Рқ ва Рс- қисқа туташув ва соат ишлашдаги қувват исрофи; Р1 ва Рэ2-бирламчи ва иккиламчи чўлғамдаги энергия исрофи;
Ҳар қандай юкламадаги Ф.И.К. қуйидаги формула орқали аниқлаш мумкин:
бу ерда: - юклама коэффициенти;
тўлиқ қувват, -иккиламчи чўлғамдаги қувват коэффициент.
25-савол. Электр машиналари Электр машиналар вазифасига кўра икки турга бўлинади: генераторлар ва двигателлар.
Генератор механик энергиясидан электр энергияси ишлаб чиқарадиган ёки энергияни бир турдан иккинчи турга айлантирадиган қурилма, аппарат ёки машина.
Генератор чўлғамини юлдуз усулида улаш учун генератор чўлғамларининг X ,Y, Z учларини бир нуқтада туташтириш лозим.
Генератор чўлғамлари юлдуз усулида уланганда X, Y, Z учлари бир нуқтага туташтирилади. Мана шу нуқта генераторнинг нол нуқтаси дейилади
Мотор (двигател) бирор турдаги энергияни механик энергияга айлантирувчи машина. М: электр мотор электр энергиясини механик энергияга айлантирувчи машинадир.
26-савол. Электр двигател турлари Электр двигател икки турга: асинхрон ва синхрон двигателларга бўлинади.
Асинхрон машина роторининг айланиш частотаси ўқдаги қаршилик моментига боғлиқ бўлган, аммо статор магнит майдонининг айланиш частотасига тенг бўлмаган (носинхрон) ўзгарувчан ток машиналари.
Асинхрон мотор электр энергиясини механик энергияга айлантириб берадиган асинхрон машина. Улар 2 турга бўлинади: қисқа туташтирилган роторли ва фаза роторли асинхрон моторлар.
Фойдали қувватнинг двигателга берилган актив қувватга нисбати асинхрон двигателнинг ФИК дейилади д харфи билан белгиланади.
д =Pф/Ра
Роторнинг айланиш тезлиги статор магнит майдонининг айланиш тезлигидан орқада қолиши сирпаниш дейилади:
; (1)
бу ерда n1-магнит оқимининг айланиш тезлиги;
n2-роторнинг айланиш тезлиги.
Асинхрон двигатель чўлғамларини айланувчи магнит оқим кесиб ўтади ва уларда электр юритувчи кучларни вужудга келтиради:
(2)
(3)
E1 ва E2 – статор ва ротор чўлғамларининг ЭЮК лари;
f1 ва f2 – статор ва ротор ЭЮК ларнинг частотаси:
ФМ – магнит оқими амплитудаси; К1 ва К2 – статор ва ротор чўлғамларининг доимий коэффициентлари.
Ротор чўлгамида уйғотилган эюк нинг частотаси қуйидаги ифода билан аниқланади:
(4)
бу холда ротор ЭЮК
(5)
(2) ва (3) формулаларни бир – бирига ҳадма-ҳад бўлсак, қуйидагиларни оламиз;
(6)
(7)
КЕ – ЭЮК лар трансформация коэффициенти.
Ротор чўлғамидан ток ўтганда унинг ўтказгичлари атрофида сочилиш оқимлари вужудга келади. Бу оқимлар роторнинг индуктив қаршилигини ҳосил қилади. Ротор айланмаётганда бу қаршилик максимал бўлади:
(8)
Ротор айланаётганда,
(9)
Бунда: х25-айланаётган роторнинг индуктив қаршилиги, L-ротор чўлғамининг индуктивлиги.
(8) ва (9) тенгламадан қуйидаги ифодани келтириб чиқариш мумкин:
(10)
Ом қонуни бўйича ротор чўлғамидаги ток қуйидаги формуладан аниқланади:
(11)
Бунда - ротор чўлғамининг тўла қаршилиги.
Асинхрон двигателнинг айлантирувчи моменти Ф айланувчи оқим ва ротор токининг актив ташкил этувчиси билан аниқланади:
(12)
Бунда С-доимий коэффицент.
(12) тенгламада I2 токнинг ўрнига унинг (11) ифодаларини қўйиб момент сирпанишига боғланишини топамиз:
бунда - айланаётган роторнинг қувват коэффиценти.
Ротор айланиш тезлиги қуйидаги формуладан аниқланади:
ёки
бунда: n2-роторнинг айланиш тезлиги,
n1-статор магнит майдонининг айланиш тезлиги, f1 -статор токининг частотаси, р-қутбларнинг жуфт сони, S-сирпаниш.
27-савол. Доимий ток электр машиналари Ўзгармас ток машинаси Якорьчўлғамидаги ЭЮК
,
бунда; СЕ- электр доимийси, машина тузилиши катталикларига боғлиқ; Ф-магнит оқими; n-Якорьнинг айланиш частотаси; Р-қутблар жуфти; N-Якорьь актив ўтказгичларининг сони;
а-якорь чўлғамидаги ўрамлар жуфт сони.
Генератор қисқичларидаги кучланиши
бу ерда: U-қисқичлардаги кучланиш; I-ташқи занжирдаги ток;
Электромагнит қувват
.
Генератор якоридаги уйғониш токи.
.
Двигателнинг параллел чўлғамидаги қўзғатувчи токи
.
Бу ерда: IЎ-чўлғамдаги қўзғатувчи ток.
Двигатель якоридаги ток.
.
Занжирдаги двигателни қўзғатувчи токи.
.
-қузғалтирилгандан кейинги занжирнинг умумий қаршилиги;
- қузғатилгандаги занжирдаги реастот қаршилиги. Двигател Якорьининг айланиш частотаси.
.
Двигателнинг механик характеристикаси тенгламаси.
.
Бу ерда М-двигателнинг айлантирувчи моменти;
СМ-двигатель доимийси.
Двигателнинг айланувчи моменти:
.
Бу ерда Р2-двигател валидаги қувват.
Генераторнинг Ф.И.К.
.
Бу ерда Р2r-генератор қисқичларидаги қуввати; Р1-механик қувват; U-генератор қисқичлари орасидаги кучланиш; I-юклама токи.
Двигателнинг Ф.И.К.
.
Бу ерда Р2-двигател валидаги кувват.
-исроф кувват йигиндиси ва куйидаги формуладан аникланади.
. Бу ерда РХ-салт ишлашдаги исроф;
РЭ,РМ–электрик магник исроф;
Рмх-механик исроф; РЭВ-уйғотилган чулғамдаги исроф;
РЭЯ-якорь чулғамидаги исроф;
РЭШ-электр чўткадаги исроф;
РД-қушимча исроф.
Кулон конуни
Иккита нуктавий зарятнинг узаро таъсир кучи шу зарядлар микдори тугри пропорционал ва улар орасидаги масофанинг микдорининг квадратиги тескари пропорционал.
F=k