If. •f с ж ж Салимов КимёВий технодогиянинг асосий караёнАари Во урилмоАпри I зл' Пз



Download 10,86 Mb.
Pdf ko'rish
bet120/275
Sana07.04.2022
Hajmi10,86 Mb.
#535152
1   ...   116   117   118   119   120   121   122   123   ...   275
Bog'liq
Kimyoviy texnologiyaning asosiy jarayonlari va qurilmalari. Z.Salimov. 1994
Hujjat (3), jasurbek, 108219, diplom-353171101688 (1), 8-MAVZU
тХъ
ни х,исоблашда 
аI
нинг урнига 
с1э
олинади:
бу ерда 
с13
— э к в ив а л е н т диаметр;
V
— ч укаётган з а р р а ч а н и н г
хажми.
Х а м м а р е ж и м л а р учун с и к и л г ан х о ла т д аг и чукиш тезлигини 
а н и к л а ш д а ку й и да ги умумий т е н г л а м а д а н фо й д а ла н ил ад и:
хю
=
ф Ш > э ,
(7.6)
ииг =
0,5 да з
(7.7)
(7.8)
18 + 0,6 д/лг-е4’75 ’
(7.9)
.
Р „ )
д
А г —
---------
-
------- — Архимед мезони;


У0- У
суюкликнинг с ус пе нзиядаг и х а ж м ж и х а т д а н олинган
р
улуши: Уо — суюкликнинг с ус пе нзиядаги ха ж ми , м3; 
V
— к а т т и к
з а р р а ч а л а р н и н г с ус пе нзиядаг и х аж ми , м3;
С ик ил г а н хол а т да г и з а р р а ч а н и н г чукиш тезлигини а ни кл аш 
учун а в в ал о
А г
ва е нинг ки й ма т и топилади, сунгра бу к и й м а т л а р
( 7.9 ) т е н г л а м а г а
куйилиб,
Ие
нинг 
микдори 
хисобланади.
Кейинчалик Рейнольдс мезонидан чукиш тезлиги а ни к л а н а д и :
тюг = Кср\
(7.10)
4>м-^
(7.3), (7.5) ва (7.10) и фо д а да н куриниб турибдики, чукиш 
тезлигининг кийматини белгиловчи асосий к а т т а л и к л а р ка то рига 
мухитнинг ковушоклиги ва ка тт ик з арра ча ни н г улчами кирали. 
Чукиш ж а р а ё н и н и т е з л а ш т и р иш учун купинча суспензиянинг 
т е м пе ра т у р ас и технология томонидан мумкин булган д а р а ж а г а ч а
киздирилади, чунки т ем пе ра т ура н и нг кутарилиши билан ковушок- 
лик пасаяди, н ат и жа д а чукиш жа ра ё н и тезла шади. Бундан 
т а ш к а р и , чукиш жараёнини тезл а штириш учун к а ттик з арра ча -
ларни коагуляция килиш холи яхши н а т и жа беради. З а р р а ч а л а р ­
нинг улчамини коа гу л я ци я йули билан к а т т а л а ш т и р и ш учун 
о д а г д а суснензияга к о а г у л я н т л а р кушилади. Суснензияга 
к о а г у л я н т л а р к у ш и л г а н д а м о л ек ул ал ар ни н г у з а р о тортишиш 
куч л ар и т а ъ с и ри д а ма йд а з а р р а ч а л а р б ирлашиб, к а т т а- к ат т а 
к о н г л о ме р ат л а р хосил ки л ад и, н а т и ж а д а чукиш тезлиги купаяди.
К оаг ул ян т л ар сифатида бентонитлар, сувда эрувчан эле тролитлар,
п оли а кр и л ами д, пектин ва б о ш к а л а р ишл атил ади.
7.3- §. Ч У К Т И Р У В Ч И К . У Р И Л М А Л А Р
Чук т ириш турли жинсли с и с т е ма л а рн и а ж р а г и ш н и н г бошка 
у с у л л ар и г а нисбаган энг оддий усули хисобланади. Од а т да ,
чуктириш ж а р а ё н и д а н б ир л ам ч и а ж р а т и ш усули си фати д а 
фой да л ан ил ад и . Чуктириш ж а р а ё н и чуктирувчи ёки куйилтирувчи 
к у р и л м а л а р д а олиб борилади. Чуктириш к у р и л м а л а р и даврий,
узлуксиз ва ярим узлуксиз ре ж им д а ишлатиладиган к у р и л м а л а р г а
булинади. Уз навба тида узлуксиз ишл ай ди г ан чуктириш курилма- 
си бир, икки ва куп ярусли булади. Чуктириш к у р и л м а л а р ин и нг
айрим т у рл ар и билан тан иша м и з .
7.5- 
рас мда даврий ишлайдиган чуктириш курилмаси курсатил- 
ган. Бу ку ри л ма конус асосли цилиндрсимон идиш булиб, унга 
а р а л а ш м а ма са л ан , суспензия юкоридан берилади. А р а л а ш м а
к у р и л м а д а ма ъл ум в акт т и нд ир и л га н да н сунг ( а г а р з а р р а ч а л а р
зичлиги мухитнинг зи чл и г ид ан ка тт а, яъни 
булс а)
з а р р а ч а л а р к ури л ман и нг пастки кисмига чукади. Ку ри л ма ни нг
юкори кисмида эса т о з а л а н г а н ва б а л ан дл иг и /г га тенг булган
153


