Ф. М. Аюпова, Ю. К. Жабборова г и н е к о л о г и я

Жинсий аъзолар хламидиози
Х лам и д и ялар (Chlam ydia trahom atis) - грам м анф ий б актери ялар бўлиб, 
и к ки та ҳаёт ш ак л и га эга: и н ф ек ц и он , ҳуж айрадан таш қари ж ой лаш ган 
(элементар танача) ва ҳуж айра ичида ж ой лаш ган н о и н ф екц и он босқичи 
(рети куляр тан ача). И н кубац и он даври 5-30 кун. Э м брионларга и н ф ек ц и я
узатилиш и исботланган.
Охирги ўн й и л л и к давридаги и злан и ш лар ял л и ғлан и ш касал л и к лар и - 
ни чақирувчилар ич ид а хлам и д и ялар аҳам ияти тобора ош иб б ори ш и н и
кўрсатм оқда. Х лам и д и яли ялли ғлан и ш касал л и к лар и эркакларда (урет- 
рит, эп и ди ди м и т, орхиэпид ид им ит, простатит), аёлларда бўлиш и м ум ки н
(кольпит, цервицит, эрози ялар, уретрит, сал ь п и н ги т ва бош қалар), ҳатто 
чақалоқларда (кон ъю кти вит, отит, п н евм он ия) и н ф ек ц и ял ан ган туғруқ 
йўллардан ту ғи л ган и д а к асал л и к пайдо бўлиш и м ум ки н.
К асал ли к асосан кам белгили, узоқ вақ т давом этиб, тез-тез қай та ўт- 
ки рлаш и ш и м у м ки н . К л и н и к кечиш и эса бош қа чақирувчилар қўзғатган 
касалл и к ларга ўхш аш бўлади. С урункали х л ам и д и яли сал ьп и н ги т н ай - 
л арн и н г и н тер сти ц и ал қи см ида б итиш м алар ҳосил қи л и б найли бепуш т- 
л и к к а ёки бачадон дан таш қари ҳом и л ад орли кка олиб келади.
Л аборатор таш хиси: хл ам и д и ялар оддий бактери ологи к текш и рув- 
да а н и қ л ан м ай д и . Ш и л л и қ қават қ и ри н д и си ва суртм ани ўрганиш учун 
махсус ц и тол оги к таҳли л спец и ф и к м оноклонал антитаначали муҳитда 
ўстирилади ва м и к р о б н и н г Д Н К си бир қи см и бир неча м ин г маротаба 
кўп ай ти ри л и б ан и қ л а ш га осон қи ли б беради (П Ц Р усули). Қ онда хла- 
м иди ял арн и а н и қ л аш учун им м уноф ерм ент ан ал и зи ёрдамида сп ец и ф и к 
антитаначалар JgG ва IgM топилади 
ёки П Ц Р усулида текш ирилади.
Д аволаш асослари: ушбу касал л и к н и и л к даврлари да таш хислаш , вақ- 
тида турмуш ўртоғи билан бирга даволаса иж оби й натиж ага эри ш и ш м ум - 
ки н. Х лам ид иозни даволаш да этиотроп препаратлар қўлл ан и ли ш и керак: 
дал ац и н Ц 0,3г 4м аҳал, макропен 1таблеткадан Змаҳал 14 кун ёки зи тр о - 
ци н 0,1 мг 1 маҳал 3 кун, в и б р ам и ц и н (д о к си ц и к л и н ) 0,1 г х 2 маҳал, 7 кун,
76

---

м акролидлар гуруҳидан, р о кси тр о м и ц и н -Л Е К ёки роксибел 150мг-2 м а \ал
5кун, эр и тр о м и ц и н 0,25г х 2 маҳал 7 кун , ровам и ц и н 3,0 м лн 2 м аҳал 5 кун 
сумамед 0,25 г х 2 маҳал 6 кун, ф торхи нолон гурҳидан, ц и п ри н ол(си сп ерс) 
500 мг 2 маҳал 7 кун абактал 400 мг х 2 м аҳал 10 кун ва бош қалар. К ўпин- 
ча ан ти б актери ал терап ия и н ф ек ц и я й ўқол и ш и га эмас, б ал к и кам си м п - 
том ли , су б к л и н и к ёки латент кечувчи хлам идиозга ай л ан ти р ад и . Бачадон 
бўйни эрози яси да м ахаллий даволаш ҳам ўтказилад и (м ойчечак, эв к ал и п т
эритм аси би л ан ю вилгандан сўнг ан ти б актери ал м алҳам лар эри тром и - 
цин-ТЕВА , цеф алексин-ТЕВ А , т ет р а ц и к л и н ), ёрдам бермаса бачадон бўй- 
ни диатерм окоагуляц и я, кри одеструкц и яси қўллани лади.