21
Тезлик
ЛТ
-1
секундига метр
м/с
Тезланиш
ЛТ
-2
метр тақсим секунднинг квадрати
м/с
2
Зичлик
Л
-3
М
килограмм тақсим метрнинг куби
кг/м
3
Тўлқин сон
Л
-1
метрнинг даражаси минус бир
м
-1
Солиштирма xажм
Л
3
М
-1
метрнинг куби тақсим килограмм
м
3
/кг
Електр токининг
зичлиги
Л
-2
И
ампер тақсим метрнинг квадрати
А/м
2
Магнит майдоннинг
кучланганлиги
Л
-1
И
ампер тақсим метр
А/м
Компонентнинг моляр
консентрасияси
Л
-3
Н
молъ тақсим метрнинг куби
мoл/м
3
Равшанлик
Л
-2
Ж
кандела тақсим метрнинг квадрати
cд/м
2
СИ нинг маxсус номига ва белгиланишига eга бўлган ҳосилавий бирликлари 3-
жадвалда кўрсатилган.
СИ нинг eлектр ва магнит катталикларининг бирликларини
eлектромагнит майдони
тенгламаларини расионаллаштирилган шаклига мувофиқ ҳосил қилиш лозим. Бу
тенгламаларга вакуумнинг магнит доимийлиги μ
0
киради. Уни аниқ қиймати 4π
10
-7
Ќ/м ѐки
12,566 370 614...-10
-7
Ќ/м (аниқ).
Ўлчовлар ва тарозилар ХВИИ Бош конфернсиясининг - ЎТБК (1983 й.) қарорларига
мувофиқ узунлик бирлиги - метрни янги таърифи бўйича, текис eлектромагнит
тўлқинларининг вакуумда тарқалиш тезлигини қиймати с
0
- 299792458 м/с (аниқ) га тенг деб
қабул қилинган.
Бу тенгламага шунингдек қиймати 8,854187817 10
-12
Ф/м тенг деб қабул қилинган
вакуумнинг eлектрик доимийлиги ε
0
киради.
Електр бирликлари ўлчамларининг аниклигини Джозефсон
eффекти ва Холл квант
eффекти асосида ошириш мақсадида Ўлчовлар ва тарозилар xалқаро комитети (ЎТХК)
томонидан 1990 йил 1 январидан бошлаб Джозефсон константасининг шартли қиймати К
ж-90
= 4,83579
10
14
Ќз/В (аниқ) [ЎТХК 1 - тавсияси, 1988 й] ва Клитсинг константасини шартли
қиймати Р
к-90
= 25812,807 Ω (аниқ) [ЎТХК, 2- тавсияси, 1988 й] деб киритилди.
Изоҳ - ЎТХК нинг 1 ва 2 тавсиялари eлектр юритувчи куч бирлиги волът ва eлектр
қаршилик бирлиги – Ом таърифи Халқаро бирликлар тизимида қайта кўриб чиқилган деган
маънони билдирмайди.
3-жадвал – СИ нинг маxсус ном ва белгиланишга eга бўлган ҳосилавий бирликлари
Катталик
Бирлик
Номи
Ўлчамлиги
Номи
Белгиси
СИ нинг асосий ва
ҳосилавий бирликлари
орқали ифодаланиши
Ясси бурчак
л
Радиан
рaд
м
м
-1=
л
Фазовий бурчак
л
стерадиан
ср
м
2
м
-2
=л
Частота
Т
-1
герс
Ќз
с
-1
Куч
ЛМТ
-2
нъютон
Н
м
кг
с
-2
Босим
Л
-1
МТ
-2
паскалъ
Пa
м
-1
кг
с
-2
Енергия, иш, ис-сиқлик
миқдори
Л
2
МТ
-2
джоулъ
Ж
м
2
кг
с
-2
Қувват
Л
2
МТ
-3
ватт
W
м
2
кг
с
-3
Електр заряди, eлектр
миқдори
ТИ
кулон
С
с
A
Електр кучланиш, eлектр
потенсиал, eлектр
потенсиаллар айирмаси,
eлектр юритувчи куч
Л
2
МТ
-3
И
-1
волът
В
м
2
кг
с
-3
-A
-1
Електр сиғим
Л
-2
М
-1
Т
4
И
2
фарад
Ф
м
-2
кг
-1
с
4
A
2
22
Електр қаршилик
Л
2
М
-1
Т
3
И
2
ом
Ω
м
2
кг
с
-3
A
2
Електр ўтказувчанлик
Л
-2
М
1
Т
-3
И
-2
сименс
С
м
-2
кг
-1
с
3
A
-2
Магнит индуксиясининг
оқими, магнит оқими
Л
2
МТ
-2
И
-1
вебер
Wб
м
2
кг
с
-2
A
-1
Магнит оқимининг зичлиги,
магнит индуксияси
МТ
-2
И
-1
тесла
Т
кг
с
-2
A
-1
Индуктивлик, ўзаро
индуктивлик
Л
2
МТ
-2
И
-2
генри
Ќ
м
2
кг
с
-2
A
-2
Селъсий температураси
θ
Селъсий градуси
0
С
К
Ёруғлик оқими
Ж
люмен
лм
cд
ср
Ёритилганлик
Л
-2
Ж
люкс
Иx
м
-2
cд
ср
Радиоактив манбадаги
нуклидларнинг активлиги
(радионуклиднинг
активлиги)
Т
-1
беккерелъ
Бқ
с
-1
Ионловчи нурланишнинг
ютилган дозаси, керма
Л
2
Т
-2
грей
Гй
м
2
с
-2
Ионловчи нурланишнинг
eквивалент дозаси, ионловчи
нурланишнинг eффектив
дозаси
Л
2
Т
-2
зиверт
Св
м
2
с
-2
Катализатор активлиги
НТ
-1
катал
кaт
мoл-с
-1
Изоҳлар:
1
. 3-жадвалга ясси бурчак бирлиги - радиан ва фазовий бурчак бирлиги – стерадиан киритилган.
2
. Халқаро бирликлар тизимини 1960 йили Ўлчовлар ва тарозилар ХИ
Бош конференсиясида
қабул қилишда учта бирликлар синфи кирар eди: асосий, ҳосилавий ва қўшимча (радиан ва стерадиан). ЎТБК
радиан ва стерадиан бирлигини «қўшимча» деб таснифлади, унинг асосий ѐки ҳосилавий eканлиги туғрисидаги
масалани очиқ қолдирди. Бу бирликларнинг иккиланма тушунишни бартараф қилиш мақсадида Ўлчовлар ва
тарозилар xалқаро комитети 1980 йил (1 - тавсия) қўшимча СИ бирликлари синфини ўлчамсиз ҳосилавий
бирликлар синфи деб тушунишни қарор қилди, ЎТБК ҳосилавий СИ бирликлари учун ифодаларда уларни
қўллаш ѐки қўлланмасликни очиқ қолдирди. 1995 йил ХХ ЎТБК (8-қарор) СИ дан қўшимча бирликлар синфини
олиб ташлашга, бошқа ҳосилавий СИ бирликлари учун ифодаларда қўлланиш ѐки қўлланилмаслиги
мумкин
бўлган (заруриятга кўра) радиан ва стерадианни СИ нинг ўлчамсиз ҳосилавий бирликлари деб аташга қарор
қилди.
Do'stlaringiz bilan baham: 
