If. •f с ж ж Салимов КимёВий технодогиянинг асосий караёнАари Во урилмоАпри I зл' Пз



Download 10,86 Mb.
Pdf ko'rish
bet112/275
Sana07.04.2022
Hajmi10,86 Mb.
#535152
1   ...   108   109   110   111   112   113   114   115   ...   275
Bog'liq
Kimyoviy texnologiyaning asosiy jarayonlari va qurilmalari. Z.Salimov. 1994
Hujjat (3), jasurbek, 108219, diplom-353171101688 (1), 8-MAVZU
С(рпй2/ \х.)

(6-3)
У лч амс из комплекс — х- г Эйлер мезони ёки кувва г мезони 
К ы
рп с1
 
2
деб 
а т а л а д и
ва 
Еи„
билан,
мезон 
Рейнольдс мезони-
нинг б ошка бир куриниши булиб, Я е м билан белгиланади:
< М > ;
< « )
Д е м а к , механик а р а л а ш т и р и ш пайтидаги энергия сарфининг 
умумий т е н г лама си куйидаги куринишга эга булади:
Е и м = С Я е к
м.
 

( 6-6)
141


Коэффициент С ва д а р а ж а курс ат кичи 
к
нинг к и й м а т л ар и
т а ж р и б а йули б ил ан а н ик л ан иб а р а ла ш т и р г ич н и н г турига,
курилманинг тузилишига ва а р а л а ш т и р и ш жа раёнининг режимига 
боглик, булади. Айрим а р а л а ш т и р г и ч л а р учун 
= ¡ { Я е ы)
боглик- 
ликнинг г р а фи к куриниши 6 . 1 2 р ас мд а та с ви р л а н г ан .
Агар кур ил ма д аг и суюкликнинг б ал а н дл и г и Я, унинг диа метри
О га тенг б ул м ас а , (6.4) т ен г л а м а буйича а н и к л а н г ан кув в атн ин г 
киймати ту за т и ш коэффициентига купай ти рил и ши керак:
/ » = д / :
(6. 7)
Кн
10г
6 . 1 2 - раем.
П р о п е л л е р л и ( / —
4)
в а р а м а л и ( 5) а р а л а ш т и р г и ч л а р
у ч у н
К н — Ц И е ^ )
б о г л и к л и к н и н г к у р и н и ш и :
1

Н 
/ 0 = 3,
т у с и к л а р и б у л м а г а н к у р и л м а ;
2

Н 
/ 0 = \ у
т у с и к л а р и б у л м а г а н к у р и л м а ;
3 — И / 0 = 3
т у с и к л а р и б у л г а н к у р и л м а ;
4
— д и ф ф у з о р л и к у р и л м а ;
5 — Н 


1,15.
Ар ал а шт и р г и ч н и н г двиг ате л и истеъмол к и л а д и г а н к ув ва т
(кВт) тегишли ту з а т и ш к о э ффи ци ен тл ар и н и х,исобга о л г ан да 
куйидаги т е нг л а ма ё р д а м и д а а н и кл ан ад и :
ы ‘ ь~
1л , —
( 6 -8)
бу ер д а / м = 1.3— а р а л а шт ир г ич ни ишг а тушириш моментини 
х,исобга олувчи коэффициент; / ш= 1,1 4- 1,2 — к а й т а ру вч и т у с и к л а ­
ри б ул м а г а н ва ички деворининг г а д ир- б удурл и г и к а т т а булг ан 
к у р и л м а л а р учун; / Зм = 2 - Ь 3 — ичида з ме ев ик булган к у р и л м а л а р
учун; / г= 1,1— термометр учун гиль зас и булга н к у р и л м а л а р учун; 
/ н — (6.7) т е н г л ам а буйича; п = 0 , 8 Ч- 0,95— у затишнинг фойдали 
иш коэффициента.
6. 4-§. Ц И Р К У Л Я Ц И О Н А Р А Л А Ш Т И Р И Ш
Ци р ку ля ц и о н а р а л а ш т и р и ш н и н г ч и з м а л ар и 6.13- р а е мд а кур- 
сатилган. С ую к л ик мух,итини т езд а а р а л а ш т и р и ш учун ц и р к у ­
ляцион насосдан фо йд а ла н ил ад и. Су юк л и к х, айдаладиган трубоп- 
роводлар горизонтал юзаг а нисбатан бир оз кия килиб, к у р и л м а
142


