А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев



Download 11,73 Mb.
Pdf ko'rish
bet74/232
Sana01.07.2022
Hajmi11,73 Mb.
#721816
1   ...   70   71   72   73   74   75   76   77   ...   232
Bog'liq
Qurulish Konstruksiyalari A.A. Ashrabov 1988

а
— рулонлиги, 
б
— яссиси
ги арматураларда-н т а йё рлана ди, б у н д а рулон т у р л а р д а б уй л ам а 
с т е р же н л ар ни н г д иа м ет р и 7 мм д а н о р т щ б ул ма с ли ги к е р а к .
Иш а р м аг ур ас и н и б у й л ам а ёк и к у н д а л а н г (ёки бир йула и к кала 
й у н а л и ш д а ) ж ой ла шг ир иш м у м к и н . Р у л он т ур ла р ни н г максима л 
эни 3,5 м, ясси т у рларнинг у л ч ам и эса 2 , 5 X 9 м гача булади.
Па йв а н дла нга н т у р л ар ва к а р к а с л а р д а к у н д а л а н г ку йилг ан 
с т е р ж е н л а р а н к ер вазифасини у т а й д и . Ула р а р м а т у р а билан б е ­
тон б и р га ли кд а ишлашини таъминлайди. Агар те к ис а рм ат у р а-
нинг а л о ^ и да с т ерженла ри у р на т и ла ди га н б у л с а , у н д а у л ар ни н г
учларини букиб илмоц *осил цилиб куйиш шарт. Бу н да й илмок- 
л ар \зига хос а н к ер вазифасини ут а й д и. Олдинда н з у р и к к а н
темир-бетон ко нс тр ук ция ла р та йё рла шд а , ку пинча, а р м а т у р а эле- 
менгларининг учларига а нк ер вазифасини у г а й д и г а н м а к с у с мо с­
ла малар хрнатиладц. Б у н да
бетонда а р м а т у р а
ета рлича анкер- 
лапганлиги 
дисоблаш 
йули билан т. 'кширилган булиши ке ра к.
Цуйма детал лар . 
Хозирги в а к т д а темир-бетон элементларнр 
бирлаштириш у ч у н ишлатиладиган,
металлда н пайвандланган


к у й м а д е т а л л а р т емир- бе тон буюмла рни а р м а т у р а л а ш г а к е т а д и -
ган ^ а м м а пу ла т нин г 10% ига т у г р и к е л а д и . Улар, о д а т д а икки- 
та асосий э л е м е нт — пу ла т пластина в а а н к ер да н иборат б ^л ад и .
Плас тиналар ме т а лл тилими ё к и полосаси, а н к е рл а р эса т е к и с
д о (равий к е си м ли ёки дав рий профилли с т е р ж е н л а р д а н я с а л ад н .
Ан к е р ла р п л ас т и н а ла р га пайваидлаб бириктирилади.
Па й ва н д л а нг а н 
к5'йма д е т а л л а р
п ¡ астиналарининг 
у л ч а м -
лари ку пинча де форма ци я ла ниш м у с т а д к а м л и г и шартлари, к ор ­
розия ба р до шл иг и га
цараб
эмас, ба л ки у л а р г а анк ерла рни у р на -
тиш ва па й ва н д л аш, ш у н и н г д ек , п ай ванд чокларини ж о й л а ш -
тиришга к а р а б б елгила на ди. Па йв а н дла н г а н 
к у й м а д е т а л л а р
ишлаб чинариш нид оя тд а к у п м е д н а т т ал аб килади. Шу н ин г
у ч у н к у й м а д е т а л л а р т а й ё рл а шд а г и с е р ме д н а тли к ва металл сар- 
фини к а ма йтириш у ч у н у ла рни с о в у к ла й и н штамплаб та й ё рл аш 
с а м ар ал и дисобланади. Шт а мпла нг ан к у й м а д е т а л л а р я г он а эле- 
ментли цилиб т а й ё рл а на д и , унинг бир кисми 
полосадан я с а лг а н 
а н к е р ролини б а ж а р а д и .
А н к е р кисмларни б у к и ш ва у л а р д а бетонда д е т а л л а р ни н г ан- 
к е рла ни ши ни к у ча й т и р ад и г а н сферик чш<;иь;лар досил к;илиш 
шт а мпла ш процессида б аж а р и л а ди ., .. Ш т а м п л а ш д а ц у йма д е т а л ­
ларнинг у л ч а м л а р и к и чр а яд и. Б у эса м ет а л л д а н т е ж а ш г а имкон 
я р а т а д и . П а й в а н д л а ш г а тёг ишли о пе р ац ия л ар б ул ма сли ги сабаб- 
ли м е д н а т сарфи д а м бир неча бор к а м а я д и .
А р м а т у р а н и н г
т у т а ш и ш жойл ар и.
Ар ма т у р а ни н г барча т у т а -
шиш жо й ла р и асоган п ай ва н д л ан а д и . З а в о д шароитида А-1 дан 
А - У г ача к л а с с л а р д а г и а р м а т у р а л а р к о н т а к т па йвандлаш у с у л и - 
да тут а шт ири ла ди . Йигма темир- бе тон к он с т ру кц и я ла рн и мо нт а ж 
Килаётганда а р м ат у р а н и па йвандлаш у ч у н ( ма с ала н , а р м а т у р а
чшащла ри ни п а й в а н д л а ш да ) э л е к т р ёйи билан ишлайдиган ин­
вентарь формадаги ваннадан фойдаланилади. Б у н д а аг ар т у т а ш -
т ир ил аё т г ан с т е р же н л а рн и н г д иа м ет р и 
2 0
мм дан ортик б у л с а ,
у н д а с т е р ж е н л а р г а э ле к т р ёйи билан п а й в ан д л ан а д и га н п у л а т
у с т к у й м а л а р ишлатилади. А р м а т у р а н и темир-бетон э л е м е н т д а
у с т м а - у с т , яъни пайвандсиз т у т а ш т и р с а д а м бу л ад и. Ф а к а т А-1, 
А-И, А-Ш к л а с сд а ги с т е р ж е н ь а р м а т у р а у ч у н ва а р м ат у р а н и н г
м у с т а д к а м л и г и д а н т у л а фойдаланилмайдиган ж о й ла р д а г и н а ш у н -
дай ки ли шг а йул к у йила ди.
Агар пай вандланг ан т у р л ар у с т м а - у с т т у т а ш т и р и л а д и г а н б у л ­
са, . унда бетоннинг чузилг ан зонас ида бирла штирила днг ан т у р -
ларнинг д а р кайсиси ( а г а р у л а р т ек ис а р м а т у р а д а н ишланган 
б у л с а) орттирилга н у з у н л и к д а турнинг барча б у й л а м а с т е р ж е н -
л ар ид а к а м и д а ик кит а д а н пай вандланг ан к у н д а л а н г с т е р ж е н л а р
бу лиши к е р а к . Пайван дла нга н ясси к а р к а с л а р д а фа цат иш ст ер-
ж е н л а р и бир т о мо нла ма ж о й л а ш г а н д а г и н а у с т м а - у с т т у т а ш и ш
жойи б у л и ши г а йул цуйилади. Бу т у т а ши ш жойи х у д д и п а й в а н д ­
ланган т у р л а р н и н г т ут а ши ш жой и ка би б аж а р ил а ди . Юкори д а - 
р а ж а д а м у с т а х к а м сим а р м а т у р а ва к а на т л ар ни п а й в а н д л а ш г а
й ул к у йилма й ди.
102



Download 11,73 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   70   71   72   73   74   75   76   77   ...   232




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish