Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в

Мунаввар 
1
^ори 
Абду- 
раш идхон ов эди. Б у п артиянииг в акти н чи лик и л к дасту- 
рида унинг ^уйидаги асосий в а з и ф а л а р и белгиланганди :
1. Туркистон м усулм онл ари у р тас и д а зам о н т а л а б л а -
р н г а
мос сиёсий, илмий ва иктисоднй и слохотлар зарур- 
лнгини тар ги б о т килиш;
2. Туркистон мусулм онл ари н и
ягона бир м а ^ с а д ва 
ягон а гоя асосида б и рл аш ти ри ш учун б а р ч а з а р у р чора 
ва т ад б и р л а р н и а м а л г а ошириш;
3. Халкни янги м у в а а д а т ^ у к у м атн и к у л л аб -ц у в ва т- 
л а ш г а ча^и риш ;
4. М а м л а к а т и и идора тпги ш а к л л а р и ^ а ^ и д а м а ъ л у - 
мотл ар т ар ц атп ш
ва 
таъсис м а ж л н с и га 
т а й ё р г а р л и к
куриш.
Б у д аст у р д а Туркнстоннинг б ош ка рув д а в л а т тузуми 
х а к и д а
а т щ
бир фикр к у р с а т и л м а г а н б у лсад а, «Ш урой 
П слом ия» п артияси ра.^барлари М у н а в в а р ^ори, Муста- 
фо Ч у ^ аев , Бехбудий ва б о и щ ал ар Турки стои да мухто- 
ри ят таъ си с этилишини, 
молия, 
ад л ия, 
б оищ арув да, 
м а о р и ф ва боищ а с о ^ а л а р д а
м устац и л ли к урн ати лиш и
зарурлигмни х а м д а
м а тбуот эркинлигини т а л а б ^илди- 
лар.
Б ехбудий Туркистон мухторияти к а н д а й булиши хаки- 
да гапириб, мухторият, 
биз Туркистон мусулм онл ари
истаймизким, Р у си я м а м л а к а т и г а ёпишуб туриб, хориж ий 
ва и ш л а р г а онинг и ла бир булиб туриб, д а х и л и ш л ар ва 
т и ри к чи л и к лари м и зн и узи м и з идора этсак... Б е ш в ил оя т 
(область) д а н и борат Туркистониинг хар бир шах^ар ва 
уезд и дан бир неча и а ф а р д а н киши са й л ан и б Тош кен тда 
к а т т а м а р к а з бир м а ж л и с и м и з булурки, б а р ч а олур-со- 
лиц в а м и н бад ж ори й б у л а ту р ган ^онун ва низомнома- 
л а р н и а л а р тузнб Турки стои да ж ори й ^ и л а д и р л а р .
Р у с и я з^укумати ила м усулм онл ар о р а с и н д а ш ул м а ж ­
л и с восита булур...
Узимизнинг м у ^ о ф а за м и з учун миллий ж а н д а р м а ,
ас к ар и м и з булур. М а м л а к а т х а зи н а с и д а н бош ц а ми ллий
ва м адани й и ш ларн м и зн и н г м а с р а ф и учун ^зи м и зн нн г
231

---

ал о ^ и д а х ази н ам и з булур. М а к т а б в а м а д р а с а л а р и м и з
в а ^ ф ва дорулк;азоларимиз 
ц а р а м о г и м и зд а б^лур. 
Х улоса калом , д а в л а т ва си ёсат и ш л а р и д а н бонщ а б а р ч а
и ш л ар и м и з уз и х тиёрим изд а б ^лур. В а мунинг учун 
з ам о н а в и й ва м а д а н и й н изом ном а в а ^ о н у н о м а л а р н и
тах р и р э т м
0
!\ л ози м дур. Туркистоида рус, яхудий, а р м а - 
ни ва б о н щ ал ар булиб, а л а р ила м у о м а л а м и з т^гр и си д а 
я » а янги ва зам о н а ви й ^о н у н л а р керакд ур, д еган хуло- 
са га келади.
Б у м а ^ с а д л а р и и а м а л г а ошириш учун рус в а м у с у л ­
м он л ар Турки стои да б и р л а ш и б таъ си с м а ж л и с и о л д и д а 
т а л а б л а р н и
1
\а т ъ и й ^уй и ш л ари ва буни а м а л г а ош ириш
учуй з^аракат ^ и л и ш ла р и з а р у р эди, чунки таъ си с м а ж ­
лиси уз ихтиёри бил ан м уста^и лли кн и берм аслиги аён 
эди. «М аж ли си муассис уз хоз^иши ила мухториятни биз- 
га б ермайдур. Б а л к и биз — Туркистон рус ва мусулмон- 
л а р и б и р л аш и б м ухтори ят ^а^ и н и м а ж л и с и м уассисдан 
о лмоцим из керакд ур. Б и з ж о н си зл и к к у р с а т г а н д а м ух­
торият, а га р ч а юз с а н а сунгра булсун, бизга б ери лм ай - 
д.ур. Азбаски, «}^ац олинур, б е р и л м а с » 1.
М ухториятни тузиш
р о я с и
О к т я б р ь тун тари л и ш и д ан
кейин кенг 
1
^улоч ёйиб бутун у л к а н и к а м р а б олди. 1917 
йил 27 н ояб р д а К*у^он ш а зф и д а «Ш урой И слом ия», «Ула- 
мо» ва «О л аш урда» п ар т и я л а р и 4 - улка мусулм онл ари
ф а в к у л о д д а съездини утказди . С ъ е з д «Кукон мухтория- 
ти»ни 
эълон 
цилди. Б у Туркистон 
муста^и л ли ги ни
т и к л а ш г а
ц а р а т и л г а н кураш н ин г д а с т л а б к и ифодаси 
эди.
Б е^ буд и й съ езд иш ида ф а о л и ш тирок цилди. Т у р к и с ­
тон мухториятининг т а ш к и л топиш ига уз ^иссасини душ- 
ди. Уз м а ^ о л а л а р и д а х а л ^ ом м а си га м у р о ж а а т ^илиб, 
м ухториятни з^имоя ^и л и ш га чацирди. Туркистон х ал ^ и
иттиф оц этса, i^oh т^ки л м а с, Ер в а а м л о к з^а-м тацсим 
•булмай цолур. Д и н хам ри в о ж топур... Бутун Туркистон 
и ттиф о^ этса 15 м н л л и он л и к бир 
1
^увват и м лога келурки, 
мунга ер ти трай дур. А гар с у з у м н и 'ф а ^ м л а т о л г а н булсам
Узумни б ах тл и к з^исоблардим, д еган эди.
Би р в а ^ т л а р устига i^opa чизи^ торти л ган ж а д и д и з м
^ а р а к а т и н а м о я и д а л а р и н и н г асл м а ц с ад и з^ам з^аракат- 
нинг йирик н а м о я н д а л а р и д а н бири, ю цорида куриб утга- 
нимиздек, Бехбудийнинг м а ^ с а д и ва т а л а б и б и л ан з(;ам- 
оз^анг эди.
1 «Х,уррият», 1917 йил 22 декабрь.
232

---

3. ТУРКИСТОИДА МАРКСИЗМ РОЯЛАРИНИНГ 
ТАРКАТИЛИШИ
XIX 
асрнинг охири XX асрнинг б о ш л а р и д а Р осси яд а- 
ги ч о р и зм га ц арш и ц а р а т и л га н ин^илобий ^ а р а к а т Тур- 
кистонга ^ а м кириб кела бош лади. 
М а р к а з д а н сургун 
цилинган рус и ш ч и-зиёли лари Т уркистоида социал-де- 
м о к р а т и к з^аракат в а м а р к с и зм г оял ари н и н г т а р ^ а л и ш и - 
д а ж о н б о з л и к к у р с а т д и л а р . 
Б у ерд а ^ам турли 
цШчи 
к р у ж о к л а р и т а ш к и л
топиб, у л а р
з^ар хил в а р а ц а л а р , 
т урли яш ирин а д а б и ё т л а р ё р д а м и д а м а ркси сти к го я л а р - 
ни т а р ц а т и ш г а и нти л д илар. Б у з^аракат в а г о я л а р асосан 
рус ишчи в а зи ё л и л а р и ор а с и д а эътиборнн тортди. Е рли
а^ол и бу ^ а р а к а т ва г о я л а р д а н , м аркси сти к а д а б и ё т л а р - 
иинг та р ги б ва таш в и ц и д ан узоц да эди. XX асрнинг 
бош ига келиб б о с м а х о н а л а р д а яш ирин д ем о к р ати и га- 
зе т а л а р нашр этилиб, ун да м а р к а з д а г и — М осква, Пе- 
т ерб ургд аги ишчи ^ а р а к а т л а р и , м аркси зм т а ъ л и м о т и
з^а^ида турли м а ъ л у м о т л а р чоп этилди. Б у рус ти л ид а- 
ги г а з е т а л а р \ а м асосан рус у ^ув чи л арп ор а с и д а тар - 
цалди.
Турки стои д а с о ц и ал -д ем о к р ати к ^ а р а к а т н и н г кури- 
н иш лари, м а р кси сти к г о ял ар н и н г кириб келиш и рус боль- 
ш е в и к л ар и учун бу ер д а О к т я б р ь инцилобини 
а м а л г а
ош и ри ш учун х и зм ат 
1
\илди.
Е р л и а^ол и асосан 
м а ъ р и ф а т п а р в а р л и к ^ а р а к а т л а -
ри да й ш тирок этди.
ХУЛОСА УРНИДА
Ю ^ о р и д а куриб чиоданимиз, Урта Осиё халк;ларининг 
и ж ти м о и й -ф ал саф и й ф и к р л а р и тарихи х алц и м изн и н г бой 
м а д а н и я ти тари хи ни н г а ж р а л м а с цисмидир. У т аб и ат, 
иж ти м ои й му^ит, инсон м у н о са б а тл а р и н и урганиш , м а в ­
ж у д ол ам н и билиш ва уни у зг ар ти р и ш г а б улган узлуксиз 
и нтилиш ж а р а ё н и д а ш а к л л а н и б , р и в о ж л а н и б борди в а 
халц н ин г и лм и й -ф а л саф и й т а ф а к к у р и н и н г усиши, м аъ- 
н авияти ии н г бойиши, инсон к е л а ж а г и з^а^идаги г о я л ар н и
о л г а суриш ва а м а л г а ош ириш учун к у р а ш ишига х и зм а т
цилди.
Урта Осиё х а л ц л а р и и ж ти м о и й -ф ал саф и й фикри ав- 
д ал о табиий-иж тимоий ш а р о и т ва тарихий хусусиятлар, 
куп асрли м а д а н и й мерос асосида ш а к л л а н и ш и б и л а н
б и р га у бошца х а л ц л а р билан узл у кс и з м а д а н и й а л о ^ а - 
л ар , м а ъ н а в и й -ф а л с а ф и й ^ а д р и я т л а р н и у з а р о ал м аш и -
233

---

нув ж а р а ё н и д а
бойиб, р и в о ж л а н и б борди. 
Ш у билан
бирга и ж ти м о и й -ф ал саф и й ф и к р л а р тари хи й ж а р а ё н и д а
д а в р л а р н и н г узгари ш и , 
турли
м а ф к у р а
о ад м л а р н и н г
т аъ с й р и д а тухтовсиз бойиб, ^ зг а р и б борди.
Ш а р ц ф ал с а ф а с и , ш унингдек У рта Осиё х а л ц л а р и
и ж ти м ои й -ф ал саф и й
фикри т а р и х и д а ^ а м иисон ва 
унинг ф а з и л а т л а р и , та ъ л и м -т а р б и я , ахлоц м у а м м о л а р и
энг асосий у р и н л а р д а н бирини э г а л а б келди.
Ш а р к , ж у м л а д а н У рта О сиёда ,^ам и ж т и м о и й - ф а л с а ­
фий, ахлоций м а с а л а л а р
бадиий 
и ж одни н г з н г мух им 
м а в з у л а р и д а н булиб келди, шунинг учун и ж т и м о и й -ф а л ­
сафий ф и к р л ар тари хи ни у р га н га н д а махсус ф а и л ас у ф - 
о л и м л ар билан бирга, йирик бадиий ад а б и ё т н ам у н ал ар и , 
ад и б л а р и ж одига эъти бор бериш 
т а л а б этилади. 
Акс 
хол да и ж ти м ои й-ф ал саф ий , ахлоций 
ф и к р л а р тарихини 
изчил ёри ти ш д а к а т т а
х атога й^л 
цуйиш э х т а м о л д а н
холи эмас.
Урта Осиё х ал ц л ар и н и н г м а д а н и ят, ж у м л а д а н и ж т и ­
м оий-ф алсаф ий, сиёсий-ахлоций ф и к р л а р и тар и х и ислом 
т а р ц а л г а н д а н —V III асрдан сунг уч т и л д а ар а б , форс, 
туркий т и л л а р д а баён этили б келинди. Б у з^олатнинг 
уз и хам Урта Осиёнинг куп у л к а л а р б и л ан яц и н д ан ма- 
дак и й алоцаси у зл укс и з 
р и в о ж л а н и ш и г а
к а т т а таъ- 
сир к^рсатди.
Р и в о ж л а и г а н м а м л а к а т х а л к л а р и н и н г и ж т и м о и й -ф а л ­
саф ий ф и к р л а р и д а о л г а сури лган асосий м а с а л а л а р Урта 
Осиё х а л ц л а р и ижтимоий-сиёсий ф а л с а ф и й фи к р л а р и -
кииг хам асосий мавзусин и т а ш к и л этган ли ги
айрим 
м у с т а м л а к а ч и л и к м а ф к у р а ч и л а р и н и н г Ш а р ц халз^лари 
м а да н и яти н и камситиш , Р ар б н и Ш а р а д а царига ц^йишга 
булган д а ъ в о л а р и н и и г асоссиз ва тухм ат эканлигини ис- 
ботлайди.
Ш ун д ай килиб, У рта Осиё х а л к л а р и н и н г ижтимоий- 
ф а л с а ф и й ф и к р л а р и ж а ^ о н ф а л с а ф а с и , ижтимоий-сиёсий* 
ахлоций т а ъ л и м о т л а р и тарихининг а ж р а л м а с $зи га хос 
мухим цисмини т а ш к и л этади. У узи д а ж а х о и ф а л с а ф а с и
т ар а ад и ё ти н и н г асосий ва му^им м у а м м о л ар и н и ;уз усул 
ва в о с и т а л а р и ё р д а м и д а и ф о д а л а ш и билан
бирга
ул арн и
з^ал этиш нинг узи га хос ж а в о б л а р и н и цидирадн ва олга 
суради.
1917 й илдаги О к т я б р ь инцилоби ^аётн и н г б ар ч а со.^а- 
л а р и д а — ижтимоий-иктисодий, сиёсий в а м аданий, м аъ- 
н ав и й 'М а ф курав и й *с охал ари д а кескин бурилиш ясади.
1917 й и л д а Урта О сиёда а в в а л г и м у с т а м л а к а ;урнида
>
234

---

Туркистон Х а л ^ Р есп у б л и к а си вуж уд га келиб, у 1924 
йилгачз. д ав о м этди, сунг унинг асосида 
турли миллий 
р еспу б л и к а л а р ш а кл л а н д и .
Туркистон 
республи каси н и нг биринчн 
кунлари ;;ан 
б о ш л эб о к эски м а ъ н а в и я т г а царш и кураш , марксча-ле- 
нинча м а ф к у р а, м аркси сти к ф а л с а ф и й фикрнниг мухим 
м а с а л а л а р и н и таркиб цилиш ва о м м а Уртасида. тезлпк 
бил ан т а р к а т и ш и ш л ар и ав ж ола бош лади. Хусусаи дп; - 
л е к т к к м а те р и а л и зм м а с а л а л а р и и д е ал и зм в а динга зил. 
1 ^ 9
й ил иб, у и ш чилар синфи д у н ё к ар а ш и н и н г асоси .экап- 
лигн кенг 
тарриб 
этилди. 
Ж а м и я т ш у н о с л и к д а з^ам 
м арксч а-л ен и н ча т а ъ л и м о т асослари, илмий-социализм, 
тарнх;:ь м а тери ал и зм , ж а м и я т н и п г щ т и с о д и й негизи, 
скёсиГ. тузум, миллий ма сал а, янгича ахлоц к а б и мав- 
з у л а р г а к а т т а эътибор берилди. Ипкил об ралабасининг 
бири н чи к у н л а р и д а н б о ш л а б о ^ ислом динининг таъси- 
рига ^ ар ш и ц ар а т и л г а н атеистик тар ги б о т хал ^н и и г но- 
розилигнга {\арамай, а в ж олдирилди. С о б и ^ - С С С Р д а
соц и ал и зм учун курашнимг биринчи ку н л а р и д а н бош- 
л'абоц б оль ш е ви кл а р 
парти яси н ин г сиёсати марксч а- 
л ен и нч а таъ ли м отн и м а ъ н а в и й хаётнинг б ар ч а сохала- 
ри д а ги б нрдан -би р ^укм рон рояга анлан и ш ин и таъ м и н- 
л а ш г а , ка лга н б а р ч а т а ъ л и м о т л а р г а
1
^арши ку р а ш олиб 
бориш, уларн и нг таъ си рин и йуцотишга ^ а р а т и л г а н . эди. 
Б у и ш л ар асосан м а р к а з д а н ю б о р и л г ан л ар томонидан 
а м а л г а ош и ри ларди .
■
2 0 - й н л л а р охири 3 0 - й и л л а р д а соц и ал и зм цуриш, 
унинг узил-кесил р ал аб аси н и т а ъ м и н л а ш учун кучайнб 
б о р аётг а н турли со х а л а р д а г и синфий ку р а ш м а ъ н а в и й
х аё тда , м а д а н и ятн и н г турли с о ^ а л а р и д а кенг а в ж олдн. 
К о м м у к и с ти к и артиянинг ягона хукмронлиги, д и к тату р а- 
си куч а я борди, то т а л и т а р р еж и м м у с т а х к а м л а н а .борд и, 
о д а м л а р н и сиёсий т а ъ ^ и б ки л иш а в ж олди. Б у хол:ш уб- 
^асиз и з д а н и й хаёт, м а ф к у р а д а хам уз ифодасини топ- 
м а с д а к к у й м а с эди. 
Б у л а р таб и ий ра в и ш д а ерли, хал к 
в а к и л л а р и у р тас и д а норозилик ва к а р ш и л и к курсати ш га 
олиб келди. У л а р г а нисбатан д а в л а т томонидан катпп^ 
ч о р а л а р а м а л г а оширилди.
Турли олий укув ю ртл ар и очилиб, у л а р д а м аркси зм - 
л ен и ни зм таъ ли м оти н и сингдириш, м а рксч а-л е н и н ча сиё­
сий ик;тисод, ф а л с а ф а , ж а м и ятш у н о сл и к н и уки ткш кен- 
гайтирилди, б у р ж у а 
м а ф к у р ас и
т а ъ л и м о т л а р и н и фош 
этиш, м аркси зм -лени н изм к л а с с и к л а р и а с а р л а р и н и чукур 
т а ^ л и л этиш уцув д а с т у р л а р и д а кенг урин э га л л а д и .
235
С

---

М арк сизм -ленииизм нинг софлиги учун 
роявий кураш 
тарих, 
адаб и ёт, ти лш ун ослик каби б ар ч а гум ан и тар плм- 
л а р д а ^ а м уз ифодасини топди. С оц и ал и зм гояларининг, 
м арксча-лени н ча и ж ти м о и й -ф а л с а ф и й
фикрнинг узил- 
кесил рал аб ас и учун олиб б ори л аё тган аш ад ди й кураш