If. •f с ж ж Салимов КимёВий технодогиянинг асосий караёнАари Во урилмоАпри I зл' Пз

к у п и к
деб 
а т а л а д и . С уюкл ик — газ системаси узининг хоссасига кура 
э м ул ьс ия га якин туради. Бир ка тор г идромеханик ва модда 
а л м а ш и н и ш к у р и л м а л а р и д а ( б а р б о т а ж л и скруббер, галвирсимон 
т а р е л к а л и абсорбер ва х ока зо) суюк лик к а т л а м и д а н газнинг утиш 
ж а р а ё н и д а купликли к а т л а м л а р хосил булади.
Уз т а р к иб и да к а т т и к модданинг ма йд а з а р р а ч а л а р и н и тутган 
г аз с и ст е ма л а р и ч ан гл а р деб ат а ла д и. Ч а н г о да т д а к а т т и к
м о д д а л а р н и механик у с у л л а р б ил ан м а й д а л а ш ва бир жойд ан 
иккинчи жойга у з а т иш п ай тид а хосил булади. Ч а н г т ар ки б ид а ги
к а т т и к з а р р а ч а л а р у л ча ми 5 4 - 1 0 0 мкм о р а л и г ид а булади.
Тутун т а р к и б и д а у л ча ми 0 , 3 4 - 5 мкм га тенг б у лг ан к а т т и к
модда з а р р а ч а л а р и булади. Т уту н л ар буг (ёки газ ) л ар н и н г суюк 
ёки к а т т и к х о л атг а к он де н са ц ия л ан иш ж а р а ё н и о р к а ли утишда 
хосил булади. Бу нд а н т а ш к а р и , т у тун л ар к а т т и к ёк ил г ил ар ни н г 
ёниши пайтида хам пайдо булади.
Т у м а н л а р с уюк ли к ва г аз ф а з а л а р д а н т а р к иб топган булади.
М а с а л а н , сув б уг л а ри н и хав о ё р д а м и д а совитиш процессида 
бугнинг к он де н са ц ия л ан иши н а т и ж а с и д а т у ма н хосил булади. 
Туман таркибидаги суюклик з а р р а ча л а р ни н г улчами 0 , 3 4 - 3 мкм га 
тенг.
147

---

7 .1 -раем.
Турли ж инсли с и с т е м а л а р н и н г т у р ла р и .
Чанг, тутун ва т у м а н л а р аэ родис пе рс си ст е ма л ар (ёки 
а э р о з о л л а р ) деб юритилади. 7.1- р а е м д а турли жинсли с и с те м а ­
л а р н и нг т у рл а р и ( син фл ар и ) берилган.
Техникада турли жинсли систе маларни т ашки л этувчи ф а з а л а р
ёки компонентларга а ж р а т и ш г а тугри келади. Ажр ат и ш усуллари- 
ни т а н л а ш д а турли жинсли системани т ашки л этувчи ф а за л а р н ин г
холатиг а (суюк, к а т т и к ва газеимон), к а т т и к ёки суюк з а р р а ч а -
л а р н ин г ул ча ми г а, ф а з а л а р уртасидаг и зичлик фа р киг а, мухит 
ковушоклиг иг а а х а м и я т бериш керак.
Кимёвий технологияда турли жинсли с и ст е ма л ар ни а ж р а т и ш
учун куйидаги гидромеханик у с у л л ар да н фо й д а ла н ил ад и; 1) чук- 
тириш, 2) ф и ль т рл аш , 3) ц ен трифу га л аш, 4) суюклик ё р да м ид а 
а ж р ат и ш. 7.2- р а е мд а турли жинсли си с т е ма л а рн и а ж р а т и ш
т у рл ар и келтирилган.
Турли жинсли систе мал ар ни техникада а ж р а т и ш учун гравита- 
цион, м а р к а з д а н к.очма куч ва э лектр м а й д он ла ри д ан х ам да 
суюклик ва г а з л а р д а г и юза кучлари босимининг майдонидан 
фо й д а ла н ил ад и .
7 .2 -раем.
Турли ж и нсли с и ст е м а л ар н и а ж р а т и ш ус уллари.
148