Суспензия
7 .5 -раем.
Д а в р и й и ш л ай д и г ан чу ктирувчи ку р и л м а.
к а т л а м х.осил булади. Т оз ал ан г а н ма хсул от ( д е к а н т а т ) к ур ил ма -
нинг ён томонида ж о й л а ш г а н штуцер о рк а ли ч ик ариб олинади,
сунгра эса чукма т уширилади. Ш у н д ан сунг курилма юв илади ва 
ж а р а ё н к а й т а д а н бошланади.
Агар р к< р м ( м ас а л ан , сутл а рни тиндириш па й т ид а ) булса,
дисперс ф а з а н и н г з а р р а ч а л а р и к у р и л м а н и н г юкориги кисмида 
йигилади. К у р ил ма ни нг пастки к и см ид а эса т о з ал ан г ан к а т л а м
хосил булади.
Узлуксиз ишлайдиг ан чуктириш к у р и л м а л а р и д а турли жинсли 
с ис т ема л а рн и а ж р а т и ш ж а р а ё н и анча тез боради ва чукмани 
тушириш учун кам вак.т кетганлиги с а б а б л и мехнат с а р ф л а р и хам 
к а ма я ди . Бу н да й к у р и л м а л а р г а
а р а л а ш м а л а р н и бериш ва 
а ж р а т и лг а н махсулотларни ч ик ари б олиш узлуксиз р а в и шд а олиб 
борилади.
7.6- 
р ае м д а бир ярусли узлукс из и шл а й ди га н чуктирувчи 
ку ри лма к урс ати лг а н. Бу к у р ил ма н ин г т а р о к л а р и булиб, суспен- 
з и я л ар н и тиндириш учун и шл а т ил а д и. Ушбу чуктирувчи ку ри л ма
б ал а н дл и г и унча к а т т а булмаг ан , ка т т а д иа ме т р л и цилиндрсимон 
р е з е рв у а рд а н и борат булиб, конуссимон асосга эга. Ёпик, 
б ин ол ар д а к у р и лм а н ин г д иа ме т ри 12— 20 м га тенг булади, очик. 
ма йд о нл а р д а эса унинг д иа метр и 120 м гача булиши мумкин. 
Д а с т л а б к и суспензия ре з е рву а рни н г урт а кисмига берилади.
Суспензия т арк иб и да г и к,аттик з а р р а ч а л а р огирлик кучи таъсир и-
да чукади. Р ез е р в уа р ни нг уртас ид а вал ур н а т и л га н булиб, унга 
т а р о кл а р бириктирилган. Ушбу т а р о к л а р чукаёгган з а р р а ч а л а р н и
(яъни к уй и лт ири л г ан суспензияни) узл у кс из р а в ишд а тушириш 
тешиги томон с и л жи тиб туради. Т а р о кл и а р а ла ш т и р г и ч ж у д а
154


