1. 1- лаборатория иши
ТРАНЗИСТОРЛАР
Лаборатория ишидан мақсад: биполяр (икки қутбли) транзисторлар хусусиятларини, вольт ампер-характеристикаларини, параметрларини, транзисторлардан тузилган қурилмаларни ўрганиш, ярим ўтказгичли асбобларни ўрганишда кўникмалар ҳосил қилиш.
1.1. Тажрибалар схемаси
1.1.1. Ўрганиладиган объектлар:
* Q1 ( 1.1- расм) – n-p-n типли биполяр транзистор;
1.1.2. Истеъмол манбалари:
* I1 – биполяр транзистор базасини ток билан таъминловчи ўзгармас ток манбаи;
* XFG1 – функционал генератор; бу генератор биполяр транзистор коллекторини бошқариладиган ўзгармас кучланиш манбаи сифатида ишлатилади.
1.1.3. Ўлчов асбоблари:
* U1 – ўзгармас кучланиш вольтметри; базадаги кучланишни ўлчаш учун ишлатилади;
* U2 – ўзгармас кучланиш вольтметри; коллектордаги кучланишни ўлчаш учун ишлатилади;
* U3 – ўзгармас ток амперметри; коллектор токини ўлчаш учун қўлланилади;
* U4 – ўзгармас ток амперметри; база токини ўлчаш учун қўлланилади.
1.2. Экспериментал тадқиқотлар
1.2.1. Бевосита ўлчаш режими.
Эксперимент схемасини ёқинг ( 1.1- расм ). I1 манба тасвир ойнасини очиб, база токининг минимал қиймати ни ўрнатинг, бу қийматлар 1.1-жадвалда келтирилган. Функционал генератор XFG1 тасвир ойнасини очиб, кучланишнинг минимал қийматини ўрнатинг (Amplitude = 0.001 pV). XFG1нинг (Offset) чиқишида ўзгармас кучланишнинг 1.1-жадвалдаги қийматларини кетма-кет бериб, нинг ҳар бир қийматида коллектор токи ва базадаги кучланиш қийматларини ўлчанг. Маълумотларни 1.1- жадвалга киритинг. Бу амалларни база токи нинг 1.1-жадвалда келтирилган ҳамма қийматлари учун ҳам такрорланг.
1.1- расм. Биполяр транзистор вольт-ампер характеристикалари (ВАХ)ни ўрганиш схемаси.
1.1-жадвал
,
мкА
|
Ўлчанадиган катталик
|
, В
|
0
|
0,5
|
1
|
2
|
4
|
7
|
10
|
1
|
, мА
|
|
|
|
|
|
|
|
, В
|
|
|
|
|
|
|
|
5
|
, мА
|
|
|
|
|
|
|
|
, В
|
|
|
|
|
|
|
|
9
|
, мА
|
|
|
|
|
|
|
|
, В
|
|
|
|
|
|
|
|
13
|
, мА
|
|
|
|
|
|
|
|
, В
|
|
|
|
|
|
|
|
17
|
, мА
|
|
|
|
|
|
|
|
, В
|
|
|
|
|
|
|
|
1.2.3. Транзисторлар параметрларини аниқлаш
Транзисторлар параметрлари (, ) координаталари билан аниқланадиган ишчи нуқтасида топилади. Биполяр транзисторларнинг ўлчанадиган параметрлари – бу - база токининг ўтказиш коэффициенти ва - умумий эмиттер схемаси билан уланган p-n коллектор ўтишининг дифференциал қаршилигидир. параметрни аниқлаш пайтида курсорни берилган нуқтага ўрнатиш керак. ўзгармас кучланишда коллекторнинг , ва базанинг , токлари кўрсатгичларини ёзиб олиш керак. Бу токлар ишчи нуқтадан пастда ва юқорида жойлашган қўшни икки графиклардаги токлардир.
Қуйидаги айирма
; ни топиб,
(при ) параметрни топинг .
