148
БОБУ РНОМЛ
к и ш и эди. Айби ш у эд и к и , ўта фосиқ ва
м азҳ аб и д а бироз четга оги ш бор эк ан .
Б и р о з и к к и ю з л а м а ч и э д и . Б а ъ з и л а р
ун и н г бу ф еъ л и н и ҳ ази л га й ў я р д и л ар ,
бироқ уни б еж и з айблам ас эк ан л ар . Ба-
д и у з э а м о н м и р з о Ҳ и р о т н и Ш а й б о қ қ а
о л д и р и б , Ш о ҳ б е к к а к е л г а н и д а , м ир зо
билан Ш о ҳ б ек ни нг орасига ни ф оқ солга-
ни учун уни ўлдириб, Ҳ ир м ан д дарёсига
т а ш л а т а д и . М уҳиб А л и н и н г в о қ еа ла ри
„В ақ оеъ" давом ида з и к р этилади.
Л а н гар и М иргиёсдан ўтиб, Ғаржис-
т о нн инг ч е к к а к ен тл ар и н и босиб, Чах-
чаронга к ел и н д и . Л ан гар д ан утиб, Ғар-
ж исто н тупрогига етганда ҳ а м м аёқ қор
эди. Қор борган сари к а т т ал аш ар д и . Чах-
ч а р о н д а ҳ а м қ о р о т н и н г т и з з а с и д а н
ю қ о р и р о қ қ а ч и қ а р д и . Ч а х ча р о н ерлари
З у н н у н б ек к а тегиш ли эди. Унинг ўрни-
да М и р ак ж о н И рди исм ли н а в к а р и ту-
рарди. Зун нунбекн ин г ғал л ал ар и н и пул
бериб олдик. Ч ахчар о нд ан и кк и -у ч кўч
ў т га ч , қ о р ж у д а к ў п а й д и ,
у з а н г и д а н
ю қ о р и р о қ қ а ч и қ ар д и . Кўп ерда отнинг
оёғи ерга тегм асди. Я на т и н и м с и з қор
ёғарди. Чароқдондан ўтгач ҳам қор кўп
к а т т а б ў л д и . Й ў л и м и з ҳ ам н о м а ъ л у м
бўлди. Л ан гар и Мирғиёс ерида Кобулга
қайси йўл билан бориш им изни кенгаш -
дик. Мен ва аксар одамлар ш ундай му-
лоҳазада эд ик к и , ҳозир қиш , тоғ йўли кўп
хавотирли, қ и й и н чи ли кл ар бўлади. Қан-
даҳор йўли бироз йироқроқ бўлса-да, ле-
ки н беташ виш ва бехавотир бориларди.
Қосимбек у йўл йироқ, мана ш у йўл би-
лан борамиз, деб туриб олди. Ш у йўлга
туш дик. Пир Султон пешойи* йўл бош-
ловчи эди, қ ар и ли гид ан м и ё гангиради-
м и, ё қ о р н и н г к а т т а л и г и д а н м и , йўлни
йўқотди, бошлай олмади.
Қ о с и м б е к н и н г ҳ а р а к а т и б и л а н бу
йўлга туш ганд ик . Қосимбек уялганидан
ўзи ва ўз ў ғи ллари қор тепиб, йўл топиб,
олдинда юрардилар. Кейинги кун ҳам қор
кўпайди. Йўл ҳам номаълум. Ҳар қ ан ча
ҳ а р а к а т қ и л д и к , ю ролмадик. Чора топол-
май қайтиб, бир ўтин ли к ерга тушиб, ет
миш-саксон сара йи гитларни келган изи-
м из билан қайтиб, пастроқда қ и ш л аган
ҳ азо р а-м азо радан топиб, йўл бош ловчи
келтирсинлар, деб тайин қ и л д и к . У кет-
ганлар келгунча уч-тўрт кун бу юртдан
к ў ч и л м а д и . Б о р г а н л а р ҳ ам я х ш и й ў л
б о ш л а й д и г а н к и ш и олиб к е л м а д и л а р .
Т а в а к к а л қи л и б , Султон пеш ой ини ил-
гари солиб, йўл тополм ай қ а й т г а н йўли-
м изга я н а туш иб ж ў н а д и к . Б и р неча кун
кўп т а ш в и ш ва м а ш а қ қ а т л а р тортилди.
У м р б ўйи б у н ч а м а ш а қ қ а т т о р т м а г а н
эд ик. Бу м а т л а ъ ў ш а фурсатда айтилди:
Do'stlaringiz bilan baham: