If. •f с ж ж Салимов КимёВий технодогиянинг асосий караёнАари Во урилмоАпри I зл' Пз

тХъ
ни х,исоблашда 
аI
нинг урнига 
с1э
олинади:
бу ерда 
с13
— э к в ив а л е н т диаметр;
V
— ч укаётган з а р р а ч а н и н г
хажми.
Х а м м а р е ж и м л а р учун с и к и л г ан х о ла т д аг и чукиш тезлигини 
а н и к л а ш д а ку й и да ги умумий т е н г л а м а д а н фо й д а ла н ил ад и:
хю
=
ф Ш > э ,
(7.6)
ииг =
0,5 да з
(7.7)
(7.8)
18 + 0,6 д/лг-е4’75 ’
(7.9)
.
Р „ )
д
А г —
---------
-
------- — Архимед мезони;

---

У0- У
суюкликнинг с ус пе нзиядаг и х а ж м ж и х а т д а н олинган
р
улуши: Уо — суюкликнинг с ус пе нзиядаги ха ж ми , м3; 
V
— к а т т и к
з а р р а ч а л а р н и н г с ус пе нзиядаг и х аж ми , м3;
С ик ил г а н хол а т да г и з а р р а ч а н и н г чукиш тезлигини а ни кл аш 
учун а в в ал о
А г
ва е нинг ки й ма т и топилади, сунгра бу к и й м а т л а р
( 7.9 ) т е н г л а м а г а
куйилиб,
Ие
нинг 
микдори 
хисобланади.
Кейинчалик Рейнольдс мезонидан чукиш тезлиги а ни к л а н а д и :
тюг = Кср\
(7.10)
4>м-^
(7.3), (7.5) ва (7.10) и фо д а да н куриниб турибдики, чукиш 
тезлигининг кийматини белгиловчи асосий к а т т а л и к л а р ка то рига 
мухитнинг ковушоклиги ва ка тт ик з арра ча ни н г улчами кирали. 
Чукиш ж а р а ё н и н и т е з л а ш т и р иш учун купинча суспензиянинг 
т е м пе ра т у р ас и технология томонидан мумкин булган д а р а ж а г а ч а
киздирилади, чунки т ем пе ра т ура н и нг кутарилиши билан ковушок- 
лик пасаяди, н ат и жа д а чукиш жа ра ё н и тезла шади. Бундан 
т а ш к а р и , чукиш жараёнини тезл а штириш учун к а ттик з арра ча -
ларни коагуляция килиш холи яхши н а т и жа беради. З а р р а ч а л а р ­
нинг улчамини коа гу л я ци я йули билан к а т т а л а ш т и р и ш учун 
о д а г д а суснензияга к о а г у л я н т л а р кушилади. Суснензияга 
к о а г у л я н т л а р к у ш и л г а н д а м о л ек ул ал ар ни н г у з а р о тортишиш 
куч л ар и т а ъ с и ри д а ма йд а з а р р а ч а л а р б ирлашиб, к а т т а- к ат т а 
к о н г л о ме р ат л а р хосил ки л ад и, н а т и ж а д а чукиш тезлиги купаяди.
К оаг ул ян т л ар сифатида бентонитлар, сувда эрувчан эле тролитлар,
п оли а кр и л ами д, пектин ва б о ш к а л а р ишл атил ади.
7.3- §. Ч У К Т И Р У В Ч И К . У Р И Л М А Л А Р
Чук т ириш турли жинсли с и с т е ма л а рн и а ж р а г и ш н и н г бошка 
у с у л л ар и г а нисбаган энг оддий усули хисобланади. Од а т да ,
чуктириш ж а р а ё н и д а н б ир л ам ч и а ж р а т и ш усули си фати д а 
фой да л ан ил ад и . Чуктириш ж а р а ё н и чуктирувчи ёки куйилтирувчи 
к у р и л м а л а р д а олиб борилади. Чуктириш к у р и л м а л а р и даврий,
узлуксиз ва ярим узлуксиз ре ж им д а ишлатиладиган к у р и л м а л а р г а
булинади. Уз навба тида узлуксиз ишл ай ди г ан чуктириш курилма- 
си бир, икки ва куп ярусли булади. Чуктириш к у р и л м а л а р ин и нг
айрим т у рл ар и билан тан иша м и з .
7.5- 
рас мда даврий ишлайдиган чуктириш курилмаси курсатил- 
ган. Бу ку ри л ма конус асосли цилиндрсимон идиш булиб, унга 
а р а л а ш м а ма са л ан , суспензия юкоридан берилади. А р а л а ш м а
к у р и л м а д а ма ъл ум в акт т и нд ир и л га н да н сунг ( а г а р з а р р а ч а л а р
зичлиги мухитнинг зи чл и г ид ан ка тт а, яъни 
булс а)
з а р р а ч а л а р к ури л ман и нг пастки кисмига чукади. Ку ри л ма ни нг
юкори кисмида эса т о з а л а н г а н ва б а л ан дл иг и /г га тенг булган
153