параметрни аниқлаш учун кучланишга орттирма бериш керак. Бу вақтда курсорни ҳолатидан ҳолатига ўтказиш керак ва кучланиш, ток ўсишини график бўйича аниқлаш керак. Шундай қилиб
( да).
аниқланаётган пайтда В, В деб қабул қилиш мумкин.
1.3. Назорат саволлари:
Транзисторларнинг қандай турларини биласиз?
Биполяр транзисторларни улашнинг қандай усуллари бор?
Униполяр (майдон) транзисторларни улашнинг қандай усуллари бор?
Транзисторларда қандай параметрлар кучайтирилади?
1.4. Ҳисоботнинг мазмуни:
* ишдан мақсад;
* тажрибалар схемаси;
* транзисторлар параметрлари ҳисоби;
* тажриба маълумотлари жадвали;
* вольт-ампер характеристикалар графиклари;
* экспериментал тадқиқотлар ҳулосалари.
2. 2 -лаборатория иши
Ўзгарувчан ток кучайтиргичлари
Ишдан мақсад: бир каскадли кучайтиргичда транзистор доимий токи бўйича стабилизация ва ўрнатиш режимларининг турларини ўрганиш; кучайтиргичлар чизмаларидаги элементларнинг вазифалари тўғрисида тасаввурга эга бўлиш; кучайтириш каскади параметрлари частота характеристикалари ҳақида маълумотга эга бўлиш; чизиқли кучайтиргичларни ўрганаётганда кўникмалар ҳосил қилиш.
2.1. Тажрибалар схемаси
2.1.1. Ўрганилаётган объектлар:
* УПрТ-б ( 2.1-расм) – n-p-n биполяр транзисторда умумий эмиттер билан йиғилган бир каскадли ўзгарувчан ток кучайтиргичи.
2.1.2. Схема элементларининг вазифалари:
* Q1 – транзистор; ўзгармас кучланиш V1 манбаси энергиясини кучайтирилаётган сигнал энергиясига айлантиришга хизмат қилади;
* C1 – ажратувчи конденсатор; доимий ток бўйича каскаднинг кириши ва аввалги каскаднинг чиқишини ажратади, ўзгарувчан ток бўйича эса боғлайди; амплитуда-частота характеристикаси (АЧХ)да қуйи частоталарда ўпирилиш ҳосил қилади;
* С2 – транзистор эмиттери тармоғидаги блокировка қилувчи конденсатор; R4 элементи пайдо қиладиган манфий тескари боғланиш натижасида частота ишчи диапазонида кучайтириш коэффициенти камайиб кетишининг олдини олади; амплитуда-частота характеристикаси (АЧХ)да қуйи частоталарда ўпирилиш ҳосил қилади;
* R1, R2 – V1 манбадан олинувчи қаршиликлар бўлгичи; транзистор базасига ўзгармас кучланиш етказиб беради, бу билан у ишчи нуқтаси билан берилган коллектор токини таъминлайди, R1, R2 қаршиликларга каскаднинг кириш қаршилиги, кириш тармоғининг паст частотали вақт доимийси ҳамда доимий ток бўйича биполяр транзисторли каскад ишчи нуқтасининг барқарорлиги боғлиқ бўлади;
* R3 – транзистор коллектори тармоғидаги резистор; кириш сигнали таъсирида коллектор токи ўзгаришини сигналнинг чиқиш сигналига айлантириб беради; у каскаднинг юклама(нагрузка)си бўлиб, унинг қиймати каскаднинг кучайтириш коэффициентига таъсир кўрсатади; у берилган токида коллектор ва эмиттер орасидаги доимий кучланишни таъминлайди;
* R4 – эмиттер тармоғидаги резистор; ўзгармас ток режими бўйича ишчи нуқтанинг барқарорлигини таъминлайди, бу билан у транзистор чиқиш вольт-ампер характеристикалари оиласида ишчи нуқта ҳолатини деярли батамом аниқлайди.
Do'stlaringiz bilan baham: |