{ Х Н —СХ]—
7.6- раем.
У злукси з и ш л а й д и г а н чуктирув чи к у р и л м а :
/ — кобик.; 
2
— х а л к а с и м о н т а р н о в ;
3
— к ж л а ш в о р о н к а с и ;
4
— а р а л а ш т и р г и ч н и н г э л е к т р о ­
д в и г а т е л и ;
5
— т о з а л а н г а н м а х с у л о т ч и к а д и г а н ш т у ц е р ; 6 — т а р о к л а р ; 7 — а р а л а ш т и р г и ч ;
8
— ч у к м а м и т у ш и р а д и г а и к у р и л м а .
кичик тезл и к (0,02— 0, 05 а й л / м и н ) билан ай ла н ад и, шу с а ба б л и
а р а л а ш т и р г и ч н и н г х а р а к а т и чукиш ж а р а ё н и г а т а ъ си р килмайди.
Т о з а л а нг а н суюклик к у ри л ма н и н г юкори ки смид аг и х а л ка с им о н 
т арнов орк,али узлуксиз чнк,иб турадц. Бу н да й чуктирувчи 
к у р и л м а н и н г асосий ка мчилиг и шундан иборатки чукманинг 
т а р к и б и д а катта ми а д ор д а (60 % гач а) н а мл ик булади.
Купчилик и шл а б ч и к а р и ш л а р д а к а тта чуктириш юзаси (сатхи) 
к е р а к б улга нл иги с а ба б л и б ин оларнинг ма йд он ла рин и т е ж а ш
ма кс а ди д а куп ярусли чуктириш к у р и л м а л а р и д а н фой да л ан ил ад и .
Чук т ириш к у р и л м а л а р и н и хисобла ш о р к а ли чукиш юзаси 
аник,ланади.
Чу кт и ри ш н а т и ж а с и д а ма ъ л у м в ак т я д ав ом и да к у ю к ла шт и-
р ил г ан суспензия ( ш л а м ) к,атлами ва б а ла н дл иг и /г га тенг булган 
т о з а л а н г а н суюк лик к а т л а м и хосил булди деб хисоблаймиз.
Чу кт и ри ш юзаси £ (м2) б у лг а н д а олинган тоза с уюк ли к х а ж м и /г/7 
( м3) га тенг булади. В а к т бирлиг и ичида т о з а л а н г а н суюк лик 
х а ж м и эса:
шэ те з л ик билан чукаё тга н к а т т и к з а р р а ч а л а р

Download 10,86 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   116   117   118   119   120   121   122   123   ...   275




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2022
ma'muriyatiga murojaat qiling

    Bosh sahifa
davlat universiteti
ta’lim vazirligi
axborot texnologiyalari
maxsus ta’lim
zbekiston respublikasi
guruh talabasi
O’zbekiston respublikasi
nomidagi toshkent
o’rta maxsus
davlat pedagogika
texnologiyalari universiteti
toshkent axborot
xorazmiy nomidagi
rivojlantirish vazirligi
pedagogika instituti
Ўзбекистон республикаси
tashkil etish
haqida tushuncha
таълим вазирлиги
vazirligi muhammad
O'zbekiston respublikasi
toshkent davlat
махсус таълим
respublikasi axborot
kommunikatsiyalarini rivojlantirish
vazirligi toshkent
saqlash vazirligi
fanidan tayyorlagan
bilan ishlash
Toshkent davlat
sog'liqni saqlash
uzbekistan coronavirus
respublikasi sog'liqni
coronavirus covid
koronavirus covid
vazirligi koronavirus
qarshi emlanganlik
covid vaccination
risida sertifikat
sertifikat ministry
vaccination certificate
Ishdan maqsad
fanidan mustaqil
matematika fakulteti
o’rta ta’lim
haqida umumiy
fanlar fakulteti
pedagogika universiteti
ishlab chiqarish
moliya instituti
fanining predmeti