Кириш Кўп қаватли саноат бинолари ҳuақида умумий маълумотлар

3.2.2. Ораёпма плитанинг конструкцияси
Плита ригелларнинг токчаларига таянувчи ораёпмаларнинг ИИ-24 серияси бўйича асосий типик плитанинг кўндаланг кесимига татбиқан ҳисобланади (6-расм).
Плитанинг тарҳдаги ўлчамлари 5550 х 1485 мм га тенг. Плитанинг баландлиги 400 мм. Плита токчасининг қалинлиги 50 мм. Плитанинг кўндаланг ва бўйлама қовурғалари пайвандланувчи каркаслар билан, токчаси эса пайвандланувчи симтўрлар билан арматураланади.

6-расм. Плита конструкцияси.

кўтарув илгаклари М1

Пайвандланувчи каркас ва симтўрлар оддий совуқ ҳолатда тортилган арматура симидан контактли нуқтали электросваркани қўллаш ёрдамида тайёрланади.


3.3. Юкларни аниқлаш

Плитага таъсир қилувчи юклар 1-жадвалда аниқланган.

1-жадвал
Плитага таъсир қилувчи юклар

Юкларнинг тури	Меъёрий юклар,	Юк бўйича ишончлилик коэффи-циенти	Ҳисобий юклар,
Доимий юклар: -пол ва пар- деворларнинг оғирлиги -ораёпма плитанинг оғирлиги	1.15·1.5=2.475 2.95 ·1.5=4.42	1.1 1.1	2.72 4.86
Жами:	gser=6.894	-	g=7.58
Вақтинчалик юклар: -узоқ муддатли -қисқа муддатли	7.17 ·1.5=10.75 2.31 ·1.5=3.31	1.05 1.2	10.965 5.97
Жами:	νser=14.06	-	ν=14.933
Ҳаммаси бўлиб:	Pser= g ser+νser=20.9	P= g +ν=22.51

3.4. Плитада ҳосил бўлувчи зўриқишларни аниқлаш

Плитанинг ҳисобий схемаси 7-расмда келтирилган. Плитанинг ҳисобий оралиғи L=5550-100=5450 мм =5.45 м. Плита оралиғининг ўртасида ҳосил бўлувчи эгувчи моментларнинг қийматлари:

- тўлиқ меъёрий юкдан:

- меъёрий қисқа муддатли вақтинчалик юкдан:

- меъёрий узоқ муддатли вақтинчалик юкдан:

- тўлиқ ҳисобий юкдан:

P=28кH/м






7-расм. Плитанинг ҳисобий схемаси.
Таянчлардаги кесимларда тўлиқ ҳисобий юкдан ҳосил бўлувчи кўндаланг куч:
кН.
3.5. Плитани чегаравий ҳолатларнинг биринчи гуруҳи бўйича ҳисоблаш.
3.5.1. Плитани нормал кесим бўйича мустаҳкамликка ҳисоблаш

Плитанинг оралиқдаги ҳисобий эквивалент кесими – тавр ҳисобланади (6-расм).

148,5

8-расм. Плитанинг ҳисобий кесими.

Нейтрал ўқнинг ҳолати аниқланади:

492.5 кН·м > М=83.57кН·м

Демак, нейтрал ўқ таврнинг токчасидан ўтади, шунинг учун ҳисоблашни эни = 148.5 см га тенг тўғри тўртбурчакли кесим каби бажарилади. Сиқилган зона нисбий баландлигининг чегаравий миқдори аниқланади:

Бетон сиқилган зонасининг характеристикаси ҳисоблаб топилади:

Бўйлама арматурадаги зўриқиш қуйидагича аниқланади:

бу ерда, R_s=310 МПа га тенг.

Зўриқтириладиган арматурадаги олдиндан зўриқтириш миқдори қуйидагига тенг:

МПа


МПа

Арматурани таранглаш коэффициенти қуйидагича аниқланади:

γ_sp=1-γ_sp=1-0.0927=0.8334

бу ерда, n_p – зўриқтирилган арматуралар сони.

Юқорида келтирилган формулага кўра ни топиш:

сўнгра А_R нинг қиймати ҳисобланади:

А₀ нинг қиймати қўйидагича ҳисобланади:



бу ерда,
А_0R. бўлгани сабабли бўлади ва шарт бажарилади.
Кесим сиқилган зонасининг нисбий баландлигини ҳисоблаш:





v коэффициентининг миқдори қуйидагига тенг:

Сўнгра коэффициентининг миқдори ҳисобланади:
,
бу ерда, (А-VI арматура синфи учун)
Юқорида келтирилган формуладан фойдаланиб топилади

>1.1 бўлгани учун =1.1 қабул қилинади:
Кесим сиқилган зонасининг баландлигини топиш:


см< =5 см.

Бўйлама зўриқтирилган арматура кесимининг талаб қилинувчи юзаси:

Пўлат арматураниннг сортаментига кўра қуйидаги арматуралар қабул қилинади:

2 ø 20 А-V, A_SP=6.28 см² > 5.22 см²

Арматуралаш коэффициентини аниқлаш:

%
Талаб қондирилади.