Кўп бўшлиқли панелларни ҳисоблаш
Лойихалаш учун вазифа.Бинонинг том ёпмалари учун мўлжалланган бўшлиқли плиталарни хисоблаш ва конструктив лойихалаш талаб килинади. Номинал ўлчамлари 5,8х1,2 м ўлчамда қабул қиламиз.Том ёпма панелига таъсир қилувчи доимий юклар 3-жадвалда келтирилган.Ишончлилик коэффитциенти γn= 0,95. Асосий арматуралар A-III классли пўлат стерженли арматуралардан пайвндлаб тайёрланган каркаслар билан арматураланади, плита эса Вр-I классли симлардан пайвандлаб тайёрланади тўрларбилан арматураланади. Панел учун В17.5 классли (синф) бетон қўлланилади.
Хисоблаш.
Хисоблаш учун зарур булган маълумотлар қуйидаги жадвалдан В17.5 классли бетон учун берилган маълумотлар: Rb =10МПа; Rbt = 0.82 МПа, γb2= 0,9; Еь =27*103МПа;
A-III классли арматура учун берилган маълумотлар қуйдаги жадвалдан танланади
Арматура синфи
|
Диаметр,
мм
|
Меъёрий
Rsnва ҳисобий Rs, ser иккинчи гуруҳ
|
Биринчи гуруҳ чегаравий холати учун ҳисобий таранглик модули, МПа
|
Сиқилишга
Rsс
Rsc
|
Таранглик модули
Es
|
Rs
|
Rsw
|
Стерженли арматура
|
А–I
|
6…22
|
235
|
225
|
175
|
225
|
2,1∙105
|
A–II
|
10…32
|
295
|
280
|
225
|
280
|
2,1∙105
|
A–III
|
6…8
|
390
|
355
|
285*
|
355
|
2∙105
|
A–III
|
10…40
|
390
|
365
|
290*
|
365
|
2∙105
|
2-жадвал. Қаватлараро йиғма том ёпма панелига тушадиган юк таъсири
Юкларнинг турлари
|
Меъёрий юклар, Н/м2
|
Юк таъсиридаги ишончлилик коэффициенти
|
Ҳисобий юк,
Н/м2
|
Доимий:
паркетли полдан тушадиган юк, м, кг/м3
шлакбетонли қатламидан тушадиган юк, м,
пенобетонли товушизоляцияловчи плиталардан тушадиган юк, м,
темир-бетон панелдан (каталог бўйича) келтирилган қалинлик 220 мм, кг/м3 тушадиган юк
|
160
1040
300
5500
|
1,1
1,2
1,2
1,1
|
176
1249
360
6050
|
Жами
Вақтинчалик:
қисқа муддатли
узоқ муддатли
|
2000
1000
|
-
1,3
1,3
|
2600
1300
|
Жами
Тўлиқ юк таъсири:
доимий ва узоқ муддатли
қисқа муддатли
|
8000
2000
|
-
-
-
|
9135
2600
|
Жами
|
|
-
|
|
Изоҳ.Ҳисоблаш 3.1-жадвал, 1-изоҳдаги формулалар бўйича олиб борилади (А.П.Мандриков «Примерырасчетажелезобетонныхконструкций») кейинги ўхшаш жадвалларда ҳам ҳисоблаш шу тариқа олиб борилади.
Ечиш. Юклар ва зўриқишларни аниқлаш. Эни 120 см бўлган панелнинг 1 м узунлигига қуйидаги юклар таъсир кўрсатади, Н/м: қисқа муддатли норматив (меъёрий) , қисқа муддатли ҳисобий ; доимий ва узоқ муддатли норматив (меъёрий) ; доимий ва узоқ муддатли ҳисобий ; жами норматив (меъёрий) ; жами ҳисобий .
Тўлиқ юк таъсиридан ҳосил бўладиган эгувчи моментнинг ҳисобий қиймати
Нм
бу ерда м;
Тўлиқ норматив (меъёрий) юк таъсиридан ҳосил бўладиган эгувчи моментнинг ҳисобий қиймати (салқилликка (прогибга) ва ёриқбардошликка қарши мустаҳкамлигини ҳисоблаш учун) бунда
Нм
худди шундай, норматив (меъёрий) доимий ва узоқ муддатли вақтинчалик юк таъсиридан
Нм;
худди шундай, қисқа муддатли норматив (меъёрий) юк таъсиридан
Нм.
Ҳисобланган юк таъсиридан таянчда ҳосил бўладиган қирқувчи (кўндаланг) кучнинг максимал қиймати:
Н;
худди шундай, норматив (меъёрий) юкдан
Н;
Н.
