Сохта гермафродитизм
Бунда ж и н си й безларн и н г ф а о ли яти га қараб ан и қ л ан ад и . Ч ин герм аф -
родитизм да э р к а к л и к уруғига хос ф ао ли ятл и элем ентлар ва уруғ халтаси
бўлади. М абодо эр к а к л и к уруғи то п и л м аса, у, ч ин герм аф родитизм бўлол-
м айди, деб т а л қ и н қиладилар.
168
Сохта герм аф родитизм ш ундай бир н у қ со н к и , унда ж и н си й аъзолар
ж и нсий б езл ар н и н г тузи л и ш и га мос келм айди. Бачадон, қ и н , бачадон қў-
ш им чалари, тухум донлар бўлиш ига қарам ай, ж и н си й аъзо н и н г ту зи л и ш и
эр к ак к и ш и н и н г ж и н си й аъзосин и эслатади. Я на, қи з болаларда ўғил б о -
лалар характерига хос сом атик ва руқий холат кузати л и ш и м ум ки н. Т ў л и қ
сохта герм аф родитизм да таш қи ва и ч ки герм аф родати зм к ўри н и ш лари
бўлади, ам м о бу ҳол жуда кам учрайди. Т аш қи герм аф родитизм да кл и -
то рн и н г гипертроф и яси худди эр к ак к и ш и н и н г олати (penis)HH эслатади,
леки н ундан к и ч и к р о қ бўлади. Ўрта ч и зи қ д а катта ж и нсий лаблар б и р-
бирига қўш и л и б, эр к ак л ар уруғ халтасин и эслатади. А ммо тухум дон, н ай -
чалар, бачадон, қ и н т ар ақ қ и й этган бўлади. Ш унга қарам ай, Вольф йўли
(уруғ ч и қад и ган йўл) ва простата б ези н и н г гомологи парауретрал без бў-
л ади , бу и ч к и псевдогермаф родитизм ҳисобланади.
М асала
Бемор, 16 ёш да, қи з бола.З ой д авом и да регуляр равиш да қорин пастида
оғри қ, қо в у қ н и н г т и қ и л и ш и , белда о ғр и қ кузатилган. А нам незидан: ҳайз
бўлмаган, ёш ли ги дан тез-тез ш ам оллаш га м ойи л, сурункали т о н зи л л и ти
бор. К ўрикда: тери ва ш и л л и қ қаватлари оқарган, пульс 80 марта, А Қ Б -
100\60 мм.сим.уст. Қ орин пай паслан ган да о ғр и қ л и , қорин м уш аклари та-
ранглаш ган.Г и некологик кўрикда: қ и зл и к пардаси би ти ш ган , бир оз бўр-
тиб, кўк ари б турибди.
Ректал кўри кда: бачадон катталаш ган, таран глаш ган ва оғриқли . Бача-
дон най лари соҳаси бир оз оғриқли.
Ультратовуш текш ирувида: бачадон 90x100x85 мм, бачадон ичид а бир
хил кон систен сияли модда.
Таш ҳис. Д аволаш чоралари.
АМАЛИЙ КЎНИКМАЛАР.
1. Қ и зл и к пардаси нуқсон л ари н и ан и қ л аш .
2. Гин екологик текш и ри ш , кўзгуларда ва бим ануал тек ш и р и ш н и
билиш .
3. Бачадон н уқ сон л ари н и рентген ва ультратовуш орқали текш и ри ш
н ати ж ал ари н и ўқи й билиш .
НАЗОРА Т СА ВОЛЛА РИ:
1. Ж и н си й аъЗоларнинг р и во ж ал н и ш и н и н уқсонларига ни м алар
ки ради ?
2. Э ти ол оги к ф акторлари.
3. П атогенези.
4. Қ ин ва бачадон и к к и га аж ралган ҳолат қачон вужудга келади?
5. Қ и зл и к пардаси атр ези я си н и н г к л и н и к а си .
6. Сохта герм аф род и ти зм н и н г кл и н и к а си .
169
Do'stlaringiz bilan baham: |