---

О г ир л ик инерция ( ж у м л а д а н , м а р к а з д ан кочма куч) ёки 
э ле кт р ос т ат ик куч ё р д а м и д а суюк лик ва газсимон сис т е ма л а р 
таркибидаги ка ттик ёки суюк з а р р а ч а л а р ни а ж р а т и ш ч у к т и р и ш
деб аталади. Агар чуктириш огирлик кучи таъсирида олиб борилса, 
бу ж а р а ё н т и н д и р и ш деб юритилади. Тиндириш асосан турли 
жи н сл и с и сте мал арн и б ир л ам ч и а ж р а т и ш учун и шл ати л ад и.
Ф и л ь т р л а ш — суюк ва газсимон а р а л а ш м а л а р н и говакси- 
мон т уси к фильтр ё р д а м и д а а ж р а т и ш д а н иборат. Бу ж а р а ё н д а
г оваксимон тусик суюк лик ёки газни утказди, мухитдаги ка тт ик
модда з а р р а ч а л а р и н и эса тутиб колади. Фи л ьт р л а ш босим ёки 
м а р к а з д а н кочма куч т а ъ с и ри д а олиб б орил ад и ва асосан 
суспензия х ам да чан гл а рни тула т о з а л а ш учун ишл атил ади.
Ц е н т р и ф у г а л а ш — суспензия ва э му л ьс ия ла рн и м а р к а з ­
дан кочма куч т аъсирида яхлит ёки говаксимон т ус и кл а р ёрдамида 
а ж р а т и ш ж ар аё н ид и р. С у юк л ик ё рд ам ид а а ж р а т и ш усули деб газ 
та р киб ид а булган к а тт и к з а р р а ч а л а р н и бирор суюклик иштироки- 
да тутиб колиш ж а р а ё н и г а айтилади. Бу ж а р а ё н огирлик ёки 
инерция кучи т а ъ си ри д а олиб борилади ва г а з л а р н и т о з а л а ш учун 
и шл а т ил а д и. Б а ъ з а н бу усу л дан сус пе нзияла рни а ж р а т и ш д а хам 
фо йд а ла н ил ад и .
Турли жинсли си ст е ма л ар ни а ж р а т и шн и н г юкорида баён 
э тилг ан усул л ари с а ноа тда чуктиргичлар, чанг 
чуктирувчи к а м е р а л а р , ф и ль т р ла р , циклонлар,
г идроциклонла р, це н тр иф у га ла р , э лектрофиль- 
т р л а р с к р у б б е р л ар ва шу каби к у р и л м а л а р д а
олиб борилади.
>■
7.2-§. Г Р А В И Т А Ц И О Н Ч У К Т И Р И Ш
Чук ти риш усули суспензия, эмульсия ва 
чангли г а з ла рн и а ж р а т и ш учун ишл атил ади.
Чук т ириш тезлиги кичик булг ани с а ба б л и бу 
усул асосан турли жинсли си с т ема л а рн и б и р ­
л ам ч и а ж р а т и ш учун ку л ла н ил а ди . Чуктириш 
ж а р а ё н и чангли г аз л ар, суспензия ва эмульсия- 
л а р т арк иб и да г и майда к а т т и к з а р р а ч а л а р -
нинг огирлик кучи т а ъ с и р и д а к у р ил ма тубига 
чукишига асосланган. Чук тириш ж а р а ё н и тин- 
дирувчи к у р и л м а л а р д а олиб борилади.
Чук тириш тезлигини а н и к л а ш учун алохида 
олинган 
шарсимон 
к а т т и к з а р р а ч а л а р н и н г
су юк ли к мухитида эркин чукишини текшира- 
миз. Бун да з а р р а ч а г а ог ирлик кучи G, кутариш 
кучи