---

Суспензия
7 .5 -раем.
Д а в р и й и ш л ай д и г ан чу ктирувчи ку р и л м а.
к а т л а м х.осил булади. Т оз ал ан г а н ма хсул от ( д е к а н т а т ) к ур ил ма -
нинг ён томонида ж о й л а ш г а н штуцер о рк а ли ч ик ариб олинади,
сунгра эса чукма т уширилади. Ш у н д ан сунг курилма юв илади ва 
ж а р а ё н к а й т а д а н бошланади.
Агар р к< р м ( м ас а л ан , сутл а рни тиндириш па й т ид а ) булса,
дисперс ф а з а н и н г з а р р а ч а л а р и к у р и л м а н и н г юкориги кисмида 
йигилади. К у р ил ма ни нг пастки к и см ид а эса т о з ал ан г ан к а т л а м
хосил булади.
Узлуксиз ишлайдиг ан чуктириш к у р и л м а л а р и д а турли жинсли 
с ис т ема л а рн и а ж р а т и ш ж а р а ё н и анча тез боради ва чукмани 
тушириш учун кам вак.т кетганлиги с а б а б л и мехнат с а р ф л а р и хам 
к а ма я ди . Бу н да й к у р и л м а л а р г а
а р а л а ш м а л а р н и бериш ва 
а ж р а т и лг а н махсулотларни ч ик ари б олиш узлуксиз р а в и шд а олиб 
борилади.
7.6- 
р ае м д а бир ярусли узлукс из и шл а й ди га н чуктирувчи 
ку ри лма к урс ати лг а н. Бу к у р ил ма н ин г т а р о к л а р и булиб, суспен- 
з и я л ар н и тиндириш учун и шл а т ил а д и. Ушбу чуктирувчи ку ри л ма
б ал а н дл и г и унча к а т т а булмаг ан , ка т т а д иа ме т р л и цилиндрсимон 
р е з е рв у а рд а н и борат булиб, конуссимон асосга эга. Ёпик, 
б ин ол ар д а к у р и лм а н ин г д иа ме т ри 12— 20 м га тенг булади, очик. 
ма йд о нл а р д а эса унинг д иа метр и 120 м гача булиши мумкин. 
Д а с т л а б к и суспензия ре з е рву а рни н г урт а кисмига берилади.
Суспензия т арк иб и да г и к,аттик з а р р а ч а л а р огирлик кучи таъсир и-
да чукади. Р ез е р в уа р ни нг уртас ид а вал ур н а т и л га н булиб, унга 
т а р о кл а р бириктирилган. Ушбу т а р о к л а р чукаёгган з а р р а ч а л а р н и
(яъни к уй и лт ири л г ан суспензияни) узл у кс из р а в ишд а тушириш 
тешиги томон с и л жи тиб туради. Т а р о кл и а р а ла ш т и р г и ч ж у д а
154

---

{ Х Н —СХ]—
7.6- раем.
У злукси з и ш л а й д и г а н чуктирув чи к у р и л м а :
/ — кобик.; 
2
— х а л к а с и м о н т а р н о в ;
3
— к ж л а ш в о р о н к а с и ;
4
— а р а л а ш т и р г и ч н и н г э л е к т р о ­
д в и г а т е л и ;
5
— т о з а л а н г а н м а х с у л о т ч и к а д и г а н ш т у ц е р ; 6 — т а р о к л а р ; 7 — а р а л а ш т и р г и ч ;
8
— ч у к м а м и т у ш и р а д и г а и к у р и л м а .
кичик тезл и к (0,02— 0, 05 а й л / м и н ) билан ай ла н ад и, шу с а ба б л и
а р а л а ш т и р г и ч н и н г х а р а к а т и чукиш ж а р а ё н и г а т а ъ си р килмайди.
Т о з а л а нг а н суюклик к у ри л ма н и н г юкори ки смид аг и х а л ка с им о н 
т арнов орк,али узлуксиз чнк,иб турадц. Бу н да й чуктирувчи 
к у р и л м а н и н г асосий ка мчилиг и шундан иборатки чукманинг 
т а р к и б и д а катта ми а д ор д а (60 % гач а) н а мл ик булади.
Купчилик и шл а б ч и к а р и ш л а р д а к а тта чуктириш юзаси (сатхи) 
к е р а к б улга нл иги с а ба б л и б ин оларнинг ма йд он ла рин и т е ж а ш
ма кс а ди д а куп ярусли чуктириш к у р и л м а л а р и д а н фой да л ан ил ад и .
Чук т ириш к у р и л м а л а р и н и хисобла ш о р к а ли чукиш юзаси 
аник,ланади.
Чу кт и ри ш н а т и ж а с и д а ма ъ л у м в ак т я д ав ом и да к у ю к ла шт и-
р ил г ан суспензия ( ш л а м ) к,атлами ва б а ла н дл иг и /г га тенг булган 
т о з а л а н г а н суюк лик к а т л а м и хосил булди деб хисоблаймиз.
Чу кт и ри ш юзаси £ (м2) б у лг а н д а олинган тоза с уюк ли к х а ж м и /г/7 
( м3) га тенг булади. В а к т бирлиг и ичида т о з а л а н г а н суюк лик 
х а ж м и эса:
шэ те з л ик билан чукаё тга н к а т т и к з а р р а ч а л а р