Цккинчи цурилмага
а д е
" 5
2
*
\
в
6 .1 3 -раем.
Ц и р ку л я ц и о н а р а л а ш т и р и ш н и н г чизм ас и.
а, б
— ц и р к у л я ц и о н н ас ос б и л а н ;
в
— ц и р к у л я ц и о н н а с ос ва э ж е к т о р б и л а н ; / — к у р и л м а ;
2
— ц и р к у л я ц и о н н асос; 3 — с о чк ич ;
4
— т р у б о п р о в о д ; 5 — э ж е к т о р .
деворига уринма хол атида бир л ашти рил ад и . 1 рубопроводларнинг 
уч ла ри махсус н а с а д к а л а р б илан т а ъ м и н л а н г а н булади. Н а с а д к а
ё р д а м ид а суюклик к у р и л м а н и н г х а ж м и буйича сочиб берилади.
Циркул яц и он насос си фати д а м а р к а з д а н кочма ва ингичка окимли 
н а с ос ла р и шл ати л ад и. Насосн и нг иш унумдорлиги к уп а й г ан сари 
ц ирк ул я ци я ни нг с а м а р а д о р л и г и ортади.
На сос ё р да м ид а циркуляцион а р а л а ш т и р и ш учун з а р у р булган 
э не ргия с а р ф и 5 - бобда к е лт ири л г ан т е н г л а м а л а р ё р д а м и д а
а ни кл ан ад и.
6.14- раем.
Ок,имда а р а л а ш т и р и ш учун и ш л а т и л а д и г а н ку р и л м а
чи зм аси. К и р и т и л г а н кушимча :
а
— д и а ф р а г м а ; б — я р и м т а т у с и к л а р ;
в
— в инт;
г
— и н г и чк а о к и м л и а р а л а щ т и р г и ч д а
в инт; / ,
2
— а р а л а ш м а к о м п о н е н т л а р и н и н г к и ри ш и;
3
— а р а л а ш м а н и н г ч и к р ш и .
143


С уюкл ик ни оким б уйл аб куп м а р о т а б а а р а л а ш т и р и ш учун 
трубопроводларга ёки у л ар г а ж о й ла шт и ри лг ан а ра ла ш т и р г ич ла р-
га махсус ту р бу л из а то рл а р урнатилади. Турб ул иза торла р (бошка- 
ча килиб ай тг ан д а статик а р а л а ш т и р г и ч л а р ) к а ториг а д и а ф р а г м а
оким, кесувчи я ри мт а тусик, ва в ин т л а р киради (6.14- раем). 
Ту рб ул из ат ор ла рг а кирг анда оким узининг киймати ва йуналиши- 
ни уз г арт и ра д и . Ар а ла ш т и р иш ни нг ушбу турида окимнинг 
э нергияси с а р ф булади. Т у р б у л и з а т о р л а р ё р д а м ид а олиб борила- 
д иган а р а л а ш т и р и ш куп энергия т а л а б килади.
Бу усул 
с у юк л и к л а р у з а р о э ру в ч ан ли к х о сс ал ар и га эга 
булг ан ва 
а р а л а ш м а ко мпонентларининг ковушоклиг и нисбатан кам булган 
ша ро итд а и шл а т и л а д и. С уюкл ик окими к а тта тез л и к б илан 
х а р а к а т л а н г а н д а ва т рубопроводнинг узунлиги нис ба тан к а т т а 
б у л г ан д а т у р б у л и з а т о р л а р ё р д а м ид а а р а л а ш т и р и ш м а к с а д г а
мувофикдир.
Окимнинг узида а р ала шти ри шни хисоблаш пайтида т у р б у л и з а ­
торл ар мах,аллий к а р ш и л и к л а р с и ф а т и д а олинади.
6. 6-§. П Н Е В М А Т И К А Р А Л А Ш Т И Р И Ш
Ковушоклиги унча к а т т а б у лм а г а н (тахминан ^ < 2 0 0 Па . с) 
суюк ликл а рни а р а л а ш т и р и ш учун х а м д а донасимон ма т е р и а л л а р -
ни сувда ювиш учун п невматик усул (ёки б а р б о т а ж л и а р а л а ш т и ­
риш) ку л ла н ил а ди . Айрим ш а р о и т л а р д а п невматик а р а л а ш т и р и ш
учун х.аво урнига сув буги и шл ат и л ад и, бунда а р а л а ш т и р и ш д а н
т а ш к а р и суюклнкнинг исиши ха м юз беради. П н ев ма ти к а р а л а ш ­
тириш учун г аз ёки буг суюк лик т а р к и б и г а соплодаги т еш и к ла р 
(ёки б арб от ё р) о рк а ли утади. Б у н да газ (ёки буг) нинг ингичка 
о ки мл ари п у ф а к ч а л а р г а а ж р а л и б , суюк лик масса си б уйлаб 
юкорига к у т а р ил а д и (6.15- раем). Б у н д а й ша р ои т д а хосил булган 
п у ф а к ч а л а р узи билан бирга с уюкликнинг з а р р а ч а л а р и н и эрга ш-
6 .5 -§ . Т У Р Б У Л И З Л Т О Р Л А Р Ё Р Д А М И Д А А Р А Л А Ш Т И Р И Ш
144


