12551,470,9470,95 = 1,40и/γn=1,5/0,95=
1,40< Rэ /γn=1,5/0,95= 1,57 кH/cм2
бу ерда: m6 = 0,947- кесим юзасининг баландлигини эътиборга олувчи коэффициент (1.15-жадвал асосида); mқ=0,95 –қаватлар сонини эътиборга олувчи коэффициент
(1.16-жадвал асосида);
RЭ=1,5 кHм – ёғочнинг эгилишдаги ҳисобий қаршилиги.
Тўсиннинг эгилишини текшириш учун дастлаб кесим юзасини ўзгарувчанлигиниk ва кесим юзасини силжишини эътиборга олувчи скоэффициентларнинг қийматлари қуйидаги формулалардан аниқланади: k =0,15 + 0,85 hт hўр= 0,15 + 0,850,412/1,012 = 0,49.
c =15,4 + 3,8 hт hўр=15,4+3,80,412/1,012=16,94.
Кесим юзасининг баландлиги hўр= 1,012 м бўлган тўсиннинг силжиш
деформациясини эътиборга олган ҳолда эгилиши f0 = 5qHlH4/384EJўр=50,09512004/38410001511465,85 = 1,69cм. бу ерда: E = 1000 кH/cм2- қарағай ёғоч материалининг эластиклик модули; Jўр– кесим юзасининг инерция моменти:
Jўр = bhўр3/12 = 17,5101,23/12=1511465,84cм4.
Кесим юзасининг ўзгарувчанлигини ва силжиш деформациясини эътиборга олган ҳолда тўсиннинг тўлиқ эгилиши:
f = f0 [1+c(hўр /l)]/k = 1,697[1+16,947(101,2/1200)]/0,496 = 5,01 cм.
Тўсиннинг тўлиқ эгилиши f/l = 5,01/1200 = 0,00417<[1/250]/γn =[1/250]/0,95 = 0,00421.
Тўсиннинг бикирлиги таъминланган.
Тўсиннинг таянч тугунида пайдо бўладиган уринма кучланишни эътиборга олган ҳолда мустаҳкамлигини текширамиз. Тўсин таянчидаги кесувчи куч Q = ql/2 = 13,512/2 = 81кH.
Инерция моменти:
-таянч кесим юзасида
Jт = bhт3/12 = 17,541,2/12 = 101987,78 cм4;
-ўрта кесим юзасида
Jўр = bhўр3/12 = 17,5 101,233/12 = 1511465,85 cм4.
Тўсин таянч кесим юзасининг статик моменти Sт = bhт2/8 = 17,541,232/8 = 3713,15 cм3.
Уринма кучланиш
= QSт/bJт = 813713,15/17,5101987,87=0,168=Rёр /γn = 0,168 кH/ cм2.
бу ерда: Rёр= 0,16 кH/cм2– қарағай материалининг толалари бўйлаб ёрилишдаги ҳисобий қаршилиги
Тўсиннинг мустаҳкамлиги ва бикирлиги таъминланган
6.2- жадвал
Do'stlaringiz bilan baham: |