Халцаро бобур фонди

ТЎҚҚИЗ ЮЗ ЎТТИЗ УЧИНЧИ(1526-1527) ЙИЛ ВОҚЕАЛАРИ
М у ҳ а р р а м о й и д а Б е к В айс Ф оруқ- 
н и нг т у ғ и л га н и ҳ а қ и д а хабар кел ти р д и . 
Гарчи у ндан олдин бир пиёда бу хабар- 
ни к ел т и р га н бўлса-да, аммо суюнчиси- 
га Б е к Вайс ш у ойда к елди. Ч а қ а л о қ шав- 
вол о й и н и н г й и ги р м а у ч инч исид а, ж у м а
к е ч а с и т у ғ и л д и , у н г а Ф о р у қ деб исм 
қў йи л ди .
Б а й а н а ва бизга к елиб қ ў ш и л м а г а н
б аъ з и қ ў р г о н л а р н и ў қ қ а т у т и ш мақса- 
д и д а Устод А л и қ у л и г а к а т т а тўп (замба- 
рак) қ у й и ш бую рилган эди. Ўчоқ ва бо- 
ш қ а к е р а к л и н а р с а л а р н и т ай ё р қ и л и б , 
менга одам юборди. М уҳаррам ойи н и н г 
ўн б еш и н чи си д а, душ анб а к у н и
устод 
А л и қ у л и н и н г тўп қ у й и ш и н и томоша қил- 
ган и бордик. Тўп қ у я д и г а н ер н инг атро- 
ф ига с а к к и з ўчоқ қуриб, асбобларни эри- 
т ибди. Ҳ ар бир ў ч о қ н и н г ту б ид ан тўп 
қ у й и л а д и г а н қ о л и п г а тўгри к е л а д и г а н
б и т т а д а н нов қ а з и б т а й ё р л а н г а н . Б и з
б о р г а ч , у ў ч о қ л а р н и н г т е ш и к л а р и н и
очди, ҳ ар бир новдан эри ган қурол-ярог 
су в д ек ш а р и л л а б ц о л и п га оқиб кирар- 
ди. Б и р о з д а н к е й и н қ о л и п т ў л м а си д ан
бу ў ч о қл а р д а н к ел аётган э р и тм ан и н г ке- 
л и ш и аста-секин т ў х тад и . Ўчоқ ёки те- 
м и р д а бирор к а м ч и л и к бўлган ш е к и л л и . 
Устод А л и қ у л и ж у д а ёмон аҳ в о л г а ту- 
ш иб қ о л д и . У ҳ атто ў з и н и қ о л и п д а г и
эри ган мис ич и га таш л а б юборай деди. 
Устод А л и қ у л и г а т асал л и бериб, сарпо 
к и й д и р и б , бу х и ж о л а т д а н қ у т қ а р д и к .
Б и р -и к к и к у н ўтиб, қ ол и п совуганидан 
сўнг у ни очиш ди. Устод А л и қ у л и ж у д а 
хурсанд бўлиб, т ў п н и н г тош уйи камчи- 
л и к с и з , д о р и х о н аси н и қ у й и ш осон, де- 
ган х абарн и юборди. Қ озонн ин г тош уйи- 
ни ч и қ а р и б , ё р д а м ч и л а р и г а у ни ислоҳ 
қ и л и ш н и тай и н л аб , ўзи қо зо н н и н г (тўп-
нинг) дорихонасини қ у й и ш билан маш- 
ғул бўлди.
М аҳдий Х о ж а Ф атҳх о н С ерванийни 
Ҳ ум ою н ни нг олдидан олиб к елди. У лар 
Ҳ умоюн билан Д ал м авда аж рали ш и б ди - 
лар. Ф ат ҳ х о н н и я х ш и қабул қ и л и б олиб, 
унга отаси А ъ з а м Ҳ ум ою ннинг ерлари- 
га я н а б ош қа в и л о я т л а р н и ҳам қЎш и б 
бердик. Б и р к а р ў р у олтм и ш л а к л и к да- 
ромад к ел т и р ад и ган в и л о я т л а р берилди.
Ҳ индустонда баланд обрўли амирлар- 
га т у р л и у н в о н л а р б ер и л ад и . У лар д ан 
бири — А ъ зам Ҳумоюн унвонидир. Яна 
бири — Х о н и ж а ҳ о н ва бош қаси — Хони- 
х о н о н . Ф а т ҳ х о н о т а с и н и н г у н в о н и — 
А ъ э а м Ҳ у м о ю н эди. У г л и м н и н г исм и 
Ҳ ум ою н б ў л га н л и ги боис бировга бун- 
дай унвон бериш ни н о ж ў я деб ўйлаб, бу 
унвонни бекор қи л д и м . Ф атҳ хо н Серва- 
ни йга Х о н и ж аҳ о н унвони берилди.
Сафар ойининг сакк и зи н чи си д а, чор- 
шанба куни дар ах тл ар ни нг ю^ори тара- 
ф идаги к ат т а ҳовуз бўйида ё з л и к бино 
(шомиёна) ти к и ли б м аж л ис қ и л д и к . Фа- 
тҳхон Серванийни бу шароб м аж л и с и га 
т а к л и ф қили б, шароб бериб, унга ўзим 
к и й ган дастор (салла) ва бош-оёқ кийи- 
мим инъом этилди. Б ундай иноят ва ил- 
тифотлар билан уни хурсанд қилиб, ўз 
ви лоятига к ети ш и учун рухсат берилди. 
У нинг ўғли М аҳмудхоннинг доим менинг 
хизм ати м д а бўлиш ига қарор қили нди.
М уҳаррам о йининг йи гирм а тўртин- 
чисида, чорш анба ку н и М уҳам м ад Али 
Ҳ айдар рикобдорни Ҳумоюннинг олдига 
ш ундай буйруқ билан ш ош и линч жўнат- 
дик: Оллоҳга ш у к р , Пураб душ м анлари 
қочиб кетибди. Бу юборилган к и ш и етиб 
боргач, Ж ў н п у р га бир неча муносиб бек- 
ларни тайинлаб, ўзинг л а ш к а р н и олиб,