Кесим танлаш. Йиғма панелни тайёрлаш учун қуйидагиларни қабул қиламиз: В20 классли (синфи) бетон,
МПа,
МПа,
МПа,
;
бўйлама стерженлар сифатида А-III классли пўлатдан тайёрланган арматурани қабул қиламиз, МПа, кўндаланг арматурали - А-I классли (синфли) пўлат, МПа ва МПа; пайвандланган тўрлар (сеткалар) ва каркаслар билан арматуралаш; пайвандланган тўрлар (сеткалар) панелнинг юқори ва пастки токчасига Вр-I классли (синфли) симлар билан боғланади, МПа бунда мм ва МПа бўлганда мм қабул қилинади.
Панелни берилган ўлчамларида см (бу ерда b – панелнинг энг кичик (номинал) эни; h – панелнинг баландлиги) кўндаланг кесими тўғри бурчакли бўлган тўсин каби ҳисоблаймиз. Тўрт бўшлиқли панелни лойиҳалаймиз (7-в расмга қаранг). Ҳисоблашда бўшлиқли панелнинг кўндаланг кесимини унга эквивалент бўлган қўштавр шаклидаги кўндаланг кесимга келтирамиз. Думалоқ бўшлиқларни юзаси ва инерция моменти худди шундай бўлган тўғри бурчакли бўшлиқларга алмаштирамиз. Ҳисоблаймиз:
см
см см
Қовурғаларнинг келтирилган қалинлиги см (сиқилган токчанинг ҳисобий эни см).
Қаршилик тури
|
Бетон
|
Сиқилишдаги мустаҳкмлиги бўйча бетоннинг синфи
|
В3.5
|
В5
|
B7.5
|
B10
|
B12.5
|
B15
|
B20
|
B25
|
B30
|
B35
|
B40
|
B45
|
B50
|
B55
|
B60
|
Ўқ бўйича сиқилиш (призматик мусҳкамлиги) Rbnва Rbt,ser
|
Оғир ва майда донали
|
2.1
|
2.8
|
4.5
|
6.0
|
7.5
|
8.5
|
11.5
|
14.5
|
17.0
|
19.5
|
22.0
|
25.0
|
27.5
|
30
|
33.0
|
Енгил
|
2.1
|
2.8
|
4.5
|
6.0
|
7.5
|
8.5
|
11.5
|
14.5
|
17.0
|
19.5
|
22.0
|
–
|
–
|
–
|
–
|
Ковакли
|
2.2
|
3.1
|
4.6
|
6.0
|
7.0
|
7.7
|
–
|
–
|
–
|
–
|
–
|
–
|
–
|
–
|
–
|
Марказий чўзилиш Rbn ва
|
Оғир
|
0.26
|
0.37
|
0.48
|
0.57
|
0.66
|
0.75
|
0.90
|
1.05
|
1.20
|
1.30
|
1.40
|
1.45
|
1.55
|
1.6
|
1.65
|
Майда донали. Гуруҳлар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
А
|
0.26
|
0.37
|
0.48
|
0.57
|
0.66
|
0.75
|
0.95
|
1.05
|
1.20
|
1.30
|
1.40
|
–
|
–
|
–
|
–
|
Б
|
0.17
|
0.27
|
0.40
|
0.45
|
0.57
|
0.64
|
0.77
|
0.90
|
1.00
|
–
|
–
|
–
|
–
|
–
|
–
|
В
|
–
|
–
|
–
|
–
|
–
|
0.75
|
0.90
|
1.05
|
1.20
|
1.30
|
1.40
|
1.45
|
1.55
|
1.60
|
1.65
|
Майда тўлдирувчили:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Енгил
|
0.26
|
0.37
|
0.48
|
0.57
|
0.66
|
0.75
|
0.90
|
1.05
|
1.20
|
1.30
|
1.40
|
–
|
–
|
–
|
–
|
Зич
|
0.26
|
0.37
|
0.48
|
0.57
|
0.66
|
0.74
|
0.80
|
0.90
|
1.00
|
1.10
|
1.20
|
–
|
–
|
–
|
–
|
Ғовак
|
0.18
|
0.24
|
0.28
|
0.39
|
0.44
|
0.46
|
–
|
–
|
–
|
–
|
–
|
–
|
–
|
–
|
–
|
Нормал кесимнинг мустаҳкамлиги бўйича ҳисоблаш. Томёпма панели кўндаланг кесимининг баландлигини қўйидаги формула бўйича ҳисобланган зарурий бикрликни сақлаш (таъминлаш) орқали мустаҳкамликни таъминлаш шартидан келиб чиққан ҳолда олдиндан текширамиз:
см
бу ерда, с – бўшлиқли панеллар учун 18-20 га тенг бўлган ва токчаси сиқилган зонада бўлган қовурғали панеллар учун 30-34 га тенг бўлган коэффициент;
-юкларнинг муддатли таъсир этиши давомида солқинликнинг (прогиб) ошиши инобатга олувчи коэффициент (бўшлиқли панеллар учун ; токчаси сиқилган зонада жойлашган қовурғали панеллар учун ); -1 м2 юзали томга муддатли таъсир этувчи меъёрий юк; -1 м2 юзали томга таъсир этувчи қисқа муддатли меъёрий юк; панелнинг хусусий оғирлигини Н/м2 (Н/м) Н/м2 ҳисобга олган ҳолда унга (панелга) тушадиган жамланган меъёрий юклар.
Кесимнинг қабул қилинган баландлиги см, бу етарлидир. Нисбат >0,1 ни ташкил этади; ҳисоблаш учун токчанинг бутун энини см да киритамиз.
формула бўйича ҳисоблаймиз:
см.
1-жадвал бўйича , аниқлаймиз.
Сиқилган зонанинг баландлиги см< см нейтрал ўқ сиқилган токчанинг ичидан ўтади.
Бўйлама арматура кўндаланг кесимининг юзаси
см2
олдиндан қабул қиламиз 4Ø14 А-III, см2, ҳамда тўр(сетка)ни ҳам ҳисобга оламиз .
Якка арматура билан арматураланган тўғри бурчак кесимли эгилувчан элементларни ҳисоблаш учун маълумотлар
Диаметр, мм
|
Стерженлар сони, симли ва стерженли арматурани кўндаланг кесимининг ҳисобий юзаси, мм2
|
Масса,
1 м/кг
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
|
3
|
7,1
|
14,1
|
21,2
|
28,3
|
35,3
|
42.4
|
49,5
|
56,5
|
63,6
|
0,055
|
4
|
12,6
|
25,1
|
37,7
|
50,2
|
62,8
|
75,4
|
87,9
|
100,5
|
113
|
0,099
|
5
|
19,6
|
39,3
|
58,9
|
78,5
|
98,2
|
117,8
|
137,5
|
157,1
|
176,7
|
0,154
|
6
|
28,3
|
57
|
85
|
113
|
141
|
170
|
198
|
226
|
254
|
0,222
|
7
|
38,5
|
77
|
115
|
154
|
192
|
231
|
269
|
308
|
346
|
0,302
|
8
|
50,3
|
101
|
151
|
201
|
251
|
302
|
352
|
402
|
453
|
0,395
|
10
|
78,5
|
157
|
236
|
314
|
393
|
471
|
550
|
628
|
707
|
0,617
|
12
|
113,1
|
226
|
339
|
452
|
565
|
679
|
792
|
905
|
1018
|
0,888
|
14
|
153,9
|
308
|
462
|
616
|
769
|
923
|
1077
|
1231
|
1385
|
1,208
|
16
|
201,1
|
402
|
603
|
804
|
1005
|
1206
|
1407
|
1608
|
1810
|
1,578
|
18
|
254,5
|
509
|
763
|
1018
|
1272
|
1527
|
1781
|
2036
|
2290
|
1,998
|
20
|
314,2
|
628
|
942
|
1256
|
1571
|
1885
|
2199
|
2513
|
2827
|
2,466
|
22
|
380,1
|
760
|
1140
|
1520
|
1900
|
2281
|
2661
|
3041
|
3421
|
2,984
|
25
|
490,9
|
382
|
1473
|
1963
|
2454
|
2945
|
3436
|
3927
|
4418
|
3,84
|
28
|
615,8
|
1232
|
1847
|
2463
|
3079
|
3695
|
4310
|
4926
|
5542
|
4,83
|
32
|
804,3
|
1609
|
2413
|
3217
|
4021
|
4826
|
5630
|
6434
|
7238
|
6,31
|
36
|
1017,9
|
2036
|
3054
|
4072
|
5089
|
6107
|
7125
|
8143
|
9161
|
7,99
|
40
|
1256,6
|
2513
|
3770
|
5027
|
6283
|
7540
|
8796
|
10053
|
11310
|
9,865
|
Адабиётлар
Асқаров Б.А. Қурилиш конструкциялари Фан. Тошкент, 1995.
Асқаров Б.А., Низомов Ш.Р. Темир-бетон ва тош ғишт конструкциялари. Тошкент. 2003.
Акрамов Х.А. Қурилиш ашёлари саноати корхоналарини лойиҳалаш. Т., Ўзбекистон, 2003.
Икрамов С.И., Маилян Р.Л.Расчет и проектирование статичкески не определямых балок. Т. Ўқитувчи 1993.
Маилян Р.Л., Маилян Д.Р., Веселев Ю.А.Строительные конструкции.Феникс.2004.
ҚМК 2.03.01-96. Бетон ва темир-бетон конструкцияларини лойиҳалаш.
ҚМК 2.01.07-96. Юк ва таъсирлар.
ҚМК 3.03.04-98. Йиғма темир-бетон конструкцияларини ишлаб чиқариш.
Мандриков А.П. Примеры расчета железобетонных конструкций. Москва. Стройиздат, 1989.
Байков В.Н. Железобетонные конструкции. Москва. Стройиздат,1989
Do'stlaringiz bilan baham: |