6.16- р аем . Б а р б о т ё р н и н г тузи- 
лиши:
/ — в е р т и к а л
х а в о
у з а т у в ч и
т р у б а ;
2
— г о р и з о н т а л
х а в о
у з а т у в ч и
т р у б а ;
6.17- 
р й С М .
Э р л и ф т д а н ф о й д ал а -
3 —
х а в о н и
т а р к а т у в ч и
т р у б а л а р .
Н И Л Г а ы а р а л Э Ш Т И р Г И Ч .
Сочилувчан донадор ж и с м л а р н и пневматик а р а л а ш т и р и ш учун 
э р л и ф т принципидан ф о й да л а н и л а д и (6.17- раем). Х,аво компре с­
сор ё р д а м ид а м а р к а з и й т р уб аг а юборилади. Бу н да й шароитда 
м а р к а з и й тр уб а ичида газ, суюк лик ва к а т т и к жиемнинг 
а р а л а ш м а с и пайдо булади, бу а р а л а ш м а н и н г зичлиги идишнинг 
б ошка кисмидаги а р а л а ш м а зичлигидан кам булади. Ушбу 
зичликларнинг айирмаси таъсирид а ку р и лма д аг и бутун массанинг 
ц иркуля цион х а р а к а т и пайдо булади. Э р л иф т д а г и газнинг 
келтирилган тезлиги 2 м / с гача, циркуляцион окимнинг тезлиги эса
1 м / с гача етади.
Айникса газни ( м а с а л а н , хаво кислородини) суюк лик билан 
кимёвий ре а кц ия га кириши з ар у р б улг анд а пне вматик усулни 
к у л л а ш м а к с а д г а мувофик,. Бунда й а р а л а ш т и р и ш

Download 10,86 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   108   109   110   111   112   113   114   115   ...   275




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2022
ma'muriyatiga murojaat qiling

    Bosh sahifa
davlat universiteti
ta’lim vazirligi
axborot texnologiyalari
maxsus ta’lim
zbekiston respublikasi
guruh talabasi
O’zbekiston respublikasi
nomidagi toshkent
o’rta maxsus
davlat pedagogika
texnologiyalari universiteti
toshkent axborot
xorazmiy nomidagi
rivojlantirish vazirligi
pedagogika instituti
Ўзбекистон республикаси
tashkil etish
haqida tushuncha
таълим вазирлиги
vazirligi muhammad
O'zbekiston respublikasi
toshkent davlat
махсус таълим
respublikasi axborot
kommunikatsiyalarini rivojlantirish
vazirligi toshkent
saqlash vazirligi
fanidan tayyorlagan
bilan ishlash
Toshkent davlat
sog'liqni saqlash
uzbekistan coronavirus
respublikasi sog'liqni
coronavirus covid
koronavirus covid
vazirligi koronavirus
qarshi emlanganlik
covid vaccination
risida sertifikat
sertifikat ministry
vaccination certificate
Ishdan maqsad
fanidan mustaqil
matematika fakulteti
o’rta ta’lim
haqida umumiy
fanlar fakulteti
pedagogika universiteti
ishlab chiqarish
moliya instituti
fanining predmeti